Тодор Пиличев издаде сборника „Минало незабравимо за Симеоновград“

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, # 41/925, година XVII, 30 октомври – 5 ноември 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово Харманлийски клуб взе медали след турнир "Берое" Милена снимка Лекоатлетите от СКЛА „Хеброс“ – Харманли записаха успехи за девет медала. Това стана на Детски лекоатлетически турнир "Берое" в Стара Загора на 25 октомври. Към успехите на клуба възпитаници на Димитър Карамфилов прибавиха общо 9 медала от които 2 златни, 4 сребърни и 3 бронзови. Златни за тимът от Града на Белоногата са два спортисти - Димитър Ангелов на 60 метра и Радослав Тодоров на скок дължина. С двоен успех се записа Марая Христова. Т спечели два сребърни на 60 и 200 метра и бронзов на скок от място. Съотборникът ѝ Ивомир Иванов също се окичи с два медала - сребърен на скок дължина и бронзов на 60 метра. Сестрите Мила Милкова и Рая Милкова направиха постижение за сребро в скока на място и бронз за скок дължина. Състезанието протече при изключително голяма конкуренция. В него участваха 298 деца от 10 града от страната: София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Казанлък, Сливен, Хасково, Харманли, Шабла. Треньорът е доволен и от най-малките си възпитаници, които се занимават от скоро с лека атлетика, правят първите стъпки в спорта и участват вече на втори турнир. Той благодари на родители и близки на децата, които са съпричастни и споделят всички емоции, радости и отговорности на всички състезания. Следващото състезание за спортистите на Хеброс ще бъде финалното състезание на лекоатлетическия турнир Go kids през месец декември. Георги Киряков започна подготовка за Олимпийските игри Милена Снимка Параолимпиецът Георги Киряков започна своята подготовка за Олимпийските игри в Токио. Под ръководството на Димитър Карамфилов спортистът от Тополовград напредва в своята подготовка. Той тренира по шест дни в седмицата, за да подобрява постиженията си в дисциплините хвърляне на копие и тласкане на гюле. Треньорът му очаква отличие на Олимпиадата през август 2021 година. Киряков е приет от месец февруари в лекоатлетическият клуб „Хеброс“. Георги Киряков е девет пъти „Спортист на годината“ на Тополовград. През 2019 г. стана носител на Грант при на Италия в гр. Гросето със спечелени златни медали в дисциплините различни дисциплини от лека атлетика, една от които “Хвърляне на копие”. Има бронз в дисциплината “Тласкане на гюле”. Спортистът получи златен медал на държавно първенство при вдигането на тежести, сребърен медал при тенис на маса и 11-то място на Световното първенство в Дубай, Обединени арабски емирства, в тласкането на гюле. снимка Хокеистите от КХТ „Вълците“ – Харманли заслужиха сребърни медали от V-то Държавно първенство на открито за Момичета до 14 години. Състезанието се проведе в Пловдив. Освен втората позиция в класирането индивидуални награди получиха Лора Стайкова за най-добър вратар и Михаела Инджова за най-полезен състезател. Планинари стигнаха до сърцето на Родопите Милена Снимка Планинари стигнаха до сърцето на Родопите през десетото си планинско приключение за тази година. Групата към която се присъединиха любители на природата от Свиленград и Хасково посети местност западно от град Сърница. „Стената“, която е сгушена в сърцето на тази планина се намира сред вековните дървета на височина 1200 метра. Тя представлява скала разположена високо по склоновете на рида Дъбраш. На нея е устроена малка площадка от която се открива чудесна гледка към Сърница и язовир Доспат и гористите склонове на планински рид Велийшко-Виденишкият дял. До скалата е направен кът за отдих с маса и пейки огнище и чучур със студена вода на което групата отпочина. До това място групата стигна по маркиран туристически маршрут от Сърница за около два часа. Панорамата, която се разкри пред погледите на планинарите ги остави без дъх. „Да видиш Родопите през есента в палитра от цветове и багри под слънчево небе е просто незабравимо“, споделят хората от групата щастливи, че природата ги възнагради с хубави време за незабравими моменти. За приключението през втория ден любителите на планината поеха към Девин. Там ги очакваше екопътеката, която преминава през три местности и носи името Струилица-Калето-Лъката. Всяка една от тях отрази Родопската красота. Водопадът Самодивското пръскало, който е най-високият в тази планина също. Макар и да не беше пълноводен той също водите му къпеха скалите. Те се лееха на два пада с обща височина от 70 метра. В подножието на водопада се вижда втория пад, който е с височина от около 45 метра, а третият според табелката е висок 25 метра. Разходката продължи към Мечешки водопад, за кого местните казват, че там се къпят мечки откъдето е дошло и неговото име. Може би тук деветте децата от групата бяха разочаровани за първи път, защото тръпнеха са срещна с мечките - домакини. За два дни 54 човека от групата си подари емоции достигайки в сърцето на Родопите. Това е втори планински поход в тази планина за групата. В края на месец юни Дяволската пътека изправи пред предизвикателствата си планинарите. Доказано ентусиастите обичат сърцето на Родопите.

Свързани публикации

• Тополовградски самодейци се представят пред сръбска публика 0 30.юни
• ОГ-Хасково страда от липса на играчи 0 22.окт.
• „Ловци на духове: Замръзналата империя – 2D“ – тази седмица на екрана на „Парадизо“ 0 12.апр.

Симеоновградчанинът Тодор Пиличев издаде нова книга. Тя е сборник от публикации, които той е открил при работата си в различни архиви на страната. За издаването ѝ го провокирал коментар във Фейсбук, където пишело, че пътническият или „Железният мост“ бил строен от немците през 1943 година. Тогава господин Пиличев написа статия във вестник „Сакарнюз“, в която до-казва, че мостът е строен през 1907 – 1914 година от немците, като приложи снимка от този период.
Докато издирвал материали за моста, се натъкнал и на други интересни статии и решил да си сподели със съгражданите си.
Това сборниче, както той го нарича, е съставено от материали за историята на града. Съдържа над 15 статии и 30 снимки и представлява едно по-задълбочено отношение по някои въпроси, засегнати от предишни негови книги.
В една от статиите господин Пиличев разказва за името на града и промените, които е претъпял през годините. В друга са спомените за салджийството по река Марица, разказани от Димо Колев Казълов. Има и материал за освобождението на Търново – Сеймен от османско владичество, писан от Недялко Димов. Друг разказва за дислоцирането на 30 Шейновски полк в града
В сборника има статия за белогвардейците, които са пребивавали в Търново – Сеймен.
Описани са вестниците, които са излизали в града през различните години. Не е пропуснато и пребиваването на червеноармейците в града през 1945 година.
От друг материал може да се разбере за македонските и тракийските бежанци, които са се заселили тук. Отделено е място и на възхода на Търново – Сеймен като значителен икономически център на региона. Според статията периодът от 1881 до 1989-та са години, които се свързват с икономическото развитие на града и района. Според автора през това време се е вършило нещо, развивала се е икономическата структура и е имало социално и културно издигане.
След добрите думи за историята на града има и носталгични спомени на ветерани, от които личи тъга по разрушенията. Като пример се дават завод „Хебър“, Домът на българо-съветската дружба и това се определя като „демократический погром“.
Изводът, който прави авторът, е, че книгата му ще бъде от полза за младото поколение, за да знае за историческото минало на своя роден град, което води до възпитание и любов към него.
В книгата има публикувани снимки, като най-ранните са от 1913 година. Те са на емблематични за Симеоновград сгради и на съветски войници.
Издателят на сборника е проф. Димитър Иванов, който е ученик на Тодор Пиличев. Той пише за него, че е познат на жителите на Симеоновград и общината като учител и общественик.
Кратката история на Симеоновград е поредно свидетелство за неугасващия патриотизъм и висок граждански дух на автора и народния учител Тодор Пиличев.
Авторът има няколко издадени книги, сред които „Симеоновград“ и „130 години Симеоновград“.