Поведението на децата според поредността на раждане в семейството

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, # 41/925, година XVII, 30 октомври – 5 ноември 2020 г. Излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

• Над 300 вина ще се дегустират на ІІІ Бургаски фестивал на виното 0 21.юли
• Приключи първият хоров фестивал „Хармония“ 0 14.сеп.
• Харманлийци на учредяването на политическата партия ГЕРБ 0 08.дек.

Спомняте ли си приказката за „Трите прасенца”? Първото, което постъпило отговорно и си построило къщата от тухли. Второто, което се бунтувало на идеята на първото и което очаквало, че къщата му от дървени клони ще бъде здрава. И третото, най-своенравното, което решило, че може да си направи къща от слама.
Подобно на героите на Братя Гримq децата в едно семейство проявяват определени черти и поведения според поредността си на раждане.
Единственото дете в семейството е обгрижвано дете. То расте „под крилата на родителите си и често е всичко за тях”.
В книгата си „Братя и сестри” – Карл Кьонинг пише: „То седи на вратата на родителския си дом, без да е нито вътре, нито вън. Неговата съдба е да остава винаги на прага. Отзад е спокойното пристанище на родителския дом, отпред – великолепният безкраен свят. Но това дете не е нито там, нито тук. То може да се наслаждава на топлото родителско гнездо, но и не смее да се потопи в дълбочината на живота, който се простира пред него. Така то остава на прага в особена ситуация, присъща на единственото дете в семейството”.
Единственото дете често е наблюдател на случващото се около него. Родителите, с цел да го предпазят, поемат често неговата инициативност, което му пречи да бъде непринудено, смеещо се и плачещо, весело, като другите деца.
Понякога то е самотно дете.
По–често е в компанията на баба и дядо, но всъщност те не могат да заменят общуването с връстници.
Единственото дете търси признание и уважение в обществото. Често е успешно и устремено към високи постижения и понякога може да постигне цели, недостижими за другите.
Единственото дете винаги е настроено към себе си. За разлика от него – първородното дете се явява един сред други.
Първородното дете – независимо от пола си момиче или момче – се очаква с изключително нетърпение, надежда, топлина от своите родители.
Очакването на второ и трето дете е съпроводено с много любов, надежда и топлина от своите родители, но раждането никога не е такова, каквото е било първия път.
Първото дете е пазител на традицията. То е „дете на бащата” – дете на социума. То е отговорно и за него е характерна защитата към другите. Следва принципа „трябва”. Първородното дете е свързващото звено между родителите (миналото) и другите деца (бъдещето).
Първородното дете не е самотно дете. То има чувство за отговорност и често се допитват до него за важни решения. Обича структурата и ако не я следва губи контрол и изпада в състояние „не ме зачитат”. Очакванията към него са по – големи и съответно и разочарованията също.
Ако първородното дете е дете на бащата, то второто дете е дете на майката.
Второто дете е мечтател. То не иска да прилича на по – големия от него. Често е сравнявано с първото, а това не му се нрави. Поради това то се явява бунтар срещу авторитета.
В други случаи е по- скромно, затворено и ако не е сред непознати – обича да говори. Търси взаимовръзките между хората в емоционален план.
Второто дете живее в света на усещанията и чувствата. Като „дете на майката” – то има ролята да обгрижва.
Третото дете е онова дете, което желае да изпревари всички.
Докато първите две са имали възможност да се опознаят – третото дете се явява ново, чуждо за другите. Това понякога го превръща в аутсайдер.
Самото то често се чувства като отделно от другите деца в семейството. Има желание да е като другите, да е равно на тях, но понякога му се налага да се бори, за да заеме своето място. Ако в него няма „достатъчно борбени качества, то ще остане назад от другите и по – охотно ще изобразява обиден човек, отколкото да се утвърди сред тях”.
От друга страна, третото дете е пълно с обещания, които обаче не успява да изпълни. Има стремежи, които са твърде високи, но не му стига времето да ги осъществи.
Първото дете е свързано с традицията. Тя съответства на неговия темперамент и начин на живот. Той е защитник, пазител и покровител.
Второто дете само по – себе си е в състояние на покой. Цялата земя е негова собственост – не за работа, а за наслада.
Третото дете е собственост на самото себе си, затворено в себе си и стремящо се към недостижими цели.
Както героите на Братя Грим – третото прасенце, живеещо във фантазията – построява сламена къща. Второто прасенце, което по – същността си е по – спокойно и в същото време бунтуващо се на по – голямато – построява къщата си от дървени съчки. И първото прасенце, което постъпва отговорно – построява къщата си от тухли. И като защитник и покривител над другите ги приютява в своя дом – домът на традициите.

Автор: Йорданка Какалова – психолог, психотерапевт и арт терапевт
Източник: psiholozi.com