Потомци на село Черепово празнуваха на Света Неделя

Потомци на жители на село Черепово от Северна България дойдоха за родовата среща в сакарското село. В събота, 7 юли, когато бе и празникът на 140-годишната църква “Света Неделя”, тук пристигнаха хора от село Никола Козлево, селото, от където преди години са се изселили седем череповски рода.
Празникът започна с литургия, отслужена отец Живко, в съслужие с свещениците Георги и Иван. В църковния двор се срещнаха земляци, живеещи на различни места в страната, които не са се виждали десетки години.
В празничната програма, състояла се в центъра на селото, бяха включени изпълнения на самодейците от местното читалище. Председателят на читалището Веска Христова по-дари на гостите от северна България кратка история на селото, написана от Господин Господинов.
Кметът на селото Нели Манева благодари на земляците си от Никола Козлево, които бяха донесли подаръци.
За празнуващите – над 300 човека, бе приготвен телешки курбан, осигурен от спонсори.
На събитието присъства заместник-областният управител д-р Стефка Здравкова. Тя е един от основните инициатори за възстановяване на храма и създаването на музей на селото в него. Гости на празника бяха още кметът на Харманли Мария Киркова, която подари две дръвчета – кедър и брезичка за църковния двор.
Първоначално село Черепово се е наричало Гюдюлери, т.е. селище на счупени грънчарски съдове: стомни, делви, кюнове. Било е видно село със силно развито керамично производство.
След като тук се заселили славяните и прабългарите, местното население започнало да вика на счупените грънчарски съдове – чьоропи. След лингвистичен анализ или на някакви други изменения, от чьороп става череп. И така до ден днешен селището се нарича Черепово.
В подножието на най-голямата могила край селото се намира гроба на Канел Пехливан. Писателят Янко Добрев увековечи името на непобедимия пехливан в радиопиеса, изпълнявана от артисти на Пловдивския театър. На 300-400 м от гробището, в подножието на малка река се намира „Каракольовата къщичка“. Кой е Кара Кольо? Това е байрактарът на Индже войвода. С група четници извършва обир на търговците от прочутия Узунджовски панаир. Парите смелият байрактар ги влага в строителството на манастира „Света Троица“ в Сакар планина.
В края на селото се намира византийска крепост – калето. Естествена ограда са били високите скали, само на запад се намират основите на двуметрова каменна стена. И днес още може да намерите останки от стрели и счупени грънчарски съдове.
В края на XVII и началото на XVIII век по нашите земи върлували кърджалийски и даилийски орди. Най-опасен за нашите земи бил Карафейзи. Марко (родом от Македония) и Дан Войвода решили да спрат набезите му и го убили.
От някогашната вековна дъбова гора са останали край село петте дъба – два чифта близнаци и самотният брат.
През 1874 година тържествено била открита новата църква, оглавявана от поп Атанасий. В притвора му открили килийно училище.
Има период, когато Черепово става административен център, в който влизали селата: Хлябово, Българска поляна, Изворово, Браница, Богомил, Коларово. Кметовете били с висше образование и от различни селища на района.
През 1935 година било построено новото кметство като районен център. Жителите му за 3 години построяват здравна служба, открита през 1944 година.