За събора край манастира „Св. Троица”- сега и някога

Отмина поредният събор край манастира „Света Троица”, близо до най-голямото село в Тополовградска община – Устрем. Пет обикновено са основните прояви в двата дни на събора – борбите и надпяването, тържествената Божествана литургия във църквата на манастира, Алеята на художниците и атракциите и забавленията на събора – сергии, люлки, ресторанти на открито и други характерни за всеки събор или панаир.
Разбира се към това трябва да прибавим пъстрата навалица от посетителите, въпреки горещините и задуха, без които всичко останало просто се обезсмисля.
Освен всичко друго, тази година добро впечатление направи, старателната подготовка на района за събитието и добрата организация при самото провеждане на по-горе изброените събития. Отдавна не бяхме виждали така добре окосени и почистени всички места, на които се провеждаха проявите на открито, включително и местата за паркиране и подхода по централния път към светата обител.
Това се постигна благодарение на доброто взаимодействие и взаимопомощ между хората от манастира, колкото и малко да са те, и Общинската администрация. Не бяха малко посетителите, но прави впечатление, че със всяка изминала година, те като че ли намаляват. Не може да бъде и другояче, след като от почти 30 хилядното население на общината преди вече доста години, сега тук живеят около 10 000 души, което неминуемо намалява и притока на външни гости, след като нямат роднини, които да посетят освен минаването си през събора. Него като свой празник считат много населени места от общината, най-вече по-близките – Устрем, Срем, Мрамор, Капитан Петко войвода, Орешник, както и Тополовград.
Какво направи най-силно впечатление на таз годишния събор, освен добрата организация? Най-вече добрата посещаемост на отделните прояви и засиленият интерес на участниците към тях. Така бе на борбите, за втора година с официален за БФБ характер, на надпяването, където участниците надминаха рекордната цифра от 130 заявки, та се наложи проявата да е в два дни. Много хора се спираха на Алеята на художниците, като повечето от тях не само разглеждаха, но и си купуваха от красотите изложени там. А що се отнася до манастирския двор и храма, те през цялото време бяха пълни със хора – кои за службите в църквата и присъствието на сливенския Митрополит Йоаникий, кои заради студената вода от чешмите или красотата на обителта, като на моменти даже разминаването бе трудно.
Разбира се и ресторантите на открито бяха пълни със съборяни, както и поляните под дебелите орехови сенки с весели компании. А родителите, ако бяха решили да удовлетворяват всяко желание на децата си, можеха и да си тръгнат разорени. Нито една от сергиите не беше подминавана от любопитните погледи на хората.
Ако се опитаме обаче да направим едно сравнение с минали години, сега на събора се предлагат почти едни и същи неща през сергия през две. Например над десет бяха местата, на които се предлагаха локуми и други сладкарски изделия, предимно внос от Турция. Лека-полека през годините изчезнаха почти напълно чисто занаятчийските стоки. Няма ги вече т. нар. „такъми” за коне, магарета и други животни. Никой не предлага бурета за вино и ракия или каквито и да са други занаятчийски стоки и услуги.
От транспортните средства за събора вече въобще няма каручки с конски или магарешки впряг, даже и за снимка. Така с живота се променят или изчезват традиционни за събора и някогашния бит неща. Въпреки това и организатори и посетители смятат, че той е необходим и че винаги ще го има, независимо от превратностите на времето.