Учителите са решили да отстояват правата си до край

Иван Атанасов
От Иван Атанасов септември 21, 2007 03:38

Учителите са решили да отстояват правата си до край

Учителите от Харманли, Тополовград и едно училище от Симеоновград започнаха стачни действия с искане за повишаване на заплатите си. Преди една седмица в Града на Белоногата се сформира общински стачен комитет на структурите към двата синдиката със съпредседатели Р. Христозова и К. Димова. От тогава всички училища в града вече са в процедура за ефективна стачка с изключение на тези в селата Бисер, Иваново и Славяново. Протестните действия започнаха още на 14 септември от 12,30 ч. в църквата ,,Свети Иван Рилски“, където имаше молебен за здравето и успеха на учениците, учителите и техните семейства. Над 100 учителя дойдоха в църквата да се помолят.

На 15-ти септември в тези училища имаше едночасова предупредителна стачка от 9,00-10,00 часа. По заповед на министъра на МОН учебната година трябваше да бъде открита във всички училища в страна точно в 9,00 часа. Протестните действия обаче възпрепятстваха осъществяването й. Изказванията на министъра по телевизията в навечерието на началото на учебната година, че ще налага наказания на директори и учители, неспазили заповедтта му, още повече нагнетиха обстановката. Директорите бяха тези, които търсеха баланса между съпричастността към протеста на колегите си и лоялността си към просветния министър, но всеки сам за себе си избра позицията си. Тези, които спазиха заповедта и излезнаха в 9,00 ч. пред учениците, за да открият учебната година, бяха поставени в трудната ситуация да командват сами парада. Децата, оставени без надзора на преподавателите, си споделяха преживяното през лятната ваканция и не обръщаха внимание на случващото се. Директорът, подготвял се цяло лято за началото на новата учебна година, изричаше посланията си пред тях, но напразно – детското внимание го нямаше. Така тържествеността на мига, за който толкова много настоява министър Вълчев, не се получи. През това време преподавателите бяха в стаите си, а новодошлите ученици се чудеха кой ли ще бъде новият им класен.

Хората и в трите града тълкуват по различен начин протестните действия. В стачкуващите училища в Харманли например малцина бяха децата, които дойдоха в девет. Повечето знаеха за стачката и както се видя я подкрепиха.

В училищата, в които откриването на учебната 2007/08 година започна в 10,00 ч., началото се превърна в истински празник с целия му блясък и спазване на традицията. Стотици букети смениха притежателите си – от децата те отидоха у преподавателите в знак на искрена благодарност. Родители и деца показаха, че уважават учителите, на които са предоставили децата си за обучение и възпитание.

В защита на исканията им прозвуча изказването на пенсиониран учител, дългогодишен помощник-директор: „Който не иска да стачкува, ще взима 92 лева пенсия като мен!“.

Не така разсъждава държавата в лицето на техния министър. Вместо да ги защити, да застане твърдо зад тях и да настоява пред правителството веднъж за винаги да излязат от това унизително положение, той с присъщата си куха риторика обясняваше по коя ли не медия как това е невъзможно. Приказките му щяха да предизвикат насмешка, ако не се възприемаха с тъжна ирония сред учителското съсловие и ги поставяха в още по-унизително положение.

В сряда учителите в Харманли организираха автопоход, в който се включиха десетки коли. В четвъртък – 20 септември, проведоха още един вид протест – Ден на мълчание в класната стая. Ако не се постигне споразумение, от 25-ти ще започнат ефективни стачни действия по училищата. Учителите имат едно единствено искане – 100% увеличение на работните заплати на заетите в средното образование.

Някои харманлийци са скептични към исканията на учителите. Вижте какво се получава – само десетина процента от децата са чували за числото ,,пи“, а 70% от тях знаят Азис за кого се е оженил. Така ли възпитават те децата ни? За какво да им се дават повече пари? Ами частните уроци. Колко пари смъкват от тях?“ Други казват, че не може да стоят по 6 часа в училището и да получават 1 000 лева и им препоръчват да работят допълнително. Като искат повече пари, да се хванат и да работят другаде, както е в САЩ, дават решение на проблема те. Трети ги съжаляват и признават, че и те имат право, но не това е начинът. Притесняват се, че заради стачката децата им ще учат през лятото.

Много учители в Харманли и другите градове преподават частни уроци и взимат около 10 лева на час. Това показва, че има проблем в публичното образование. Той обаче трудно може да бъде разрешен само чрез даване на по-високи заплати на учителите. Частните уроци са индикатор, че някои от тях имат желание да заработват допълнителни доходи. Това обаче често се квалифицира като корупция. Много често части от уроци умишлено не се предадат в часовете в училище, за да се наложи посещението на частно.

Логиката, която изповядват учителите, е следната – по-високата заплата ще създаде по-големи стимули, а това от своя страна ще доведе до по-качествено образование. Може и да е така, ако те са достатъчно добре квалифицирани и да имат искреното желание да си вършат работата както трябва. Последното май не се наблюдава често.

Най-справедливата оценка за способностите и уменията на всеки човек в момента се дава само на трудовия пазар. За съжаление в сферата на средното образование в момента няма пазарни механизми, с които може прецизно да се определи оценката за работата на един или друг педагог. Там всичко зависи от държавата. А влезе ли там проблемът, вече няма как обективно да се разбере дали учителите заслужават повече или по-малко за своя труд. Заплатите им в момента зависят от министър или чиновник, но не и от това, което те действително вършат. Искането за по-високи трудови възнаграждения от учителите в момента е оправдано, защото повишенията на заплатите в други професии, които стачкуваха, вече са факт.

Средното образование в момента се управлява от държавата, в чиито бюджет и тази година се формира огромен излишък. Защо част от него не се инвестира в образоването на децата, се питат те.

Средното образование, колкото и комерсиално да звучи, е услуга, при която разходите за нея са повече от приходите. В момента българската образователната система се използва по-скоро като средство за осигуряване на заетост на определена група от хора, а истинската й цел за образование, като че ли остава на заден план.

Има логика в това всеки човек да се стреми да получи повече пари за работата, която върши, но нарастването на учителските заплати трябва да е обвързано с промени, които повишават ефективността и подобряват резултатите от тяхната работа. В противен случай отново ще продължи само наливането на пари в образованието, дадени от данъкоплатците, които естествено също ще реагират.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов септември 21, 2007 03:38
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.