Тихомир Христозов: „Може да тръгнеш от най-забитото село и да достигнеш Холивуд“

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, # 41/925, година XVII, 30 октомври – 5 ноември 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

• Учителите са решили да отстояват правата си до край 0 21.сеп.
• В община Симеоновград ще доставят на 560 лица топъл обяд 0 19.ян.
• „Свиленград – 1921“ си го върна на „Герганин извор“ 0 18.сеп.

Тихомир Христозов е роден в Харманли, но от 20 години живее и твори в Пловдив. Там е завършил музикално училище, а по-късно и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство.
Той е композитор и звуков дизайнер, автор на музиката към трейлърите на филмите „Годзила“, „Красавицата и звяра“ и „Жената чудо“.
Композира и музика за сестра си, която я певица и свири на гайда.
Владислава Христозова има академично музикално образование, композира и изпълнява своя музика.

Тихомире, ти си внук на един от най-добрите български народни изпълнители Груйчо Дочев. Би ли направил аранжимент на някоя негова песен в съвременен стил, да кажем в хип-хоп?
Чак хип-хоп не, това не е моят вкус музика. Някои правят аранжименти на етно варианти с народна песен с хип-хоп, с техно или с нещо друго, аз не бих го направил. Ако правя аранжимент, ще го направя като народна музика. Правил съм, но нека си е народна.

Владислава: На една от песните, която последно записвах на Недялка Керанова – „Караджа дума Русанка“, си позволихме малко да внесем филмова музика. Сложихме симфоничен оркестър, класически инструменти и гайда.

Колко песни има записани Груйчо Дочев, знаеш ли ги?
Владислава: Не знам дали мога да ги кажа колко са, защото той има издадени плочи, записи с Филип Кутев в студиото на Българско национално радио.

Харманли е родното място на дядо ви, а в момента няма нещо, което да се прави в негова памет.
От доста години имам идея, по-точно от неговата смърт през 2014 година. Тогава си помислих, че човекът заслужава.
Идеята ми е да направим нещо в негова памет, дали ще бъде фестивал, или концерт с неговите песни, не съм мислила, но знам, че в града има деца, които учат в школата по народно пеене и те изпълняват песни на Груйчо Дочев.
Трябва да му отдадем това, което човекът заслужава, а защо не и фондация на негово име да се направи, която да подкрепя млади таланти или семейства, които нямат кой знае каква финансови възможности да доразвият таланта на детето си. За съжаление има и такива семейства. Може би преподавателят по народна музика Жеко Ангелов ще даде повече идеи.
Смятам, че може да се направи концерт в негова чест само с негови песни около рождената му дата, която бе на 24 май. Надявам се да получим подкрепа от доста будни граждани, които работят за благото на града и да се случи това, защото вече шест години откак си е отишъл, а не сме отворили и дума за това нещо.

Как може един млад човек в България да работи за най-добрата филмова индустрия в света?
Възможно е, защо да не е възможно. Може да тръгнеш от най-забитото село и да стигнеш до най-високо място, стига човек да иска.

Мислиш ли, че ако има нещо качествено произведено, сътворено в нашата страна, може да бъде забелязано от големите компании?
Разбира се, един качествен продукт винаги ще се забележи от този, който трябва.

А твоите неща как ги забелязаха, как стигнаха до теб?
Преди четири-пет години започнах да правя музика за компании – посредници, които държат връзки с големите студия. Аз не правя само музика, а и саунд дизайн. Това са уникални звуци, които никой не е чувал, с които се подсилва цялата музика, а продуцентите точно това търсят. Из-ползвам най-различни инструменти, а след това, като ги обработя, направо може да ти настръхне косата. Използвам ламарини и какво ли не още, които издават странни звуци, а на мен точно това ми трябва.
Озвучават се трейлъри, които обикновено са минута и половина до две и половина.
Аз правя само музиката, после други режат и правят трейлърите. Звукът за киното го правят големите тонрежи-сьори. Там използват долби съраунд и различни модерни звукови системи, не е много проста работата, пък и в киното се изискват други неща. Те са занимават с крайните обработки, ние само правим. Това ми доставя удоволствие, аз още от малък играя на игри.

Кой ти е любимият композитор?
Ханс Цимер (Hans Zimmer), Джеймс Хорнър (James Horner) на саундтрака на „Титаник“, Хауърд Шор (Howard Shore)…, много са.

Да очакваме ли в скоро време музика към някой филм като „Хубава жена“ (Pretty Woman), например?
Сега подготвям нова музика, която могат да изберат в доста продукции. Последно правя за един филм на ужасите – The Night House се казва, една от моите музики е за официалния им трейлър.
Предстои да излезе друг филм, The Craft се казва. За неговия официален трейлър ми взеха звуци.
Във Фейсбук направих албум с всички снимки, звуци и музики на филмите, които ползват моя музика, но спрях да ги пускам, защото станаха над 120 и им загубих броя.

Владислава:
Тихомир сега е на стъпало трейлъри, следващото е музика за цял филм. Цялостни саундтраци за филм е сложно, но не е невъзможно. Тихомир е от хората, които не са се ограничавали никога.

Скоро да очакваме българския Енио Мориконе?
Владислава:
Той е човек с голям късмет и нищо чудно да се случат нещата.

Тихомир:
Гледам да правя по-интересни работи, нещо ново, което не са го чували. Трябва да има звук, който да е уникален. До голяма степен затова се получават нещата.

Можем ли да кажем, че филмовата индустрия върви нагоре благодарение и на твои творби?
Опитвам се да създам нещо ново, което наистина никой не го е чувал. Трейлърът на филма „Червената лястовица“ (Red Sparrow) бе топ продукт на света. Излезе през 2017 година. Когато получих съобщение от фирмата, че са избрали мои мотивите, се зарадвах, а когато видях какво са избрали, ми стана смешно, но хората това търсят – уникалното, различното.
Владислава: Той е много скромен и трудно говори за себе си, затова аз непрекъснато го допълвам и го подсещам. Миналата година една от неговите музики влезе в Топ 60 на световно ниво за творби. Нещата му са конкурентноспособни, на много високо ниво, конкурира се със световни композитори.

Как защитаваш авторските права?
Това го правят американците, те да му мислят, аз на тях продавам моите музики. Има програма, с която може да се разбере коя музика къде се пуска и кой я е взел.
В Латинска Америка много купуват моя музика.
Когато излезе само дизайнът за трейлъра на „Годзила“, аз бях избран за един от тези, които да направят музиката към него. Тогава медиите в България недоразбрали, писаха, че съм правил музиката за „Годзила“. Някои излязоха със заглавие „Българин написа саундтрака за „Годзила“. Аз работих за трейлъра, което е много висока летва, защото най-добрите в света са там. Говорим за официален трейлър, който ще бъде в целия свят по кината.

От българските продуценти някой търси ли ти за музика за някой трейлър?
Аз не държа.
През 2017 и 2018 година в двете „Ферми“ има моя музика. Обади ми се режисьорът и ми каза: “Аз съм твой фен, намерих твои музики в Universal music”.
Аз правя музика за тях в Англия, а bTV, които са тука, взимат музика от Англия, за да ги излъчат тука.

Има ли граници за изкуството?
За изкуството няма граници, ти сам си ги слагаш.
Отначало ми викаха: “Къде си тръгнал, ти знаеш ли колко е трудно да направиш нещо за Холивуд от Харманли?!”
Хубаво де, онези хора как са стигнали до там, как са го направили? А пък в Холивуд не ги интересува ти къде си, какъв си, кой си. Това няма значение за тях, искат качество!
Първата ми музика бе за едно промо на Wonder woman – „Жената чудо“. То е съвсем кратко и го взе една телевизия от Южна Америка. Те много ми харесват музиките, даже един приятел от Чехия ми казва, че в Telemundo в няколко сериала е включена моята музика.

Има една песен, казва се The Sound of Silence (Звука на тишината), на Саймън и Гарфънкъл. Кажи ми как ще го озвучиш на тишината?
Сложна работа.

Работата доставя ли ти удоволствие?
Да, аз си правя кефа и ми плащат за това нещо. Най-приятното е, като отидеш на кино или гледаш филми, да слушаш твоя работи.
Сега правя музика за една игра със зомбита, скоро трябва да приключим. Няколко години се занимаваме, в екипа са хора от целия свят.
Един ден ми пращат анимация на една лампа, която свети и примигва. Казват ми, направи някакъв звук на тая лампа. Направих, изпратих го, после ми казват: „Около тая лампа има едни мухи, озвучи ги!“. После озвучавах как едно зомби се движи, замахва с нож, а други пищят, шумът на дрехите също трябва да се озвучи, всяко едно движение трябва да има звук.
Друг иска да му озвучавам мозък в буркан, такива работи искат да им правя.

И на всичко това, ти се забавляваш!
Яко! Интересно е да създаваш атмосфера.
Например, започвам работа и ми казват: “Сега трябва да направиш два аудио файла с шумове, музика на цялата околна среда с шумове. Едната картина е гробища, гарги, дърветата пукат, чува се как птиците прелитат по дърветата. Друга картина е мазето на ужасите. Там създателите на филма се оставиха на моето въображение, искаха видят как ще го измисля. Аз направих шумове от скърцаща врата, падащи капки, прелитане на зомбита.
Но понеже, който влиза се страхува, пресъздадох как се ускорява пулсът, как се чуват ударите на сърцето, зомбитата бягат около него, ама той не ги вижда, задъхва се.
Включих и тежка музика от контрабас и го пращам на един японец, който ми го поръча. Питам го: „Какво мислиш за това?“ Той ми вика: „Ние нямахме предвид толкова убийствено! Добре дошъл в екипа!“
Има много смях, има всякакви ситуации през тези години. Вкарват те в някои игри и трябва да мислиш и много бързо да реагираш.
Скоро имах една по-ръчка от Warner Brothers – трябваше за два дни да направя музиката. Прибрахме се към 02:00 часа вечерта от участие, бързам да поспя, котето през цялото време мяука. Ставам сутринта и почнаха да ми звънят непрекъснато по телефона, направо се бях отказал. Същия ден си бях уговорил и записи в студиото. Свършихме записите, викам айде да отидем да хапнем нещо. Остана един ден до крайния срок, а не бях измислил нищо. Точно тогава ми дойде музата. Набързо направих структурата, хапнахме, а на сутринта станах и каквото имаше за довършване и изглаждане го направих. Пратих го на фирмата и тя го одобри. Дадоха го на Warner, които бяха happy! Понякога става така – имаш време до утре.
За „Междузвездни войни“ (Star Wars) беше същата работа. Там направих много яки неща, може би това е най-доброто, което съм правил досега.
От „Дисни“ ми пращат един имейл и ми казват: “Трябва да направиш обработка на саундтрака на Джон Уилямс.” Човекът има 45 номинации за Оскар, 21 за Златен глобус, 59 за Грами. За филмовата си музика е спечелил 5 награди “Осскар”, 4 от “Златен глобус”, 20 от “Грами, 7 от БАФТА и 2 от “Еми”. Наричат го бащата на филмовата музика. Аз още не съм бил роден, когато той е бил номер едно в света. За 13 часа бях готов с музиката изпратих я на една фирма във Франция, която контактува с „Дисни“. Нищо не избраха, но съм си ги оставил във фирмата и ще дойде нов Star Wars и те не са изгубени. Това не е някакво поражение, аз се радвам, че въобще ме допуснаха да стигна до това ниво.
Тези хора не ги интересува какъв си, откъде си, не ги интересуват парите, защото имат милионен бюджет. Ако успееш – си един от тях, затова си заслужава!