С концерт на приятели започна фестивалът ПОКИ

Акценти
- Вестник „Сакарнюз“, #38/167, 18-24 октомври 2019 г.
Свързани публикации
“Поетични струни” или ПОКИ тази година бе открит с концерта „Пеем песните ви, приятели“. В него бяха изпълнени творби, писани от Владо Левков, Пламен Ставрев, Бойко Георгиев, Христо Граматиков, Слави Георгиев, Гриша Трифонов.
Началото се състоя в Културния център на Харманли петък, 11 септември. Откри го ВрИД кмет на общината Валентина Димулска с думите: „На всички Вас пожелавам успешно представяне и творческо вдъхновение!“.
Вторият концерт бе на дебютантите на фестивала и се казваше „Добре дошли“. В него се изявиха Биляна Тодорова, Димитър Иванов, Бойко Беров, Борис Жеков, Александър Кузнецов, Иван Павлов и Александър Трифонов.
На другия ден участниците посетиха винарна „Терра Тангра“, където някои се включиха в рецитала „Ново вино, нови песни“.
По-късно имаше и друг – на Живка и Иван Ненкови.
Вечерта в заведението „При Нестор“ Асен Масларски представи новия си албум на плейбек, защото имаше проблеми с гласа си.
Първото издание на ПОКИ бе през 1986 година в култовото заведение ,,Дупката”. Идеята за среща на бардове в Харманли идва от вече покойния Владимир Левков от Варна. Той я предложил на Гриша Трифонов, който заедно с Росица Бъчварова, тогавашен шеф на Младежкия дом в Харманли, я организирали.
На първото издание личен гост е първият секретар на БКП в Харманли Ангел Стоев, който бе голям ценител на култура.
Подобен вид изяви не бяха възможни без абсолютната подкрепа на Николай Текелиев, който по това време бе шеф на отдел “Култура” в ЦК на ДКМС /Комсомола/ и на когота тези срещи му бяха много присърце.
В основата на бардовското движение у нас са поети, журналисти, някои – участници на официозния „Ален мак“ в Благоевград. Сред първоначалното ядро са и писателят Христо Карастоянов, Асен Масларски и Михаил Белчев.
Един от първите ентусиасти на срещате е Мишо Миновски от Русе, който е таткото на ПОКИ. Той измисли и тази абревиатура ПОети с КИтари, направи и статуетката – музикална нота, която е и наградата.
В първите години се правиха по 15 – 20 изнесени концерта – на площада, на полето, в голяма концертна зала, сред ученици и трудови колективи.
След това спряха концертите навън. Изданията се правят в кръчма, която не може да побере всички. Харманли спря да знае, спря да присъства, а ги обичаше. Падна естетическото ниво на този поетичен форум.
Снимка: ОбА – Харманли

Няма коментари
Напиши коментар
Leave a Reply Cancel reply
Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.
Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.
Напиши коментар