Свиленградчанин направи панихида за свободата в България

Акценти

• За Огнян "в общи линии процеса по овладяване на държавата е почти завършен."

Свързани публикации

• Паркирането на мястото за инвалиди си има правила 6 22.юни
• Делян Добрев осъди Елена Йончева 0 22.ян.
• Сириец предизвика катастрофа в Харманли 3 04.дек.

Панихида за изчезващата свобода в България организира Огнян Христонев от Свиленград. Той постави пред Районна прокуратура ковчег, на капака на който са изписани критични думи за репресивния апарат, вършещ своеволия в България.
Пръскачката, която бе донесъл, той определи като символ на пародията на абсолютния цинизъм на държавното обвинение, което се саморазправя с неудобните.
Малцината, дошли да подкрепят Огнян, легнаха в ковчега, като по начин се солидаризираха с думите му, че това действие е „символ на безнадеждността, в която сме изпаднали”.
„Разплаках се, докато правих ковчега, защото знаех, че го правя от безнадеждност, от това, че ще правим панахида за свободата”.
За протестиращия свободата в България с яростни темпове намалява с всеки изминал ден.
„С наши пари се фалират банки, купуват се медии, правят се поръчкови арести, саморазправят се с неудобните за властта… В общи линии процесът по овладяване на държавата е почти завършен. За това голяма роля има заместник-главният прокурор Иван Гешев и главният прокурор Сотир. Те са машата на тези мафиотски кръгове, които за съжаление ни управляват”, е мнението на протестиращият.
Според него обществото се разединява, то прогонва младите, убива старите. „Ако за някои свободата е кило сирене или един хляб на добри цени, аз не съм от тези хора и мисля, че най-важното е свободата.
За момента не ни остава нищо друго освен да опеем свободата и да се надяваме, че повече хора ще изявят желание да се надигнат, да се чуе техният глас, да извикат срещу тази несправедливост, срещу тази организирана престъпност, наричаща себе си държава. И най-накрая да си върнем България, каквато е!“, каза в заключение Христонев.
Сред протестиращите беше и 71-годишната Мария. „Мисля си, че един ден ще се оправим, но кога? Аз може би няма да съм жива да го видя”, с тъга каза жената.
Огнян се надява ковчегът да стане гастролиращ и да се появи и в други градове. По този начин да се запали някаква искра у всеки разумен човек.