Страници от миналото на 12-ти пехотен полк

В началото
Мотострелковият полк в Харманли е продължител на 22-ри Балкански полк, Стара Загора. През 1949 година е дислоциран в Града на Белоногата. Закрит е през 2003-та.
Един от полковете, извоювал легендарна слава в този труден път, е 12-ти пехотен Балкански полк. Неговата история е изпълнена с бойни подвизи. Наследникът на 5-та и 6-та опълченски дружини започва бойния си път от Кишинев, взема участие в епохалните боеве при Шипка, Шейново и Стара Загора.
С влизане в сила на Органическия устав на Източна Румелия от 25.VI.1879 г., съгласно чл. 399, Източно-Румелийската милиция е в състав от 12 дружини с наименования по тяхната местостоянка: дружина №5 – Казанлъшка дружина, и дружина №2 – Старозагорска дружина.
След Сръбско – Българската война през 1885 г., с Указ №61/23.12.1885 г., се постановява формирането на две пеши бригади – 5-та и 6-та от Южно българската милиция. В състава на 6-та пеша бригада влизат 11-ти Сливенски пеши полк и 12-ти Балкански пеши полк.
Във войната 1912-1913 г. полкът, включен в състава на 8-ма пех. дивизия, настъпва по левия бряг на р. Марица, обхожда Свиленград от изток и форсира последователно р. Марица и р. Арда. На 7.XI.1912 г. с нощна атака завладява Картал тепе – най-важната височина, от която се наблюдава Одринската крепост като на длан. Заели здраво позиции около Одрин, балканци участват в общата атака и в превземането на крепостта през март 1913 г.
През Междусъюзническата война от 1 до 17.VI 1913 г. полкът води боеве при в. Повиен.
При обявяването на Първата световна война на 10.IX.1915 г. 12-ти пех. полк се мобилизира и на 20.IX.1915 г. тръгва в поход. Води боеве при Княжевац, р. Тимок, в. Голаш, Враня, Кичево, Струга, Битоля, с. Трън, Прилеп и Серес.
На 18.Х.1918 г. полкът се демобилизира в гр. Стара Загора.
Съгласно Предписание 7259/1920 г. на командира на 10-та Беломорска дивизия 12-ти пех. полк се разформира и на мястото му се формира 12 пех. дружина, влизаща в състава на 8-ми пех. Беломорски полк.
От 12-та пех. Балканска и 10-та жандармерийска дружина през 1928 г. се формира отново 12-ти пех. Балкански полк, който до 1938 г. продължава да носи наименованието 12-та пех. Балканска дружина.
Балканци вземат участие и във втория етап на Отечествената война през 1944-1945 г. Усилени с доброволческа дружина, воюват при с. Оролик, р. Драва, гр. Чурго. Особена храброст показват при укрепената линия “Маргит” и р. Мур. По бойните полета на Югославия, Унгария и Австрия балканци дават много убити и ранени. На 21.VI.1945 г. полкът се завръща в Стара Загора и се демобилизира.
За водените боеве 12-ти пех. Балкански полк получава следните бойни знамена:
– за боя при Стара Загора и Шипка през 1877 г.;
– през август 1886 г. – за всяка дружина по едно бойно знаме;
– през 1912-1913 г. – за боевете при Папаз тепе, Картал тепе и Одрин;
– на 29.XI.1913 г. – за боя при Сушевските висоти;
– на 15.IX.1916 г. – за боевете при Нидже висота и Чеган.
До 1920 г. патронен празник на полка е бил “Св. Вартоломей” /11 юни/.
Съхраняваните документи на 12-ти пех. полк във фондовете на ЦВА са добре запазени и подшити в дела. Обхващат периода 1879-1953 г. По характер са разпределени на: заповеди, ведомости, служебни списъци, дневници за бойните действия, планове и схеми, списъци на убити, починали и наградени чинове.

Елисавета Димитрова, Централен военен архив – Велико Търново

Още преди създаването на Централен военен архив (ЦВА), като част от Държавния архивен фонд на страната, в добре изградената българска армия се слага началото на военен архив. Създадената Военноисторическа комисия /ВИК/ през 1914 г., със задача да събира от поделенията на армията архивни документи с историческа стойност, с течение на времето пристъпва и към тяхното фактическо използване.
Документите в Централен военен архив (ЦВА) сравнително добре отразяват изграждането, структурата, състава на българската войска и участието й във водените от България войни.