Тодор Колев: „Източните Родопи са най-богатото на билки място в страната“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов август 15, 2018 10:51

Тодор Колев: „Източните Родопи са най-богатото на билки място в страната“

Тодор Колев живее в село Хухла, Ивайловградско, и от 10 години събира билки. Издирва стари рецепти за лечение на различни болести и ги препоръчва на страдащи

Г-н Колев, какви видове билки може да се срещнат в Източни Родопи?
В Източни Родопи има всички видове билки, които са посочени в енциклопедиите на България. По мое виждане тук има и такива, които още не са посочени в древните ръкописи и в книгите на монасите, защото първите лечители са те. Това се хора, които са имали достъп до литература на древни лечители от траките, от византийците, от турците, които пък са се учили от арабските лечители.
По мое мнение Източните Родопи са най-богатото място на страната, където има най-много видове разновидности билки. Може би са пренесени тук по някакъв начин. Според мен повечето са донесени от монасите след идването тук на турците. Войските им не са минали първо през Родопите, защото това е последната крепост на България. Те са минали покрай морето. От там са избягали и монасите, които са взели със себе си коренчета, семена, билки и са ги донесли тук, защото е имало стари църкви, в които са дошли. Например Деспот Слав, ако кажем, че това е последният владетел, няма да излъжем. Аз мисля, че това е последното българско царство и то е било в твърдините на Родопите. Так е нямало пътища, само българите са влизали в Родопите.

Добре, нека да оставим историята на историците… Можете ли да кажете някои уникални билки, които ги има само в тази част на света?
Една от тях е Орфеето цвете, което расте по поречието на Арда, балканската чубрица, червеният кантарион. Те са уникални затова, че са чисти.

Какви болести може да се лекуват с билки от този регион?
С билки от този регион правя чайове за всички заболявания. Те са посочени в енциклопедиите и лечебните книги на България, които са защитени научно от доктори и от специалисти. Нашите книги са свързани с руските издания. Най-стари лечебни методи и билколечение са на руснаците. Има и ръкописи от Алпите.
Правим чайове за всякакви заболявания, а в последно време сме се насочили да помогнем на туморните заболявания. Те така и се водят – билки, които помагат при туморни заболявания. На един да помогнем от 100, файда е.
За десетина години, откак се занимавам активно с билколечение, аз много точно примервам количеството, следя за качеството, според указанията от книгите, да не стане беля. Много билки са под лекарски контрол и количеството се дозира строго, да не навреди. 60 – 70% от билките са дрога, има 5- 6, които са токсични, но и те се използват. Аз не го правя, това прави медицината, която извлича по технологичен път само това, което й трябва и го прилага при хапчетата.

Може ли да се каже, че билколечението е алтернатива на медицинското лечение?
Доколкото чувам в Западна Европа прилагат лечение с билки и хомеопатично лечение и те се предлагат в аптеки и на други места. А в България преди време масово се внедри антибиотичния химикал, аз казвам на това лечение обезболяващо, защото при него, като се пие хапчето, минава болката, но не кара организма да лекува.
Аз се стремя да помогна на организма. Чел съм теорията на Петър Дънов, на Кьонце от XVII век и карам организма да почне сам да се лекува, помагам му. При мен се получи, при майка ми се получи, сега тя е на 94 години.

Вие сте излекували майка си от някаква болест ли?
Да, от много болести, а аз съм опитното зайче на моето билкарство.
Всяка година вадя нови продукти. Чета много литература и като намеря чужда рецепта в някоя книга, мога да я направя от български билки. Ако е на Мария Требен от алпийските билки, аз го правя от български. Аналог на шведска горчивка е родопска сладуна, която в момента успешно прилагам (показва зараснала рана на крака си, която я намазал с вазелин от българска билка). Имам чайове от 80 – 100 билки.
Най-доволен съм, когато ми се обадят по телефона и ми изкажат задоволството и благодарността си.
С докторите се работи по-лесно, в смисъл когато са поставили правилна диагноза, която да ти посочи какво да лекуваш, тогава е най-хубаво.

Какви хора идват при Вас?
При мен идват различни хора, а има някои, които направо са объзсърчени. Лежал в болницата цял месец, идва тук и вика: „Аз си отивам, ама реших за опитам“. “Чакай, бе, как си отиваш, още си на 40-50 години си, не бива така.” Ама докторът така му казал. Не бива така, дай му първо кураж на този човек. 30% от лечението на хората се състои в това, да му дадеш кураж, да накараш мозъка да почне да лекува. Лечението започва и зависи от мозъка на човека, от решението, от волята му.
Майка ми не я оставям да седне – сутрин става, работи в градината, трябва да има движение, упражнения. Взима на ден по два чая, сутрин и вечер от родопската сладуна, която се използва за освежаване на мозъка, на зрението и на слуха. Няма проблем с мързеливи черва, с разстройва, със запек. Сега й правя ошав, което е прекрасно средство за старите хора. Аз го помня като дете. В плодовете на ошава има много фибри, които продухват червата. А вече е доказено, че ако си излекуваш червата, 50% от болестите си заминават.
Генераторът на енергия в човешкия организъм са червата. Когато приемаш храна, организмът я приема в стомаха, по-нататък отива в червата и после започва генерацията на енергията към човешкия организъм. Така той става силен или умен, каквото се изисква от него. Тънките черва вземат бързата мисъл, дебелите черва вземат това, което е останало, и накрая изхвърляш отпадъка.

А Вие откъде получавате тези знания?
Това е големият въпрос. Много чета, но и много пресявам. Много слушам, не ходя пеш. Понякога хората казват много неща между другото, без да го осъзнават. Той го е чул от някъде, това аз наричам запаметено в хард диска. Старите хора му викат третото око, другата мисъл или нещо такова.

Някой случай може ли да ми разкажете на болен, на когото сте помогнали да се излекува?
Има много случаи, но нямам такъв да съм го тръкнал и да се е излекувал. Някои се лекуват по няколко месеца и спира да ги боли гърба, краката, коленете, подаграта, гастрита. Чак такива постижения, че еди кой си отишъл там и веднага се оправил нямам. Не става така работата. Билколечението е постоянство, наслагване на билки в кръвта. Правилното количество и правилните билки, а организмът си ги взема, но трябва да се подаде правилно. Дозировката е много важна. Но първо трябва да го успокоиш човека.
Трябва да се търси първопричината на това заболяване. Затова аз лекувам целия организъм и ако мога да го накарам да поспортува, да свали някое кило, е добре.
Има хора, които ядат, ама слабеят. Има такава болест, мършавост са казва. Правя им чайове, а когато е възможно следя лечението, но само ако той прояви интерес. Ако не, никого не мога да задължа. Всеки решава сам дали ще се лекува, или не. Идва някой при мен и пита: „Има ли билки?“. “Билки има, отговарям аз, ама ти решил ли си да се лекуваш с тях?” После идват и казват: „Не мина“. Други пък прекъсват.
Доколкото разбирам Вие съчетавате китайско лечение с български билки.
Аз съчетавам лечения от целия свят, даже и индиански лечения използвам, като ги внедрявам в народната медицина, ако е възможно, Всичко съчетавам.

Какво ще пожелаете на хората – да използват повече билки ли?
Пожелавам на хората да се лекуват навреме, Ако има начин в България да се създаде институт или паралелки, които за изучават билките. Да направим нещо като скаутски организации, които да събират билки. Има надарени деца и под егидата на Министерството на образованието и науката, което да ги поеме юридически, те могат да научат повече за тях, за полезните им свойства.
Може тук в Източни Родопи да се направи световен център по билкосъбирене и лечение. Базата – природата и билките ги има! Поставял съм го този въпрос на много места. От тук подпитах, от там подпитах, но ми омръзна да ходя сам по отговорни инстанции, да се мъча да ги убеждавам, че това нещо може да стане с немного пари. Със 100 000 лева може да стане. Едно старо училище може да бъде страхотна база. Говорил съм хора от институти, от общината, от други места. Казват „добре, добре“ и така си остава.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов август 15, 2018 10:51
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама