В читалището трябва да намерят място много други творци

Студио Модерни танци – „Ритъм“
Студиото е създадено през 2005 година, с ръководител Дорина Инджова. Тази танцова форма е продукт на новото светоусещане сред подрастващите, които търсят нестандартни начини за изказ. Ритмиката на тези танци в съчетание със специфичната пластика на човешкото тяло е форма, която привлича децата и младите хора – чрез красотата на движенията да покажат и утвърдят себе си в необятното пространство на изкуството.
Това изкуство им допада и те му се отдават с цялата си същност, творейки вълшебства чрез движения в пространството и внушения, излъчващи красота и ефирност. Това е и стара като света мечта на човека. Защо тогава тези, изпълнени с амбиции деца, да не създадат нещо ново, да се опитат с цялата си детска наивност и неподправена неопитност да преоткрият за себе си и другите красотата на нематериалното, духовно извисеното, което пък провокира разместването на чувствените пластове в човешката душа. Така е възникнал класическият балет, така, надявам се, ще се утвърждава тази нова пластичност, почерпила енергия от традициите на различните народи по света.
От 2007 година ръководител на Студиото става Галина Станкова, която утвърждава формацията като неотменна част от читалищното пространство. Както се казва, резултатите не закъсняват. Съставите на студиото /пет възрастови групи/ участват на много фестивали, където жънат очаквани успехи и награди. Ще посоча някои от тях:
– Международен фестивал „Вълшебен свят“ в гр. Хасково;
– Национален танцов конкурс „България танцува“ – гр. Димитровград;
– Фестивал на камерния танц – гр. Хасково;
– Детски Етнофестивал „Децата на Балканите“ – Минерални бани;
– Фестивали в гр. Пловдив, София, Несебър, Слънчев бряг и др.
Студиото има и международно участие в Сърбия, Турция и Гърция. По – високо ниво, според мене, е участието на балета в постановката на хор „Славей“ – „Царицата на Чардаша“ като я обогатяват с привлекателна музикално – танцова орнаментика. С тази постановка те гостуват на редица градове от областта и страната.
Има бъдеще в това начинание!

Клуб по шахмат

Клубът съществува към читалище „Дружба“ от м. октомври 2016 г. Ръководител е Валентина Димитрова. Участниците в клуба са 17 момчета и момичета. Клубът е бил представен на 14 турнири в градовете Раднево, Първомай, Свиленград, Хасково, Черноморец и Минерални бани, в които са завоювали 4 първи места, 14 втори места и 14 трети места.
През 2019 г. по инициатива на Клуба се е състоял Първи турнир по шахмат за деца с международно участие.
Ежегодно Клубът по шахмат организира градски турнир по повод Деня на Християнското семейство.
Шахматът е спорт с висок коефициент на интелигентност. Но е спорт, а появата на читалището е с определена мисия – духовното развитие на човека. Това е работа обаче на читалищното ръководство.

Клуб „Млад журналист“

Ръководител на клуба е Светлана Николова, в него участват 6 ученици. Децата и ръководителката са много активни, търсят теми и сюжети от града и общината, които вълнуват хората тук. А така се учат на истинска журналистика.
По интересни журналистически събития, целящи тяхното израстване и оформяне, са следните:
– интервю с командира на Противопожарната служба в Харманли;
– разработка на темата за мястото и ролята на Историческия музей;
– как функционира телевизионната журналистика;
– отразена е първата демонстрация пред граждани на белгийската овчарка Дарк.
Мерием Юмер е спечелила Поощрителна награда на фотоконкурса „Аз снимам природата“, иницииран от РИОСВ – Хасково с фотографията „Край Марица“. Участниците в конкурса са над 100 и са представители на повече от 30 училища от Хасковска и Кърджалийска области.
През 2018 г. Клубът участва в Международния конкурс за детско и младежко медийно изкуство „Арлекин“ с филма „Памет за Гергана“, който прави силно впечатление на публика и жури със силата на посланията си.
Ето ги вече 150-те години на Харманлийското читалище са тук и нетърпеливо чукат на вратите му. Историята на този храм на духовността е предълга и е своеобразен паралелен свят, който е по – красив и по – романтичен, който изкушава всеки с по – ясно формулирана в себе си духовност. И повече от век и половина българското читалище се е превърнало в обител и ревниво пази своите духовни първенци. Ще посоча само това, което сме имали ние, харманлийци, през този век и половина. Читалището рамкира в себе си една панорамна снимка на всичко онова, което се е случило през тези години – възторгът и вълнението от приближаващата свобода, която е просмукана вече в народния организъм, трепетът и безкрайното въодушевление от счупените окови на робството, съзидателния труд на хората, разгърналата се в широчина и дълбочина безалтернативна народна духовност въпреки войните и несгодите, въпреки всичко…
Харманлийското читалище е имало шанса в него да работят хора, отдадени до последния си час на това благородно народно дело, без да се доказват в публичното пространство, а защото са изпълнени с духовна щедрост в името на другите. Ще посоча няколко имена на хора от нашия град, които, като митичните герои на древността, са чертаели и следвали пътя на това народно отроче, отгледано с много любов. Това са: Теньо К. Шишманов, Хр. Бургуджиев, Дялко Милковски, д-р Генов, Марко Сакараски, Неделчо Бакалов, Дельо Георгиев, Нестор Братанов, Стефан Льондев, Атанас Николов, Вълчо Андонов и други. Към тези имена ще прибавя още едно – на досегашния председател на Читалищното Настоятелство Никола Зайчев, който в тези смутни времена пое риска да оглави ръководството на читалището и, според силите си, да изведе народния дом на правилния път.
Изброените имена не изчерпват броя на хората, които са направили нещо полезно за читалището и културата в родния град. Това са онези, които в първите години, когато читалището едва е прохождало, са закупували и подарявали книги, онези, които са организирали спомоществователната дейност, на всички дарители и спонсори, на безименните хора, които са вършели незначителни, на пръв поглед, неща, полезни за читалището, на самодейците и техните ръководители, на капитаните и ротмистрите, на всички, без които читалището нямаше да го има.
Сега дейността на читалището не е в своя апогей с изключение на някои колективи, чиято работа заслужава адмирации. Ако е духовно средище, то спектърът на неговите дейности е недостатъчно добре уплътнен. Например групата на художниците вече е извън вниманието на читалищното ръководство. Вярно е, че художниците са свободни и независими в своята работа и като техника, и като натюрел, но и те се нуждаят от внимание и подкрепа: общи изложби, защо не и пленери, срещи с известни художници, посещение на изложби и т.н. Това ги сплотява, така могат да изникнат идеи, които някога във времето ще могат да се реализират.
Литературата също отсъства от полезрението на читалището – няма литературни кръжоци, няма четения, няма срещи, а литераторите са многоспектърни личности и винаги може да стане интересно.
В редицата на чакащите внимание са още фотолюбителите, кинолюбителите, майсторите на художествените занаяти, които могат да бъдат полезни не само на себе си, а и на хората.
Такава е историята на читалище „Дружба“ гр. Харманли, каквато аз я познавам. Може би има повече, неподходящ за юбилея песимизъм. Това е така, защото искам да се гордея, че живея в този град, а затова ми трябват духовни стимули, които да задоволят естетическото ми его. През годините имаше такива образци в работата на читалището.
И като всяко друго нещо в живия свят и тука се случват обичайните върхови състояния и техните противоположности.
А животът продължава…

Харманли, 4 юни 2020 г.
край