Турски препарати изместват европейски

Турските препарати за растителна защита все по-трайно се настаняват у нас нелегално и изместват европейските. Тази констатация правят дистрибутори на утвърдени марки. Използват ги земеделски производители, защото са по-евтини от официално предлаганите. Внесените от Турция препарати имитират оригиналните, но цените им са в пъти по-ниски. Другите, на световните марки, също се продават в Турция, но цената им, с малка разлика, е като тази в България. Затова не се внасят в страната.
Официалните дистрибутори обясняват, че вносът на имитиращи препарати е опасен, защото нямат разрешение за употреба в ЕС и били вредни за здравето на хората.
Според представителя на „Санджента“ – Петър Милчев, най-тежкият внос е при препаратите за лозя и зеленчуци, но вече се внасят и за зърно-житните култури.
Препаратите се прекарват по малко през границата чрез амбулантните търговци, които пътуват всеки ден. Те обикновено носят различни стоки, прах за пране, малко плодове, битови стоки, така че не попадат под забраната за внасяне на стоки в големи количества.
Но има и други случаи, на по-голям внос. Статистиката показва, че за две години там са спрени хиляди литри препарати. Последният случай е от миналата седмица, когато от полицията съобщиха, че в Харманли са открити 900 броя пакети и бутилки силно действащи и отровни вещества (препарати за растителна защита) с произход Турция. Те са били в складово помещение в града, собственост на 51-годишен мъж и са били поставени в тайник. За тях не е имало надлежно разрешително.
През юли бяха задържани други контрабандни препарати за растителна защита на Капитан Андреево, като общото количество на препаратите, забранени за внос в България и ЕС, е 341 литра.
За първото полугодие митническите служители на МП Капитан Андреево са задържали близо 600 литра и 226 кг забранени за внос препарати за растителна защита, обобщават от техния пресцентър
През август миналата година на българо-турската граница откриха 465 литра и 143 кг контрабандни препарати. Те са били от 9 различни търговски марки – произведени в Турция и забранени за внос в България и ЕС.

Само за юли и август на пункта са задържани общо 792,5 литра и 427,4 кг. Те се предават на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), които потвърдиха, че дават всички препарати за депониране, където се деактивират, тоест унищожават.

Дистрибутори твърдят, че целият хасковски регион е засегнат сериозно

от нелегалната търговия, а имали информация, че отскоро това става и в Северна България.
Според тях това ощетява пазара най-малко от две страни. Едната е, че нарушава и конкурира работата на дистрибуторите, които плащат данъци на държавата, а другата е, че се трови населението.
Представителите на големите фирми на срещи със земеделските производители ги предупреждават, но това няма голям ефект, защото хората си гледат сметката. „Ако се повдигне темата за здравето на хората, проблемът може да бъде разрешен“, казват българските търговци.
От своя страна ползвателите се оплакват, че цените на основните дистрибутори са много високи, препаратите им не са със същото качество, с което са в Западна Европа. Това ги кара да прибягват до по-евтиния, макар и рисков, вариант да използват турски препарати. Те твърдят, че не са чували досега да има хора, отровени с такива препарати.

Защо са вредни?

Специалисти обясняват, че пълнителите, които се използват за производство на турските имитиращи препарати, не са добре пречистени. Коформулантите им са евтини и са силно вредни за човешкото здраве. Те са дубликати на оригиналите. Имитират „Радомил голд“, „Конфидор“, „Пулсар“, „Скор“ и много други. Пълнителите им са евтин внос от Тайланд. Вкарват ги в Турция, слагат им друго, евтино активно вещество и ги продават от 2 до 3 пъти по-ниско от цените в България.
Понякога фалшифицират и активното вещество.
В нашата страна продажбата на препарат за растителна защита е регламентирана, като всяка година се издава „Списък на разрешените за предлагане на пазара и употреба продукти за растителна защита.“ Това е книга с 500 страници, където подробно е описан всеки препарат какви качества има и къде може да се използва.
Пренасящите твърдят, че тези препарати не са нито вредни, нито опасни, защото ако е така,

в Турция, където те се използват, всички щяха да са умрели.

От южната ни съседка се внасят много плодове и зеленчуци, които са третирани с тях, а българските власти не са констатирали досега, че те не са годни за консумация.
Като мащаб проблемът е голям, констатират дистрибуторите и признават, че не могат за направят нищо, защото това не е в тяхната компетенция. Могат само да съдят търговец, който предлага препарат с тяхната търговска марка.
Явлението не е от вчера и това е лесен начин за забогатяване, защото при него не се плащат мита и ДДС, а търговци, които се занимават дълги години с дистрибуция на официалните марки, не могат да постигнат такава печалба. За тях този нелегален внос има протекции на високо място, а представител на една от големите фирми каза, че наели частен детектив, за да изясни схемата, но той се отказал.

Всички, с които разговаряхме, не пожелаха да се споменава името им.

От БАБХ казаха, знаят за проблема, но вървят след събитията, защото не могат да достигнат до нелегалната търговска верига, която разпространява тези стоки. Режимът на търговия с такива препарати е регистрационен и не всеки може да ги продава, затова те съставят актове на притежателите им, но това не спира разпространението.
От полицията са на мнение, че каналът през границата на тези стоки е сериозен, защото трафиканти давали по 5 лева на парче, само за да прекарат една опаковка, а от даден препарат може да се изкара голяма горница. Притежаването на такива препарати е престъпление според Наказателния кодекс. Чл. 354 гласи: „Който без надлежно разрешение произведе, придобие, държи, отчужди или предаде другиму силно действащо или отровно вещество, което не е наркотично вещество, поставено под разрешителен режим, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.“
В заключение може да се обобщи, че с проблема са запознати всички държавни институции. Богатите дистрибутори също знаят, че губят, но не предприемат действия. Полицията залавя нарушители, а от БАБХ само констатират. Земеделските производители са доволни и не се оплакват. Въобще има ли проблем?