Валентин Николов ог ГДБОБ: „Корупцията компроментира моралните ценности“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов май 12, 2007 11:10

Валентин Николов ог ГДБОБ: „Корупцията компроментира моралните ценности“

Акценти

  • Вестник "Харманлийски НОВИНИ", интеренет издание бр. 17 (220), година V, 4-10 май 2007г

Свързани публикации

Валентин Николов, зам-директор на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОБ) на семинар на журналисти в Казанлък, организиран от ЦРМ, запозна журналистите за мерките, които МВР взема за ограничаване корупцията в страната. Предлагаме ви по-съществените моменти от нея.

Във всички сфери на обществено-икономическия живот на държавата, корупцията и престъпността нанасят огромни материални и морални поражения. Резултатът от нея оказва съществен ефект върху авторитета на държавните институции, доверието към тях и мотивацията на държавните служители да работят в полза на обществения интерес, каквото е тяхното призвание.
В общественото съзнание, корупцията компрометира общоприетите морални ценности и формира негативно отношение към гражданското общество като цяло.
Прекият резултат от корупционното проявление е задържането на обществено-икономическото развитие на държавата, в следствие на присвояването на значителни средства от обществените фондове, понижаване жизненото равнище и негативно въздействие върху процеса на развитие на средната класа. Предизвиква фалити на малките и средните предприятия, които по целия свят са гръбнакът на всяка икономика. Най – опасни са нейните проявления в правозащитните и правораздавателните органи на държавата, в здравеопазването, в структурите, които се разпореждат със средства по европейските програми, публичните финанси, в образованието, местната власт и социалните дейности.

В Министерския съвет на Република България функционира междуведомствена комисия за борба с корупцията, която координира и ръководи тази дейност на ниво министерства, в които има изградени вътрешноведомствени комисии за противодействие на това негативно явление.

В държавната и местна администрации са изградени органи за противодействие на корупцията, а към централните ведомства функционират инспекторати, за които тази дейност е приоритет. В тези звена аналитичната и превантивна дейност обаче към момента, не е на необходимото ниво. Обикновено в работата им се акцентира върху последващия контрол, без да се предприемат активни действия по диагностициране на звена и дейности подложени на корупционен натиск, формиращи корупционни схеми. Необходимо е да се промени тази практика, като се преодолее пасивната позиция на инспектиращите структури. От планов и последващ контрол, следва да се премине към анализ на текущата дейност с определяне на рисковите звена и тесните места в администрацията, около които се формират корупционните практики. Това ще даде възможност да бъдат предприети превантивно нормативни, административни, дисциплинарни и кадрови мерки с цел промяна на порочната практика на търпимост към такива „корупционни гнезда“.
Ярък пример за корупционни практики е ползването на консултантски услуги за подготовка на документации и проекти свързани с участието в конкурси по ЗОП или получаването на пари от еврофондовете, лицензирането, разрешителните режими, счетоводните услуги, митническо посредничество и т.н. На всички тях е „ушита нормативна униформа“ и инспектиращите звена не са в състояние да им противодействат.
Самият характер на този вид престъпления, се отличава със своята латентност и конспиративност. В огромната част от случаите на корупция, общата изгода на лицата участващи в корупционните схеми, херметизират информационната среда и тези деяния остават скрити за обществото.
Ако приемем, че казаното до тук по темата е реално най-голямото предизвикателство към обществото и държавата в този важен за нас момент – членството на България в Европейския съюз, следва да се съгласим и с тезата, че превенцията и противодействието на корупцията е основна задача за цялото общество, държавата и всички нейни институции, органи и структури. Ето защо ние поставяме акцент в темата на настоящата дискусия, не като сътрудничество в борбата с престъпността и корупцията във всичките й проявни форми, а като единодействие и координация между всички правоохранителни, правораздавателни и правозащитни институции, в чиито дълг е вменена нормативно тази борба или в програмните им документи тя е прокламирана.

На ГДБОП е възложена отговорната функция да разкрива и разследва организираната престъпна дейност на местни и транснационални престъпни групи, свързани с използване на корупционни механизми и упражняване на влияние. От септември 2006 г. в МВР бе създадена специализирана структура „Вътрешна сигурност“, която заедно с Дирекция „Инспекторат“ изпълняват тези задачи в МВР, като двете звена имат конкретни функции и са тясно специализирани в борбата с корупцията в системата на МВР.

Със своите неограничени възможности за въздействие върху общественото мнение, медиите са единствената възможност посланията, които МВР отправя към обществото, за единодействие срещу престъпността и корупцията, да стигнат до всеки негов член, да активират неговото съзнание и да формират у него активна гражданска позиция на нетърпимост. Тази неоспорима тяхна роля, като обществен рупор и най-пряк път до съзнанието на гражданите от една страна и способността им, като панорамно огледало да отразяват всички събития, тенденции и процеси в обществото, е отчетена от ръководството на МВР. Израз на това ново отношение на партньорство с медиите е стремежа на всички нива в системата на МВР, да подават своевременно информация за резултатите от дейността си на представителите на медиите, като следва да се отчете стремежът тази информация да бъде коректна, обективна и в максимално възможния позволен от Закона обем, без да се премълчават неудобните факти. Искам да апелирам към Вас, да проявите разбиране в тази посока и да не приемате априори, като користно укриване на информация, липсата на отговори на някои поставени от Вас въпроси. Съществуват процесуални и оперативни съображения, които не ни разрешават да бъдем изчерпателни в степента, която от професионална гледна точка, Вас би Ви задоволила. Просто пред нас има ограничения, с които ние сме длъжни да се съобразяваме. Когато съдът по едно дело се произнесе, цялата информация събрана в хода на доказването и всичките наши действия, ще станат ясни за обществото.
Последното, което бихме направили, е да ограничаваме излишно информационния поток чрез Вас към обществото. Такава практика бих нарекъл „щраусово поведение“, а не медийна политика и Ви уверявам, че ние не я споделяме и разбираме нейната пагубност.
Много важна задача е да накараме гражданина да излезе от черупката, в която го бе затворила липсата на гражданско общество в България и на глас да започне да говори за проблемите, които решаваме. Да пита. Да задава въпроси. Да разбере, че една седеммилионна част от похитения в поредната корупционна схема обществен лев е и негова и да си я иска. Да заявява правата си към нея и да търси справедливост. Тук полицията търси съдействие. Особено, когато става дума за борба с организирани престъпни групи и корупционни деяния, без наличие на пълно единодействие между прокурорите и полицейските служители, постигане на трайни резултати по линията е невъзможно.
Към момента можем да заявим, че магистратура и полиция започват да намират верния път. Приет бе и „Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. С инструкция се регламентира и взаимодействието на специализираните екипи с „Интерпол“, „Европол“, „ФБР“ и Европейската правна служба „Евроджъст“. С нея се осигурява присъствието на прокурор в много по-ранна фаза на работата по разкриване на обществено значими престъпления. Като доказателство, че двете ръководства имат волята за това единодействие, може да се изтъкне сформираното наскоро специализирано звено от петима прокурори на СГП и дознатели от ГДБОП и ГДППООРП, които ще разследват приоритетно, използвайки целия потенциал на структурите, които представляват, така наречените дела от голям обществен интерес.

Проблем

Има противоречие в регламентацията на разрешението и използването на специални разузнавателни средства (СРС) в ЗСРС и НПК. В ЗСРС е регламентирана възможността службите на МВР да искат от компетентния съд използването на СРС. В НПК обаче в чл.173, ал. 1, искането за използване на СРС е в правомощието на наблюдаващият прокурор по конкретно досъдебно производство. В чл.176 от НПК е регламентирано, че веществените доказателствени средства /ВДС/ се изготвят в два екземпляра и се изпращат на прокурора, направил искането и на съдията, дал разрешението за използване на СРС. Следва логичния въпрос изготвените ВДС по законосъобразно взети разрешения от службите на МВР годно доказателствено средство ли са в съда при доказване на престъпна дейност? Съдебната практика по този казус все още не е категорична. Въпрос на тълкуване е добитата информация в хода на оперативно-издирвателната дейност на органите на МВР, годно доказателство ли е или има само информационна стойност.
Най- удачното в случая е да бъде променена регламентацията в НПК и да се избегне този дуализъм, създаващ обяснимо смущение и неяснота в работата. Още повече това положение е проблем в работата по разкриване на корупционни деяния.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов май 12, 2007 11:10
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 926 103 преглеждания