Тополовградчанин сади орехови дръвчета за бъдещите поколения

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #10/894, 13-19 март 2020 г.

Свързани публикации

• Огнена седмица за гори и автомобили 0 11.авг.
• Украйна твърди, че е започнала пробив в контролирания от Русия регион 2 30.авг.
• Георги Жеков се завърна със злато и мях вино от Сливен 0 28.окт.

Двадесет орехови дръвчета засади тополовградчанинът Недялко Недялков в двора на храма „Св. Петка“. Четири от тях вече дават плод.
Видях го надвесен над малка крехка фиданка и полюбопитствах какво прави там. Представи ми го ктиторът Петко Янчев. Разказа ми, че Недялко поел благородната мисия още след построяването на храма. С напредването на годините, които са вече 81, става все по-трудно да се грижи за тях, но той продължава. „Иначе на този баир нищо не става“ – казва овощарят. Окопава, полива, наблюдава, бди над тях като над малки деца, отглежда ги като свои рожби. Любовта към овощарството наследил от майка си, която облагородявала дръвчета. „Дворът ми е пълен с овошки – круши, череши, праскови, кайсии. И на лозето е така, там са повече сливи.
Орехите се отглеждат трудно. Плод дават на седмата година. А дотогава се иска много обгрижване. Избирам хубав плод, хубави орехи. Повечето са от с. Мрамор, там съм роден. Посявам ги наесен. Разсаждам ги като направят две години. Трябва да е пролетно време. При тези тука, докато подхвръкнат, идвах всяка седмица. Като деца съм ги гледал“ – разказва Недялко. „Радвам се, удовлетворен съм, че съм създал нещо, което ще остане след мен. Правя го не за себе си, а за бъдещите поколения. Не и за моите внуци, те са в Гърция. Двете ми дъщери са омъжени там. Болно ми е, че има хора, които гледат с лошо око на това, което правя.“
Човекът се замисля и продължава с дълбока въздишка. Горчив спомен го натъжава. На Палазова чешма имам засадени 4 ореха. Вече дават плод. Едно от дръвчетата вече го няма. Беше на около две – три години. Веднъж го намерих изгорено. Един наш съгражданин го запалил…
Болно ми е. Възмутен съм, огорчен съм! Не го правя за себе си. Аз няма да векувам на тази земя. Та може след време и неговите внуци да берат от плодовете му“ – допълва Недялко.
Оставям го да оглежда „рожбите си“. Радват го оцелелите. Тези, на които той е дал живот. След години короните им ще красят двора на светата обител, ще радват хората, които ще сядат под дебелите им сенки и ще берат плодовете им.