Работата в чужбина е като хазартна игра – шанс

Свързани публикации

• Пресъздадоха освобождението на Харманли отпреди 145 години 0 16.ян.
• Български футболисти в Англия – още една крачка към финала 0 23.май
• Отново смяна на постове в училище 2 15.дек.

Започва сезонът на работниците в чужбина. Хората от нашия регион от много години насам са едни от най-редовните желаещи да намерят работа извън територията на България. Те се насочват главно към Гърция, Англия, Испания, Италия и др. членки на Европейския съюз.
През пролетния сезон около хиляди жители от Харманли търсят работа в близката ни съседка Гърция. Някои даже са ги изчислили на 4 хиляди, цифра, която може да се обсъжда. Ако до преди няколко години това ставаше посредством агенции, сега харманлийци търсят работа чрез обяви, познати, приятели или роднини, които вече са се уредили там. Продължителността на работа е по договаряне. Има хора, които работят през почивните дни, други по време на отпуски, има и за по 1 месец, някои предпочитат за повече време. Заплащането варира между 20 и 30 евро на ден, в зависимост от работата.
Едни от най-разпространените свободни работни места, които нашите гурбетчии заемат са основно земеделска работа, тази на домашни прислужници, детегледатчки, гледане на стари хора и др. Е, за да си намериш подобна работа в Гърция, свидетелство за образование не е необходимо. Необходим е хъс за работа и издръжливост.
Държави като Италия и Испания вече не са толкова предпочитана дестинация за харманлийци. Освен, че е по – далеч, в тези страни вече значително се усеща настъпилата Световна криза. Работещи там се оплакват, че им съкращават работното време и по този начин изкарват значително малко пари.
Ако до преди няколко години това правеха нашите родители, сега гурбетчийството е предпочитан метод за изкарване на пари и от страна на студенти, и млади граждани на Република България. През пролетта самолетите се пълнят с български младежи, основно студенти, решили да изкарат малко пари. Това стана честа практика и за младежите в Харманли. През лятото улиците на града стават пусти, веселите компании намаляват, през ваканциите вместо да се почива, се работи, децата ни растат по – бързо и се сблъскват с трудностите и нервите по време на работа много по – рано. Техните предпочитания са главно за Великобритания. В островната държава българчетата се превръщат главно в работници на полето, естествено не учат за това!
Бригадите се превръщат в основна работа за студентите ни. Ето и малко повече информация за това, което представляват те:
Около 13% от младите българи под 30 г. искат да работят в чужбина в средносрочен план. Това показва представително проучване на УниКредит Груп за 15 страни от Централна и Източна Европа и Австрия, в което са участвали над 15 хиляди души.
През последните години, студентските бригади във Великобритания се превърнаха в предпочитана дестинация за нашите студенти. Има няколко причини – да се спечелят пари и да се разгледа страната.
Истината е, че изкарването на много пари и увеличаването на банковата ни сметка не е гарантирано. От значение са компанията-посредник, фермата, в която отиваме, желанието за работа и малко шанс.

Трябва да сме наясно, че работата на острова никак не е лека и англичаните не дават лесно пари,

още повече на българи. Работата е предимно във ферми, като се помага за отглеждането и прибирането на селскостопанската продукция от полето и от оранжерии, и последващото им пакетиране и обработка ( ферми за цветя, ягоди, малини, марули, плодове, пакетаж и др.). Работодателят сам определя начина на заплащане. То варира от 250 до 400 лири седмично. Най-разпространо е плащането на почасова работа и работата, която изисква определна норма. Не може да се каже кой от двата варианта е по-приемлив. Почасовата работа ти гарантира определен доход. Когато работиш повече от 8 часа, ти се заплаща допълнително и почти двойно за извънредния труд. За съжаление има слаби периоди във фермата, когато работодателят не може да ти осигури 8 – часова работа. Историята познава и тежки случаи, когато родители са пращали на децата си пари да се приберат. Това се случва, когато във фермата, в която попаднат студентите няма достатъчно работа-шанс! Имаше период, в който те масово се връщаха от бригади в Англия по средата на лятото. Причината младежите да си идват един-два месеца предсрочно у нас е, че те не могат да издържат робския труд и лошите условия.
Заплащането, което изисква норма е много по-добре платено. В този случай студентите, които полагат усилия, работят повече, берат много плодове, са по-добре заплатени от останалите и печелят добри пари. Ако фермерът е доволен от положените усилия, дава възможност на работниците да се върнат в същата ферма, като им праща покана за следващия сезон.
Освен разходите по заминаването, студентът има разноски и в самата ферма-електричество, газ, храна, организирани екскурзии и др. Едно от изискванията е застраховката за пътуване в чужбина, която покрива много рискове. Преди да пътувате до Великобритания, добре е да се запознаете и с климата. Времето е влажно, често вали, може да бъде и доста студено, затова трябва да сте подготвени. Спалният чувал, гумените ботуши, работните и топли дрехи, дъждобранът задължително трябва да намерят място в куфара ви. Работата на полето никак не е лесна, затова трябва да се подготвите психически, още преди да решите да кандидатствате за нея. За сега обаче това е единствената алтернатива на българския студент, решил да изкара пари. По-интересното е дали интересът към бригадите във Великобритания ще се запази по време на Световната криза. В момента британската лира е паднала много, което допълнително притеснява студентите.

Макар работата да е малко тежичка, полза от бригадата със сигурност има.

Изграждат се лични качества, младежите свикват на труд, дисциплина и самостоятелност. Тези, които са учили език, имат възможност да го развиват, а останалите все ще научат нещичко. Създават се много контакти с връстници от други нации-поляци, румънци, чехи, украинци и др. Да не пропускаме и възможността да се разгледа Великобритания-страна с история и традиции.

Свиленград за Орестиада – не побратим, а сват

СВИЛЕНГРАД, Катя Иванова

Свиленградчани ходят на гурбет основно в северна Гърция, в близките до граничния град селища – Орменион, Плати, Птеля, Дикеа, Комара, Орестиада, Неа Виса и др. Там си докарват повече пари, отколкото в родното място, предимно от селското стопанство. Всеки сезон те ходят да берат аспержи, памук, цитруси. Отглеждат зеленчуци, житни култури или се грижат за възрастни хора. Има и такива, които работят в строителството. Тези, които са си намерили постоянна, а не сезонна работа дори пътуват всеки ден или веднъж седмично, тъй като разстоянието до Дикеа например е само 15 км. Някои предпочитат по-отдалечения Кипър, заради възможностите за работа, които туризмът на острова предлага.
По последна информация 50 българки са се задомили в южната ни съседка, откакто границата беше отворена. Дори гръцкият вестник „Етнос“ писа, че за разлика от други градове, които са станали побратими, Свиленград и Орестиада са станали сватове. Според вестника, така българките допринасят и за преодоляване на етнографския срив в северна Гърция. Техните млади момичета напускали бързо-бързо малките селца и отивали на юг в търсене на развитие. Други заминавали за Германия, която е предпочитана за гърците – гурбетчии. За разлика от тях обаче, свиленградчани не обичат дисциплината и реда в развитата държава. В Бюрото по труда те често пренебрегват работата там и в пъти повече предпочитат да ходят в Испания, която освен по-добро заплащане, им предлага и близък до нашия южняшки темперамент.