Владиката Галактион освети новия дом на Свети Трифон край Харманли

Георги Николов

На 12 февруари, лето 2006-о. Най-близката неделя до старостилния Трифон Зарезан, харманлийския. Хълмът “Трифончето”, както е известен отколе, е отрупан с хора, многолюден е както никога досега. Но и събитието е знаменателно. За първи път от много години насам на този емблематичен за харманлийци хълм бие камбана. Тя възвестява освещаването на православния храм “Св. Трифон”, въздигнат от руините на бившия параклис вече като църква. Божествената света литургия отслужва Негово Високопреосвещенство старозагорският митрополит Галактион. Миришещата доскоро на вар постройка попива благовонията на тамяна,свещите… Попива атмосферата на църковна обител, на място за изповед и молитва, за общуване с Бога.
Тази първа за църквата служба може би ще остане в историята й и като най-посетената. Поклонниците непрекъснато прииждат, прекръстват се, палят свещи. Очите им се обръщат към разкошния иконостас, дело на майстор Виктор от село Ветрен, към иконите, зографисани с много вдъхновение от харманлийските художници Димитър Кафеджиев, Иван Каратонев, Пенчо Лозанов, Георги Янев. В осветеното вече пространство се носят песнопенията на църковния хор под диригентството на д-р Климентов, засилват тържествеността на свещенодействието.
Богомолци разлистват кондиката на новопостроената църква. Но и без нея е известно, че родолюбивото дело е захванато по инициатива на клуб “Възрожденец” още при учредяването му, че са разгърнати множество благотворителни акции, че в пари и материали за строителството на църквата са събрани над 50 хил. лв. Знае се още, че богоугодното начинание е подпомогнато от общината, митрополията, архиерейското наместничество, обществени организации, фирми. А ето че сред посетителите в храма се появява арх. Янчо Апостолов, той и инж. Георги Миланов са автори на изготвените като дарение архитектурен и конструктивен проект на храма. На литургията са и повечето хора, които с по-голяма или по-малка лепта са направили възможно църквата “Св. Трифон” да блесне на този ден в цялото си благолепие.
В словото си след литургията владиката благодари на харманлийци, на градоначалника, на архиерейския наместник отец Атанасий Странски за постоянството, с което са въздигали храма. “”Трифончето”, както си го знаем, бе свято място за нашите предци, вярвам, че с издигането на новия храм този хълм ще остане свято място и за нас, за нашите деца и внуци, за много поколения българи напред”, казва в отговор кметът Михаил Лисков. Председателят на клуб “Възрожденец” д-р Милко Стаматов е видимо развълнуван, той най-добре знае какво е да се съберат волни пожертвования за начинание от такъв мащаб, благодари горещо на всички, които не са останали безразлични към каузата на клуба.
Отвътре литургията е към края си, а отвън Трифон Зарезан вече показва нрава си. Суетнята набира сили, харманлийци се поздравяват, пожелават си все така да се срещат, вдигат вече наздравици. Около казаните с курбана се тълпят не по-малко хора, отколкото при освещаването на храма. А този път курбанът, който общината раздава безплатно, е 250 кила, струва си чакането на опашката.
От новата църква към най-близкото лозе се отправя шествието за ритуалното зарязване. Пред владиката и градоначалника в ритъм стъпят кларинетист, гайдар и тъпанджия – Трифон Зарезанови хора. Такива са и всички, които присъстват на зарязването, доста са. Да е берекетлия за лозарите и винарите годината, пожелава Галактион, после с кмета зарязват.
Архиереят сколасва да освети и курбана и тогава започва теферичът. Видни и не толкова видни харманлийци насядат на различени затулени или ветровити места по хълма и по отколешна традиция разстилат бохчите, отпушват дамаджаните. Трифон Зарезан вилнее и по съседните вили. Доволен е светията, на този хълм той вече не е бездомен.

Митко Димитров – Офицерчето и съпругата му Жана заедно със семейство Грозеви изпяха песен, посветена на Трифон Зарезан, по текст на леля Жана, музика на Офицерчето, а аранжиментът е на сина им Теодор.