Уловил петел вместо риба

Рибарите обичат да разправят небивали истории за уловени от големи риби, но само един може да се похвали, че на въдицата му е клъвнал петел. Невероятно, но е истина, а историята излезе на бял свят благодарение на следотърсаческите умения на баба Митра от село Надежден.

Случи се на чичо Митко, посред лято.
Той слушал в компании как други мъже се хвалят непрекъснато. Много искал и той да си има история и да я разказва с гордост, но нямал опит. Отишъл при братовчед си от село Надежден, стар рибар, за да му даде съвет как се ловят големи риби.
– Край село има голям язовир, хората се изтрепаха да ги хващат, от големи, по големи щарани – възбудил интереса му добрият роднина. – Ела, ще ти дам и въдици, и мотора, защото там не можеш да стигнеш с кола.
Едвам изтраял и на другия ден още рано, рано, на зазоряване чичо Митко потропал на вратата на братовчед си. Той излязъл, дал му въдиците и го инструктирал как да процедира.
– Айде бра`тчед и да не забравиш на мен да оставиш нещо! – с тези думи го изпроводил.
Нямало отговор, само видял дима от мотора, който бил вече зад ъгъла.

Намерил Митко язовира, разпънал въдиците, сложил им захранка царевица и зачакал. Поглежда едната, не мърда, взира се внимателно във втората и там следа от кълвене няма. Стоял два, три часа, но още към 9:00 часа го налегнала голяма горещина.
– …бал съм ти и рибите, който иска да хваща, да не съм луд да стоя тук на тази жега – казал той, събрал набързо въдиците, завързал ги за мотора и хукнал към селото.
По пътя минал край кръчмата. Там хората се събирали, след като изкарат животните на паша, да обсъдят новините в селото през последните 24 часа. Социална група, нещо като Фейсбук, на живо.
Те го питали къде е ходил, защо не носи риба, след като е бил на язовира, а някои се майтапили, че рибата понякога е по-умна от хората. Случило се това, от което чичо Минко най-много се опасявал. Послушал ги още малко, ядосал се и потеглил с мотора. На тръгване чул, че от масата започнали да му подвикват. Помислил, че му се подиграват, само махнал с ръка и дал още газ.
Стигнал къщата на братовчеда си и му се оплакал, че на язовира няма риба.

– А какво е това, дето го караш, попитал го той?
– Кое? – обърнал се и видял нещо като петел, целия опърпан, опитващ се да се изправи.
– А! Ти пък от къде се взе?
Погледнал птицата и видял, че от устата и се вижда корда. Сега се сетил защо хората от кръчмата му подвиквали. Докато приказвал там, петелът видял зрънцето царевица, която използвал за захранка и го глътнал.
– Бързо остави мотора и въдиците, взимай си колата и изчезвай! – била препоръката на братовчеда му. Веднага заклал петела и започнал да го скуби на чешмата на двора. Очистил го набързо и го сложил в хладилника.
Тогава на вратата се появила една бабичка.
– Дай си ми петела, крадец такъв! – извикала тя.
Какъв петел? – направил се на ударен той, защото бил сигурен, че няма кой да го открие в хладилника му.
Баба Митра обаче показала в ръцете си няколко пера от птицата. Намерила ги на пътя от кръчмата до тук. Как да няма, тези пера от какво са? Тя му показала и други, от улицата пред тях, довлечени от водата от чешмата, от където той го е скубал.
Домакинът отричал твърдо, но бабата решила да занимае кмета със случая. Отишла при него и му занесла доказателствата. Кметът я успокоил и обещал да разреши случая.
На другия ден братовчедът дал на кмета 10 лева, с които той да обещети бабата.

Накрая всички останали доволни. Старицата, че успяла да продаде скъпо петела, кметът, че авторитетът му на медиатор е повишен и не е допуснал скандали в селото. Братовчедът също бил удовлетворен, защото за 10 лева жена му два пъти готвила.
Виновникът за случката Митко сега вече избягва компании, където се разправят рибарски истории.