Бизнесменът Никола Зайчев: „Виното се прави с любов и се пие със сърце“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 10, 2006 20:15

Бизнесменът Никола Зайчев: „Виното се прави с любов и се пие със сърце“

Акценти

  • Лозарството това си бе мой стар мерак от много години
  • Ще положим усилия Южен Сакар, да стане един отделен регион, който в бъдеще да се превърне в едно Бордо.

Свързани публикации

Никола Зайчев е роден на 31 декември 1941 година в с. Белица. Основното си образование завършва в ОУ „Иван Вазов“, а средното в СОУ „Неофит Рилски“. През 1966 г. завършва Учителския институт в Хасково. След това три години работи като учител в Доситеево, следват 2 години в Комсомола. През 1972 г. става зам.-директор в ОУ „Иван Вазов“. До 1990 г. е на този пост, като същевременно е преподавател по математика и физика. През същата година напуща школото и се захваща с частен бизнес. В момента е член на Бизнес клуб – Харманли, член на Църковното настоятелство на храм „Св. Иван Рилски“, председател на настоятелствата на НЧ”Дружба” и на ОУ „Иван Вазов“. Женен с две деца и две внучки. Зодия Козирог.

 

Избраха Ви за бизнесмен №1 на 2005 г. Как се стига до тук, как се постигат успехите?

С две думи – всичко е въпрос на изключително упорит труд. Иначе казано, да прецениш как да насочиш бизнеса си. Винаги съм смятал, че трябва да се занимаваме с производство, защото това е сериозният бизнес. Започнахме с отглеждане и продажба на палми, после се заехме с производство на сапуни, тръгна и зеленчукопроизводството, пипиниерството, лозарството и естествено от там винопроизводство.

С какво може да се похвали днес фирма „Зайчев и син“?

В момента имаме 150 дка с оранжерии за отглеждане на зеленчуци в Харманли, Любимец и Момчилград, като сега ще разработим още 20 дка. 2400 дка с лозя на територията на общината вече са засети, а тази година предвиждаме още 800 дка. Фирмата притежава и фабрика за захарни изделия в Лом.

Познанията Ви по математика и физика и натрупаният педагогически опит полезни ли са Ви днес в бизнеса?

Разбира се, че натрупаните през годините знания и опит са полезни. До скоро, докато бяхме с опростено счетоводство, аз сам водих нещата във фирмата. Математиката ме е научила да анализирам нещата, което пък ми помага да стигна до верни изводи и да взема правилното решение. Физиката пък – там имам елементарна техническа грамотност. Що се отнася до директорския ми пост, той ме е научил да работя с хората и това ми помага и днес.

Чия беше идеята да насочите семейния бизнес към лозарството и винарството?

Това си бе мой стар мерак от много години. Разбира се последва сериозен маркетинг. За ориентир ни служиха лозята в Коларово. Не случайно два от масивите ни са в източния и в западния край на коларовските насаждения. Не за пръв път казвам, че регионът ни е с изключително благоприятни условия за отглеждане на лозя. Харманли има 4680 топлинни градуса годишно, докато райони като Петрич, Сандански, за които смятаме, че са по-топли, са с около 250 градуса под нашите. Нашият регион – Южен Сакар и селата в ниските склонове на Родопите са с прекрасни условия за отглеждане на лозя, по-добри от тези, които са в Бордо. Много ми се ще жителите на общината да са наясно с тези възможности на региона ни и да знаят, че има хляб в лозарството.

Какви са възможностите, най-вече за младите хора, да започнат да се занимават с лозарство и винарство?

Ще ми се да споделя опита си и да дам кураж на младите хора. Държавата дава сериозна възможност в областта на земеделието и е обърната в някаква степен към младите хора. В тази насока трябва да се знае, че фонд „Земеделие“ дава чудесна алтернатива за бизнес на хората до 35 години. Отпуща кредит за 10 години, като през първите 7 парите само се ползват и започват да се изплащат едва в последните 3 години. За този период, човек с каквото и земеделие да се е захванал, все ще спечели и ще може да си погаси дълга. Тези приказки, дето се носят из кафенетата, че всичко било въпрос на рушвети и други подобни, според мен не са верни. Смятам, че не се познават нормативните документи, а незнанието и слушането на празни приказки води много млади семейства до безизходица. Ако аз сега съм на възраст под 35 години, в никакъв случай няма да тръгна да работя по чужбините и да ставам аргатин, а ще изтегля заем, ще се стегна и ще работя. Убеден съм, дори съвсем отговорно го твърдя, че един лозов масив от порядъка на 25-30 декара може да се обработва спокойно от една фамилия и да задоволява нуждите й така, че не да живеят на ръба, а да се чувстват като бели хора. Трябва да променим мисленето си и преоценим нещата, така че да ги вкараме в сегашните рамки на живот. Фирмата ни е готова да помага на всеки с консултации, при разработването на проекти и с каквото друго можем.

Продукцията, която произвежда „Зайчев и син“, за вътрешния пазар ли е или отива и зад граница?

Изнасяме зеленчуци в чужбина. За виното в момента се целим да излезем на европейския пазар, тъй като за първа година имаме професионално направено вино. Истината е, че е много трудно да пробиеш на пазара. Наясно сме, че най-важното е качеството и цената.

Кои са добрите и лошите страни на семейния бизнес?

Лошо не виждам! Освен това, че като се съберем вместо да говорим за други неща, разговорите тръгват пак в посока на работата ни. Оказва се, че моето патриархално мислене по отношение на семейството и фамилията е един много мощен двигател за развитие на бизнеса ни. И ако погледнеш така в чисто човешки план, има ли нещо по-хубаво за един родител от това децата му да са до него.

Какви са плановете на фирмата за в бъдеще?

Освен с винопроизводство смятаме да започнем и производството на твърд алкохол от марката „Терра Тангра“ – къпана ракия. При нашата технология за производство на вино джибрите не се пресоват, а се оставя да изтече сокът от собствената тежест на заложения материал. Тази част, която остава в съдовете от порядъка на 15-18% е вино, от което става прекрасна ракия. Предстои ни и строителството на винарската изба. В нея смятаме да заложим инвестиции от порядъка на 3-4 милиона евро. Ще я строим по френски образец, но ще запазим родната българска традиция – качеството на гроздето. Разреждането на салкъмите е нещо, което съм научил от дядо си и баща си, а не от френските производители. Традициите ни в областта на лозарството и винарството са много силни и ние ще ги съхраним. Вино се прави с много любов и се пие със сърце.

Какво прави бизнесменът Зайчев в свободното си време?

Пие вино! /смее се/ Имам много хубави приятели от детските години и с тях се събираме много често. Поставил съм си една цел в личен план, а и като цяло за фирмата, за която цел тепърва ще работя. България е разделена на лозарски райони, ние ще положим усилия регионът ни – Южен Сакар, да стане един отделен район, който в бъдеще да се превърне в едно Бордо. Убеден съм, че това ще стане. Ще ми се младите хора да повярват в себе си и във възможността да издържат семействата си с лозарство и винарство. Един лозов масив с една малка кипра винарска изба ще може да произвежда бутиково вино. И производителите в региона няма да са конкуренти сами между себе си, а регионът ни, като цяло ще предлага висококачествени продукти с различни марки вина, конкурентноспособни на чуждия пазар.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 10, 2006 20:15
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар