Повечето пожари се причиняват от човешка небрежност
6 минути
Господин Марков, лятото е най-благоприятният сезон за пожарите. Какво говори статистиката?
От началото на годината имаме 11 пожара без преки материални щети, 2 с материални загуби, 7 аварийноспасителни дейности и техническа помощ, 1 катастрафа с МПС и 1 оказване помощ на пострадал гражданин.
Какви са най-често причините за пожарите?
Въпреки строгите мерки, целящи повишаване на пожарната безопасност през летния сезон, всяка година се намират недобросъвестни граждани, които ги пренебрегват и нарушават. Безобидни на вид запалвания са причина за развитие на големи пожари, които изпепеляват вилни и стопански постройки, горски масиви и насаждения. Често това става с цел почистване, но безконтролно и неорганизирано, без да се отчита пожарната обстановка. Най-често през летния сезон пожари възникват поради ниската противопожарна култура на пастири, туристи и хора, които работят на полето. Пастирите винаги са създавали предпоставки за пожари с изгарянето на сухите треви и така пре-дизвикват огромни щети върху горския и земеделския фонд. Често и неизправната и необезопасена техника на полето създава не малко проблеми. От техническа неизправност или от недоглеждане зачестиха пожарите по време на косене и при прибиране на житната реколта. Почистването на терени за пасища с техника също ни създава много неприятности. Точно в най голямото засушаване на растителността и при оскъдните валежи земеделците тръгват с шредерите да почистват земите от храсти и това е огромна предпоставка за възникването на пожари. Удари ли се на камениста почва излизат искри и при наличието на малко вятър тревата се пали лесно и пожарът тръгва с пълна сила. Винаги предупреждаваме арендаторите и земеделците за тези опасности и допълнително провеждаме инструктажи с тях. Вследствие засушаването не са редки запалванията на сухи треви в междублоковите пространства на жилищните комплекси. Тези наглед безобидни запалвания могат да нанесат големи щети на паркирани в близост автомобили или постройки с различно предназначение и да доведат до сериозни пожари. Пожарната опасност през летния сезон до голяма степен е свързана с кампанията по прибирането и складирането на зърното и фуражите. Това се обуславя от участието на много хора, селскостопанска и друга техника. Житните култури и голяма част от тревите са изсъхнали, има неприбрана слама, сено и други фуражи. Всяка небрежност може да причини възникването на стихийни и трудни за овладяване пожари. Високите дневни температури и преобладаващия в много случаи силен вятър създават предпоставка за бързото разпространение на огъня в житните масиви. За кратко време могат да бъдат опожарени хиляди декари посеви, скъпа техника и гори.
От това, което казахте става ясно, че най-често причина за пожарите е човешката небрежност. Какви са Вашите препоръки за превантивни мерки?
Да, човешката небрежност е много честа причина за пожарите. Обръщаме се към гражданите, ръководителите на земеделски кооперации, частните арендатори и юридическите лица на територията на общината, да не се палят стърнища, слама, суха трева и отпадъци по слоговете, крайпътните ивици и други тревни площи. Необходимо е повишено внимание при боравене с открит огън, тъй като една безотговорно хвърлена незагасена цигара или кибритена клечка от пътуващи в автомобил, разсеян пастир или турист, може да стане причина за крупни пожари с тежки последици както за околната среда така и за частната собственост. Особено опасно и не бива да се допуска паленето на огън от деца или възрастни хора, които не са в състояние да контролират горенето и изгасяването на огъня при евентуален пожар и никога да не се пали огън на открито във ветровито време.
Не трябва да се пали открит огън, както и да се пуши и да се паркират моторни превозни средства в площите с посеви и в непосредствена близост до тях от настъпването на восъчна зрялост до окончателното прибиране на реколтата и изораване на стърнищата.
Физическите и юридическите лица, преминаващи покрай неожънати площи, са длъжни да спазват правилата и нормите за пожарна безопасност и с действията си да не предизвикват възникването на пожари.
В земеделските земи и извън тях (слогове и крайпътни ивици) не се разрешава паленето на стърнища и други растителни остатъци и използването на открити огнеизточници.
Не трябва да се пуши при преминаване край житни масиви и да се изхвърлят през прозорците неизгасени цигари и клечки кибрит по време на движение на моторни превозни средства. Нека не забравяме, че от запалвания в земеделските земи, пасища и др., много често пожарът се разпространява изключително бързо в горите. Горските пожари нанасят сериозни щети на околната среда. Те се разпространяват бързо на големи площи в пресечени местности и труднодостъпни за противопожарната техника места. Сухото време, изсъхналата растителност и вятърът са фактори, които бързо усложняват пожарната обстановка. Характерно за горските пожари е това, че фронтът на пожара често променя посоката си (вследствия на вятъра и турболентните въздушни течения при пожар). Поради това за ликвидирането им се изискват значителни сили и средства. Пожарната статистика показва, че в 1 % от случаите горските пожари се причиняват от мълнии, а в останалите 99 на сто причина за огнените бедствия е била човешката небрежност. За да опазим зеленото богатство на страната от пожари, стриктно трябва да спазваме противопожарния ред в горите.
