Джордж Анастейша: „Журналистите трябва да са ангажирани само с търсене на истината“

Акценти

• Вестник "Харманлийски НОВИНИ", Интеренет издание бр. 17 (220), година V, 4-10 май 2007г

Свързани публикации

• В понеделник няма да има вода в целия Харманли 0 10.окт.
• Пътищата на 14 свиленградски творци се преплитат на изложба 0 18.дек.
• В Тополовград ученици се включиха в дарителска кампания, кметът им е доброволец в Турция 0 11.фев.

Джордж Анастейша (George Anastasia) е репортер от 37 години. От 32 години работи във вестник Инкуариър (Inquirer) във Филаделфия, САЩ. Написал е пет книги – четири за мафията и една за много широко известен случай в бизнеса.

Господин Анастейша, сега след като в България проведохте доста срещи и разговори с колеги, с какво впечатление останахте от състоянието на българската журналистика?
Мисля че това, което научих с присъствието си тук, че българските журналисти на теория много добре разбират какво означава добра журналистика, но като че ли им е трудно това да бъде приложено на практика. Смятам, че все още има твърде много фактори, които подкопават професията. Разбирам, че собственици на медии имат неща, от които са заинтересовани и които искат да постигнат чрез тях. Те определят какви въпроси да се задават или не в техните медии. От тази гледна точка България не е стигнала до етапа, в който може да се говори за истинска журналистика. А тя е като четвъртата власт на обществото, която е на едно ниво с останалите.

Какъв съвет бихте ни дали, като колега, за да бъдем на мястото си?
Основната идея е, че ние сме ангажирани само и винаги с търсенето на истината. И не бива да се поддаваме на влиянието и на сплашването на овластените хора. За мен, разбира се, е лесно да кажа това и по-трудно е да се приложи на практика, а и не мога да претендирам, че знам всички отговори. Мисля, че вие самите трябва да стигнете до това как да го направите и което по-важно – трябва да съумеете да спечелите доверието на обществеността. Защото истинската власт на медиите произтича от подкрепата на обществеността, а не от официално избраните лица.

Мислите ли, че българските журналисти имат достатъчно власт, за да помогнат за намаляването на корупцията и организираната престъпност, това, което вие сте направили през 90-те години в Щатите?
От това, което чух по време на краткото си посещение тук, нещата са много различни при различните медии. Някои могат да помогнат в тази борба, други – не. От срещите си с хората и разговорите с тях разбрах, че съществува наистина силно желание това да бъде направено. И от тука трябва да се започне – с желанието да се помогне.

Вие слушахте лекция на прокурор, останахте ли с впечатление, че държавата има намерение и желание да се справи с престъпността и корупцията и иска да спечели на своя страна журналистиката в България?
Не съм убеден, че държавата си дава сметка по какъв начин медиите биха могли да й помогнат в тази битка. И също така не съм убеден, че всеки участник в политическия процес вижда борбата с организираната престъпност като приоритет. Лесно е да се подкрепят закони, които да се справят с този проблем, по-трудно е да се направи така, че това законодателство да бъде приложено, да влезе в сила. Понякога хората, които имат власт, които се занимават с бизнес или са в правителството, имат полза от това и извличат облаги, директно и индиректно. Тогава законите губят всякакъв смисъл. Едно е да се каже, че искаме да се борим с организираната престъпност, а съвсем друго е да наистина да се бориш с нея.

Според Вас корупцията и организираната престъпност ли са най-големият бич на демокрацията?
Не, не мисля че е точно така. По-скоро корупцията и организираната престъпност са едни характеристики при преминаването на авторитарен режим на управление към демокрация. Свободите, които хората придобиват при влизането в демокрацията, позволяват злоупотреби. И всъщност корупцията и организираната престъпност са злоупотреби с тези свободи. А в една авторитарна държава е далеч по-лесно да атакуваш организираната престъпност. През 30-те години Мусолини почти изцяло премахна мафията в Италия и едновременно с това направи така, че влаковете да се движат навреме, но мисля, че това, което повечето италианци биха казали е, че биха предпочели да живеят в демокрация макар и с мафията, отколкото в режима на Мусолини. И аз мисля, че България преживява същото нещо точно в този момент. Вече сме разбрали, че е почти невъзможно изцяло да премахнем мафията. Но тя може да бъде изолирана и да й се попречи да упражнява влияние върху правителството и да бъде предотвратено това мафията да се възползва от добрите неща в самото общество, от тези свободи. Мисля, че вие в момента се намирате в тази точка.

Ако Ви поръчат да направите един разследващ материал за България, какво бихте започнал да изследвате?
Първото нещо, което много ме впечатли, е липсата на прозрачност в процесите, които се случват в съдебната власт. Защо нещата се представят като класифицирана информация, защо се пазят в тайна, защо има такова нещо като имунитет? На мен ми се струва, че всички тези неща подкопават създаването на едно истинско демократично правителство и демократично общество. Това са моментите, които трябва да се разгледат – защо нещата стоят така и как могат да бъдат променени.

Ако го напишете този материал така, как ще реагират американците като го прочетат, дали ще им се стори абсурдна цялата история?
За съжаление не бих казал, че американската общественост чак толкова ще се впечатли. Те просто ще кажат как може една демокрация да действа по такъв начин, не ни звучи много смислено. Но за една част – те биха си казали това е съвсем друга част от света, която няма никакъв пряк ефект върху моя собствен живот, това просто не ме интересува. Но ако аз им кажа, че съществува добро българско вино, те може би ще се заинтересуват доста от този факт.

Накрая ще Ви попитам какво най-напред ще разкажете, когато пристигне в Америка за България?
Първото нещо, което бих казал за преживяването си тука е, че очарователно и интересно е да наблюдаваш една страна, която е в процес на опит да присътвори себе си като демокрация и въпреки всички проблеми това е единственият начин да бъде направено. Мисля, че дори и нищо да не сме научили от Ирак, това което все пак знаем е, че демокрацията не може да бъде налагана отвън, тя трябва да се роди вътре в самата страна. И аз мисля, че това е, което се случва във вашата страна – демокрацията – тя се заражда вътре в самата нея. Демокрацията не е една перфектна система, но може би е най-добрата система, която ние хората като същества имаме.