С концерт на приятели започна фестивалът ПОКИ

“Поетични струни” или ПОКИ тази година бе открит с концерта „Пеем песните ви, приятели“. В него бяха изпълнени творби, писани от Владо Левков, Пламен Ставрев, Бойко Георгиев, Христо Граматиков, Слави Георгиев, Гриша Трифонов.
Началото се състоя в Културния център на Харманли петък, 11 септември. Откри го ВрИД кмет на общината Валентина Димулска с думите: „На всички Вас пожелавам успешно представяне и творческо вдъхновение!“.
Вторият концерт бе на дебютантите на фестивала и се казваше „Добре дошли“. В него се изявиха Биляна Тодорова, Димитър Иванов, Бойко Беров, Борис Жеков, Александър Кузнецов, Иван Павлов и Александър Трифонов.
На другия ден участниците посетиха винарна „Терра Тангра“, където някои се включиха в рецитала „Ново вино, нови песни“.
По-късно имаше и друг – на Живка и Иван Ненкови.
Вечерта в заведението „При Нестор“ Асен Масларски представи новия си албум на плейбек, защото имаше проблеми с гласа си.
Първото издание на ПОКИ бе през 1986 година в култовото заведение ,,Дупката”. Идеята за среща на бардове в Харманли идва от вече покойния Владимир Левков от Варна. Той я предложил на Гриша Трифонов, който заедно с Росица Бъчварова, тогавашен шеф на Младежкия дом в Харманли, я организирали.
На първото издание личен гост е първият секретар на БКП в Харманли Ангел Стоев, който бе голям ценител на култура.
Подобен вид изяви не бяха възможни без абсолютната подкрепа на Николай Текелиев, който по това време бе шеф на отдел “Култура” в ЦК на ДКМС /Комсомола/ и на когота тези срещи му бяха много присърце.
В основата на бардовското движение у нас са поети, журналисти, някои – участници на официозния „Ален мак“ в Благоевград. Сред първоначалното ядро са и писателят Христо Карастоянов, Асен Масларски и Михаил Белчев.
Един от първите ентусиасти на срещате е Мишо Миновски от Русе, който е таткото на ПОКИ. Той измисли и тази абревиатура ПОети с КИтари, направи и статуетката – музикална нота, която е и наградата.
В първите години се правиха по 15 – 20 изнесени концерта – на площада, на полето, в голяма концертна зала, сред ученици и трудови колективи.
След това спряха концертите навън. Изданията се правят в кръчма, която не може да побере всички. Харманли спря да знае, спря да присъства, а ги обичаше. Падна естетическото ниво на този поетичен форум.

Снимка: ОбА – Харманли