„В село няма какво да делим, и хубавото, и лошото са еднакви за всички“

Акценти

Вестник „Сакарнюз“, бр. 09/1081, година XXl, 01 - 07 март 2024 г.
Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Любимец, Маджарово, Симеоновград, Свиленград, Ивайловград, Минерални бани

Свързани публикации

Живка Христова е първи мандат кмет на с. Мрамор и един от четирите новоизбрани кметове на населени места в община Тополовград. Преди е работила 8 години като технически сътрудник в кметството. Завършила е ТИХ в Димитровград и е работила до закриването на предприятията в ДМ „Васил Коларов“ и мина „Орлов дол“ като лаборант. След това заедно със съпруга си се занимават със земеделие в Мрамор.
На 61 години е и е майка на дъщеря и син – световният шампион по самбо Борис Борисов и е баба на четири внучки.

Госпожо Христова, административната работа в кметството не Ви е нещо непознато. Но все пак, едно е да си технически сътрудник, друго е да носиш отговорност на кмет на населеното място. Как се решихте на тази крачка, кое Ви подтикна за това?
Първоначално, известно време преди изборите, нямах намерение да се кандидатирам за кмет на с. Мрамор. Но работейки вече осем години в кметството, явно хората от Мрамор бяха оценили моята работа и отношението ми към тях, няколко човека настойчиво ме подканяха да направя това. Предлагаха ми с думите: “Познаваме те, знаем как работиш и колко си отговорна, кандидатирай се, ще те изберем!“ Вероятно точното спазване на работното време, умението ми да общувам с хората, да помагам доколкото мога за решаване на проблемите им, са ги накарали да направят това заключение. Окончателно решението взех в последните месеци преди изборите и то, разбира се, с пълното разбиране и подкрепа на съпруга ми, дъщеря ми и сина ми и така се спуснах в изборната надпревара. Аз не съм член на никоя партия, макар да бях издигната от ГЕРБ, те първи ми предложиха да ме издигнат, приех и хората от селото ме избраха.

Едва ли има проблем на селото, който да не Ви е известен, кои са най-големите и неотложните, с които се ангажирате и ще опитате да разрешите?
Проблемите са тези, които винаги са съществували и едва ли има населено място от общината, където да ги няма. Това са уличното осветление, питейната вода – тук най-интересното е, че вода във водоизточника имаме достатъчно, но проблема е в изпращането ѝ до водоема над село, откъдето тя тръгва из него. Причината за това е нередовната работа на помпите и имам уверението на ВиК, че ще направят всичко този дългогодишен проблем да бъде решен. При тях – ВиК, постоянен остава проблемът с невъзстановяването, особено на тротоарните площи, след отстраняването на аварии и течове по мрежата. Гробищният ни парк е добре почистен и искам това да продължи, проблемът е в оградата му, на няколко места мрежата е унищожена, искаме да се поставят и вратички за вход/изход от него. Все по-належаща е грижата за възрастните хора, имаме доста такива в село, които са самотно живеещи – купувам и им нося лекарствата, с помощта на Общината им осигуряваме храна от ДСП, осигуряваме им и дърва за огрев и мисля, че със създадената от Общината и ДЛС организация няма да имаме проблеми за дървата, а и за цялото население. Колкото и малко да са децата в село, а през ваканциите те стават повече, иска ми се да им направим едно игрище за футбол на малки вратички, тук в близост до сградата на кметството. Имам уверението на общинското ръководство, че това ще стане. Друг проблем, характерен за цялата община, е общественият транспорт. Докато навремето през село минаваха по 10 и повече автобуса на ден, сега минават само два – преди и след обяд по един, а допреди 2-3 години нямаше и нито един. Който има кола е добре, който няма се моли на някой да го закара до града или другаде, за да си свърши работата.

Макар и малко все пак в селото има по-млади хора и такива в работоспособна възраст. Къде работят те? Какъв е микроклиматът, взаимоотношението между хората и общностите в селото? За какво най-често посещават или се оплакват в кметството жителите на Мрамор?
Мъжете работят предимно в тецовете, другите в „Язаки“. В село просто няма какво да се работи. Със земеделие се занимаваме две семейства – нашето и на Иван Иванов. Има и два хранителни магазина и това е всичко. Най-често се оплакват за някакви недобри дребни междусъседски взаимоотношения, другото е за водата, за уличното осветление и други подобни неща. Като цяло обстановката в селото е спокойна, имаме и хора от ромски произход, но с тях отдавна си живеем мирно и спокойно като добри съседи. В село няма какво да делим, и хубавото, и лошото за всички са еднакви. Искам да се върна към предишния въпрос за проблемите. Става дума за сградата на Читалището, където се намират и стаите на Кметството. Читалището ни е хубаво, долния етаж, където то се намира, обаче от години е неподдържан. Всъщност става дума за едно освежаване – измазване, боядисване, смяна на завесите, което просто е неотложно и не се искат много средства. Надявам от Общината да помогнат.

Иван Атанасов: „Най-добре е да сме добри хора, съседи и съселяни“

Имате ли проблеми в комуникацията с общинското ръководство. Срещате ли разбиране при поставянето на различни въпроси и проблеми, касаещи Мрамор?
Не, нямам никакви проблеми. Винаги, било при кмета, заместниците му и ли отделите в Общината, ме посрещат нормално, изслушват ме и се взема съответното решение. Тук най-голямата ми болка и притеснение се състои в това, че нямам никакви хора, работници по програми или проекти, с които мога да свърша доста работа из село. Постоянно поставям този въпрос при посещенията и срещите си в Общината и се на-дявам да се намери решение по този наистина важен за работата на едно кметство проблем. Очаквам и през март новоизбраното настоятелство на читалището ни да назначи секретар, който да поеме библиотечната и читалищната работа и да има поне още един човек в сградата, а не като тръгна, примерно за Тополовград да заключвам кметството и хората да няма при кого да отидат да си кажат болките и проблемите или да се похвалят с нещо, а не да намерят само заключената врата.