Юлиян Петров: „Електронната форма на обучение е новата визия на образователната система“

Акценти

• Регионален вестник, # 26/910 година XVII, 3 - 9 юли 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

• Общински съвет на Харманли струва на данъкоплатците си 435 000 лв. 1 05.мар.
• Община Гълъбово получава ½ милион дивидент от свое дружество 0 22.фев.
• Слово за първа Неделя след Неделя подир Въздвижение 0 22.сеп.

Юлиян Петров – председател на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“

Г-н Петров, по време на извънредното положение заради коронавирус се наложи учениците на преминат към дистанционна форма на обучение, като в голяма част от училищата то се провеждаше електронно – чрез различни платформи. След като Министерството на образованието и науката /МОН/ отчете добри резултати от това, тази форма ще се въведе не само по време на грипни ваканции, а и през учебната година. Промяната ще бъде включена в Закона за предучилищно и училищно образование /ЗПУО/. Какво е Вашето мнение?
Съвместяването на редовна и електронна форма е новата визия на образователната система, като съотношението между двете форми е в основата на утвърдената за Европа политика за обучение в електронна среда.
Положителните страни на този, неприлаган досега учебен процес са, че обхватът на учениците беше съизмерим с редовния. Интересът към тази форма беше впечатляващ в гимназиален етап. Въпреки липсата на единна платформа, българските училища се интегрираха в тази иновация и направиха възможно успешното завършване на учебната година и провеждането на матури и външни оценявания.
Голямата полза от дистанционния и единствено възможен учебен процес беше подобряване на партнирането между учители и родители. В резултат на което социологическите агенции отчетоха висок рейтинг на учителите, втори след лекарите. Бихме добавили смело и отличен рейтинг за българските родители, които бяха в кухнята на дистанционните образователни иновации и партнираха с непознат досега ентусиазъм.

Кои според Вас са негативните страни на тази форма на обучение?
Голям недостатък в организацията беше липсата на оценки в първия етап от провеждането на дистанционния процес.
Още по-демотивиращ елемент беше забраната от МОН за писане на отсъствия. Тази свобода лиши от мотивация хиляди ученици и те не участваха ефективно в работата на класовете. Но това е задължаващо към законотворците – да ситуират регламент за електронно обучение – писане на отсъствия, включени видеокамери и т.н.
Дължината на работния ден на учителя, включващ подготовка за дистанционен урок и провеждане на часовете, подготовка на материали и изпращане на учениците, организация на обучението от разстояние от ръководствата на образователни институции показва дължина, достойна за уважение.
Болшинството от педагогически специалисти – 56%, са работили между 10 и 12 часа, а 13,1% над 12 часа. 25,3% са работили от 5 до 8 часа и 5,6% са работили по 5 часа.
От този резултат следва изводът, че учители и директори са работили при огромно натоварване, на ръба на своите възможности, като 94,4% от колегията е положила труд над „нормалните“ за КТ 8 часа.

Какво е Вашето становището?
Синдикат „Образование“ е генератор и поддръжник на идеята за обучение в електронна среда, обект на промяна в ЗПУО.
Промените ще дадат възможност за онлайн обучение при грипни ваканции, при форми на обучение извън редовната и интегриране на дистанционно обучение чрез електронни платформи в присъствения учебен процес. Последното е обект на дебат в унисон с промените в ЗПУО.

За коя възрастова група е подходяща тази форма?
Дистанционното обучение следва да се използва приоритетно в прогимназиален и гимназиален етап, където могат да се достигнат визираните в проекта за промяна на ЗПУО до 20%. Интересът към тази форма е безспорен от обучаемите в прогимназия и гимназия и бъдещите дистанционно изключени ученици, биха били тези с липсата на интернет свързаност или липса на подходящо дигитално устройство.
По повод на електронното обучение в предучилищната и начална степен на учениците до 4 клас, Синдикат „Образование“ е убеден, че електронното обучение няма почва поради възрастовите особености на деца и ученици и специалните образователни приоритети в тези степени.

Какви промени води след себе си въвеждането на тази форма?
Ако приемем, че промените в ЗПУО ще станат факт, веднага трябва да изработим регламент на дистанционното обучение, който да дублира редовния учебен процес. В правилата за електронното обучение трябва да фигурират задължително отсъствия на ученици от дигиталната класна стая, задължително включени видеокамери и оценки в унисон с наредба №11 на МОН.
За да стане добра политика, трябва да има още няколко условия.
МОН трябва да ситуира своевременно до три години национална дигитална безплатна платформа, която да съдържа дигитални уроци и помагала, които да обхващат поне 90% от учебния материал. Подобни платформи има и сега, но те са платени и не обхващат целия учебен материал, което предразполага към дигитално изключване.
Точно създаването на дигитални ресурси натоварват неимоверно много българските учители и ги принуждава да работят по 12 и повече часа.
Министър Вълчев заяви, че за следващата година има планирани над милиард лева, които да бъдат насочени към STEM центрове и лаптоп за всеки учител. Ако това се случи, то изпълнението на заложената хипотеза за интегриране на електронното обучение в редовното ще бъде близка.

Какво трябва да се направи, за да бъде ефективно електронното обучение?
Синдикат „Образование“ счита, че всяко българско училище трябва да изгради и използва свой собствен дигитален облак на домейн на училището и да го изпълни с ресурси. Това ще даде възможност образователните институции да започнат симбиозата редовно и електронно обучение. Подходящи приложения, ресурси и електронни услуги, предоставени от МОН биха ускорили процеса на дигитална интегрирация.
660 са образователните институции, които досега са изградили собствени облаци, което означава, че МОН трябва да съдейства на останалите да се включат в тази кампания.
Лишени от голяма ефективност бяха „безплатните“ интернет акаунти към Microsoft, които МОН раздаваше по време на Пандемията и със същата спорна ефективност ще бъдат и евентуални „безплатни“ акаунти към Google. И двата технологични гиганта предоставят безплатни услуги за образователни институции. Но тук е важно обучението на учителите, което може да започне по ОП НОИР.
По-успешните училища разполагаха с облачна услуга на собствения си домейн и тази философия трябва да бъде подкрепяна от МОН, а не да се раздават необезпечени от добри практики “безплатни” акаунти.

Министър Вълчев сподели, че с интегриране на електронното обучение с редовното може да се облекчи режимът на учебните занятия за тези, които се обучават на двусменен режим. Така децата няма да стават рано за първия час, когато учат предиобед, и да стоят до късно в училище за последния час, когато занятията им са следобед.
Електронните часове рано сутрин и късно вечер, като превенция на двусменния режим, могат да бъдат възможна алтернатива, но това ще затрудни немалко директорите на училища и със сигурност ще изисква солиден финансов ресурс за техника, обучение на учители, дигитални средства и повече и по-добре подготвени щатни педагогически специалисти, които да осигурят хибридния учебен процес.