Зараза по кравите плаши животновъди

Акценти

• Вестник Харманлийски НОВИНИ, брой 16/651, година XIV, 22-28 април 2016

Свързани публикации

• Санкт Петербург – 300 г. на върха 0 01.мар.
• „Пулсът на танца – 2D“ – тази седмица на екрана на „Парадизо“ 0 09.фев.
• „Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии – 2D“ тази седмица на екрана на „Парадизо“ 0 17.ное.

Вирусна болест плъзна по кравите и стана причина за избиване на над 80 говеда в община Димитровград. Тя е констатирана в селата Воден, Марийно, Черногорово, в старозагорска и първомайска общини. Все още няма констатирани случаи на заболяването на други места, но предвид вирусния му характер, може да се разпростре бързо. То се предава чрез комари, мухи или други насекоми.
Опасността от това и мерките, които трябва да се вземат за ограничаването на нодуларния дерматит по говадата бе целта на среща в Харманли. На нея присъства д-р Георги Станков, директор на областна дирекция на Агенцията по безопасност на храните.
Той призова животновъдите да се отнесат сериозно към опасността, а борбата срещу нея да бъде обща. Потвърди, че тяхната работа като инструкции, заповеди и разпореждания си я вършат, но е важна и подкрепа на животновъдите за се ограничи заболяването в други региони. Констатацията му е, че за пръв път има много сериозно заболяване, което носи големи икономически загуби. Те се изразяват в намален млеконадой, вреди на качеството на кожата.
Хората питаха защо не се ваксинира и защо не са били предупредени навреме, след като в Гърция е имало подобни огнища. Ветеринарите преизнаха, че е имало е имало очаквания, но в пограничните общини, а не навътре в страната. А поголовна ваксинация на всички говеда за 3 години напред ще изолира страната за износ на месо. Производителите на сирена няма да изнасят, а те няма да им изкупуват млякото.

Д-р Стефка Здравкова припомни, че миналата година в Любимец по този повод е имало среща в края на лятото, но присъстващите са били малко.

Д-р Станков съобщи, че се мисли за ваксинации на заразените общини и погранични райони.
Според д-р Петко Георгиев болестта е опасна дотолкова, че търпи бързо разпространение и трудно може да се контролира от ветеринарите.
На този етап мерките се прилагат, когато във фермата има болни и контактни животни, т.е всички са заразени. В сряда правителството отпусна 20 милиона за справяне с болестта и обезщетение на стопаните. Там където се умъртвяват животните, стопаните ще бъдат обезщетени съгласно Наредбата. Пазарната цена в момента на една крава е около 1 500 лева. Но има и такива животни, които едвам са изкарали зимата и някои стопани са съгласни да ги заразят и да им ги избият и да им ги платят.
Животновъди си шушукаха, че вероятно някои въобще няма да съобщят, че имат болни животни и ще ги продадат Сред присъстващите се чуха хипотези, че болестта е пренесена от Гърция чрез болно животно през зелената граница
На срещата стана ясно, че в момента на пазара не могат да се намерят качествени препарати за третиране, но фирми, които се които се занимават с пръскане имали. Ветеринарите и Агенцията обещаха съдействие за това.

В момента се прави инвентаризация на животите. Според закона до третия ден от раждането на животно трябва да се информира ветеринара. Присъстващите признаха, че има много животни, които не са маркирани.
От болестта страдат говеда и биволи. Тя започва най-напред с повишаване на температурата, а след това се образуват нодулите, с големина от 2 до 7 см, по цялото тяло.
На фермерите бе напомнено, че трябва периодично да извършват профилактична дизенсекция срещу насекоми. „Този дето си го прави, си го прави и в момента“, заключи животновъдка. Тя визираше по-сериозните ферми, където хигиената винаги е била на ниво. В същото време има други, с много по-малко животни, където не полагат необходимите грижи. Дадоха се примери с така наречените калайджии, които се движат непрекъснато из селата с животни.
Валентина Димулска, зам.-кмет на Харманли призова фермерите да сигнализират на кметовете по селата. „Давайте навреме информация на ветеринарите, за да се справим.“ Каза, че работи фирма, която пръска и може да им съдейства.
Стана ясно, че в община Любимец животновъдите от всяко село са договорили и канят една фирма, която пръска на всички. От разправиите на събранието в Харманли излезе подозрението, че тук това не може да стане.
Блиц-интервю с доктор Петко Георгиев

 “Животновъдите да не се поддават на елементарна търговия”

Толкова ли е опасна болестта нодуларен дерматит?
Тя е опасна дотолкова, че търпи бързо разпространение. Второ трудно можем да я контролираме ние. Не разполагаме с качествени ваксини на този етап и с неограничени средства, както те искат да пръскаме на големи територии. На този етап нямаме и необходима техника.

Доколко мерките обявени от държавните институции могат да я ограничат?
Ако се взема присъсрце това, което се казва, пръскане, с репелентен (отблъскващ) препарат, не инсектициди, да се спре движението на всякакъв вид животни, джамбазлъка, можем да се справим. Стопанинът всяка вечер и сутрин трябва да се интересува за здравословното състояние на животните и при най-малкия проблем да търси ветеринар. Трябва да се вземат елементарни мерки, като се поставят мрежи по помещения, където лежат животните, да напръскат вътре. През 15 дни да третират животните с нужните препарати. Да не се поддават на елементарна търговия, като например джамбазин да ти продаде крава за 100 лева, която може да се окаже от Гърция и да е преболедувала.
През тези мътни води има и такива, които ходят из фермите и обясняват, че ще им избият животните и ще и платят по 50 лева на теле, а на крава 100 лева и предлагат да ги купят. Това става винаги по тъмно.
Всички животновъди ще бъдат благодарни на полиция и държавни служители, ако не се поддават на корупционни схеми на мургавите братя и бъдат задържани и срещу тях се взимат законови мерки.

Смятате ли че животновъдите са толкова дисциплинарни и ще вземат всички мерки?
Една част от животновъдите не. Те имат ниска степен на съзнание и на това се дължи на по-слабото им животновъдство. Докато на голяма част от образованите, чиито етап на развитие е много висок ще направят каквото трябва. Някои имат среден годишен млеконадой от 4, 5 до 6, 7 тона мляко на една лактация. При тях вече животновъдството им е рентабилно. Сега влизат в най-силната фаза на млеконадой. Затова те казват „ние гледаме крави за млеко, а не за месо.“