Вместо ЕС, харманлийци ще плащат за ремонта на улици

„С европейски пари в Харманли досега сме направили само една улица. Не си мислете, че с тях всичко може да се постигне“. Това заключи кметът на Харманли – Михаил Лисков на последната сесия на местния парламент. На нея бе разгледана негова докладна, с която се иска от съветниците решение за поемане на още един общински дълг за 2.5 милиона. В началото от името на ГЕРБ Стефка Здравкова прочете декларация, в която се изказва отрицателното становище на партията по този въпрос. Според тях има достатъчно отпуснати пари от Европейския съюз за местна инфраструктура и не е нужно да се натоварва бюджетът на харманлийци с подобни заеми.
Кметът Михаил Лисков откри в декларацията три лъжи. Едната била, че общината щяла да връща 4 милиона с лихвите. Според него те ще са 600-700 хиляди. Другите лъжи не ги каза, но припомни, че през 2007 г. общината е поела друг дълг, с който са асфалтирани 15 улици в старата част на града. “Никой не разбра, че имаме кредит и не сме имали наказателни лихви“, каза Лисков. „С така наречените европейски средства ние успяхме да финансираме само една единствена улица и нищо повече, защото парите по съответните мерки се изчерпват и повече не ги отварят. Ако мислим, че европейските средства са Светая светих и с тях всичко може да се направи е едно заблуждение. Да не кажа колко време е необходимо да се случи цялата процедура“, обясни кметът.
Според него сега имало раздвижване на икономиката и било подходящо да се взимат заеми. Той каза, че преди фирмите правели подобни ремонти за 220 лева на кв. метър, а сега стигнали до 130 лева на квадрат. Как след като има раздвижване на икономиката фирмите намаляват офертите, той не обясни.
Кметът не се е отказвал от европейско финансиране и каза, че „в момента работим по 15 проекта, но имаме временни затруднения с тях, защото финансираме с наши пари, а след това ни ги връщат“.
Наталия Пачеманова съобщи, че бъдещият програмен период за финансиране ще бъде отворен през май месец за 321, 322 и 313 мерки, където финансирането е на 100%“. „Защо трябва да взимаме кредит, при положение, че след като имаме готов проект можем веднага да кандидатстваме с него. Какво пречи да сме от първите общини. Тя каза, че общината имала и още няколко опции за финансиране. Една от тях е чрез „МИГ – Харманли“, който също навлиза в следващ програмен период. „Вашето правителство гласува 500 милиона за отпускане на общините. Аз мисля, че това е по-добър вариант, вместо загробване с дълг“, каза в заключение тя. Изчислила, че общината има и други кредити по ФЛАГ и общо ще изплаща около 5 милиона кредити.
Друг съветник от ГЕРБ – Христо Братанов предложи в документите, с които ще се избира банка, да се запише, че разходите не могат да надвишават повече от 5.5% годишно. В тези проценти да бъдат включени такси и други уловки, които финансиращите институции пробутват.
Това предложение също не бе одобрено, без сериозно обяснение.
Градоначалникът на Харманли е скептик и за 500-те милиона от правителството за инфраструктура. Според него там още критериите не били изчистени, а можело и тази година да е нулева. Той каза, че с тях може да се направят и други улици из града и по селата, където досега нищо не е направено.

В продължение на 10 години гражданите на Харманли ще плащаме по 32 хиляди лева на месец. Очаква се да върнем над 4 милиона, с включени такси и други. Дали това ще е посилно за харманлийци.
Според данни от финансовото министерство към ноември задълженията на общината са 17.67% към декември 2012 година, до 22.14% към септември 2013 година. Задълженията й към доставчици възлизат на 1.956 млн лева.
Проектът според Михаил Лисков е готов през 2007 година и пропуснат цял 7-годишен програмен период за европейско финансиране, през който период тези улици биха могли да бъдат ремонтирани с минимално участие на общината и без кредитиране. Не е оправдано общината да поема дългосрочен заем, когато от 1 януари 2014 година Европа ще осигури финансов ресурс за инфраструктурни проекти, като отваря новия си планов период 2014 – 2020 година.
Община Харманли се нуждае не от дългосрочен дълг, а от ясна визия и дългосрочен план за реконструкция и асфалтиране на улици и прилежаща инфраструктура, изграждане на детски и спортни площадки и съоръжения, ремонт на училища.
Ние сме против поемане на този дълг, когато има алтернатива за безвъзмездно финансиране на такива проекти от ЕС.