Поставих въпроса с изплащането на обезщетения на наследниците от Беломорска Тракия и Егейска Македония

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 12, 2018 10:42

Поставих въпроса с изплащането на обезщетения на наследниците от  Беломорска Тракия и Егейска Македония

Евгения Ангелова е родена през 1982 г. в Хасково. Дипломиран икономист в САЩ и Великобритания, магистър финанси и маркетинг. Депутат в 43 НС.
Работила е като ръководител проекти в строителството в търговски компании в САЩ. Владее английски и френски език. Омъжена, с едно дете.

Колко приемни за граждани сте организирали през изминалата година в района, от който сте избрана?
От началото на мандата на 44-тото Народно събрание, който започна в края на април миналата година, съм организирала 18 приемни дни за граждани в област Хасково. По-голямата част от тях са в областния град, където съм на разположение за срещи с хората всеки понеделник. Проведох приемни дни в община Димитровград, и взех участие в редица събития в Харманли, Симеоновград, Тополовград и Ивайловград, където също имах възможността да разговарям с жителите по важни за тях проблеми.

В създаването на колко законопроекта или други нормативни актове сте участвали?
В първите 8 месеца на този мандат съм съвносител на 2 законопроекта и 4 предложения към законопроекти на второ четене. Съвносител съм на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
В него най-общо казано става въпрос за регламентиране на влагането на многокомпонентни химически смеси, които имат широко приложение в промишлеността чрез влагането им в продукти, основно в автомобилната индустрия, от които не могат да бъдат отделени като чисти вещества наркотични елементи и следователно не може да бъде злоупотребено с тях. Тези смеси са с произход Германия и Полша и са позволени за влагане в производството и в други страни от ЕС.
По този начин позволихме на големи световни инвеститори да развиват производството си и да създават работни места на територията на Република България, включително и в област Хасково, като тук се касае за инвестиции от поне 150 милиона.
Друг законопроект, на който съм съвносител е този за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, в който отново казано на кратко, регламентирахме пожизнените пенсии на олимпийските медалисти да могат да бъдат наследявани от техните деца. Имам предложения към законопроекти на второ четене по Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.

Как определяте работата си в Народното събрание през изминалата година?
Много е трудно сама да давам оценка на работата си като народен представител. Тази оценка трябва да направят хората, които представлявам. За това благодаря за възможността да обобщя изминалите 8 месеца чрез вас и да информирам гражданите за свършеното.
В 44-тото Народно събрание участвам в две комисии. Едната е комисията по Бюджет и финанси, в която от скоро съм и заместник-председател. Тя е една от най-тежките комисии, и тази длъжност е чест и признание за моята работа, но разбира се и огромна отговорност.
Другата комисия, на която съм член, е комисията по Външна политика. Участвам също и в работата на Постоянно действащата подкомисия по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси, а от юни до ноември членувах във Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет.
Основен представител съм в делегацията в Парламентарната асамблея на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) и участвам активно в работата там. Председател съм на групата за приятелство с Испания, и съм член в още няколко групи за приятелство. За периода 19.04 – 21.12.2017г. общо 162 пъти съм излизала на трибуната на българския парламент и имам над 5 часа парламентарно време, което включва представяне на доклади, изказвания и процедури.
В лично качество съм член на църковното настоятелство при православен храм „Св. Иван Рилски“ в град Хасково. Това е една църква в най-големия хасковски квартал „Орфей,“ чието строителство е започнато преди близо 20 години, изградени са основите и част от стените на храма, и строителство е замразено скоро след това. По моя инициатива възстановихме строежа, сформирахме ново църковно настоятелство и актуализирахме документите. Църквата ще бъде изграждана изцяло с дарения. Приела съм това начинание като моя лична кауза, защото православен храм не е строен в Хасково повече от 100 години, а смятам че ние, децата ни и идните поколения имаме нужда от вярата. Преди празниците организирахме благотворително мероприятие, на което успяхме да съберем над 20 хиляди лева. До момента от дарители в сметката на храма има близо 50 хиляди лева, а изчисленията показват, че за довършване на стоежа ще са необходими малко над 600 хиляди. Предстои ни още много работа.
Надявам се, че през тази година ще имам възможността да бъда още по-активна и най-вече да бъда полезна за жителите на област Хасково.

При срещите си с избиратели какви проблеми са Ви споделяли? Съдействали ли сте някои от тях да се решат? Може ли да разкажете някой/и от случаите?
Много са темите, по които разговаряме с хората, не само в приемните ми дни, а и на улицата, в магазина или в парка. С моето семейство продължаваме да живеем в Хасково, не сме се преместили в София, а аз пътувам само за дните, когато заседава парламентът, така че в почивните дни, със или без уговорен час, се виждам с много мои съграждани.
Хората идват при мен, за да обсъдят различни въпроси, от чисто битови проблеми до много ра-зумни и актуални предложения за промени в законодателството. Не ми се иска да давам конкретни примери за споделени проблеми, особено лични, защото някой може да се познае в тях. Няколко примера за теми, обсъждани в приемните ми дни на скоро, които касаят законодателството са Законът за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно – спестовни влогове, или така наречените лихвоточки.
Това е болна тема за над 55 хиляди души в България, на които лихвоточките все още не са изплатени. Само преди няколко седмици се включих в дискусията в парламента по този закон. Той беше приет на първо четене и предстои внасянето на предложения и гласуването на второ четене.

Друг наболял от години проблем, особено в нашия регион, е изплащането на обезщетения на наследниците на бежанци от Беломорска Тракия и Егейска Македония, днес територия на Гърция.
Още през миналия мандат бях поставила писмен въпрос към министерство на финансите по тази тема, разбира се всичко опира до средства, но не съм се отказала и сега възнамерявам да продължа в търсенето на приемлив вариант за наследниците. Естествено има и проблеми, които не са от преките компетенции на Народното събрание, но там където мога да съм полезна, винаги опитвам. Например бях запозната с много неприятен казус на местна фирма, измамена със сума пари от чужда фирма. Като член на комисията за приятелство със съответната държава, съдействах за контакт с търговското аташе. Разбира се, аз няма как да влияя върху по-нататъшното развитие на казуса, но се опитвам да съм полезна до там, до където ми стигат възможностите.
Продължавам да имам приемен ден всеки понеделник в офиса на ГЕРБ в Хасково. По график приемам и в другите общини. На никого не съм отказала разговор. Всеки, който желае, може да се обади в офис на ГЕРБ и да дойде да се срещне с мен.

Какви законопроекти смятате, че е важно да се приемат през новата 2018 година?
Обикновено предстоящото законодателство се набелязва от лидерите на парламентарните групи в началото на всеки политически сезон. В тази връзка мога да кажа, че приоритетите на ГЕРБ за следващите шест месеца се свеждат до законодателни инициативи в няколко направления.
• укрепване на обществения ред и сигурността;
• инициативи в сферата на образованието и пазара на труда;
• здравеопазване и въвеждането на нов достъпен модел на здравни грижи;
• противодействие на корупцията;
• разширяване и задълбочаване сътрудничеството в нашия регион във външнополитически план.
Смятате ли, че парламента следва проблемитът на хората, като се има предвид, че рейтингът му е сред най-ниските при обществените институции?
Няма държава, чиито жители нямат проблеми. Живяла съм много по света и знам, че навсякъде има недоволство от управляващите, без значение кои са те. Важно е гражданите да могат да оценят кой работи в техен интерес и в правилната посока за решаване на проблемите един по един. Аз мисля, че в последните години е видима една доста положителна посока на развитие. Разбира се няма как всеки проблем да бъде решен на секундата, като с магическа пръчка.
Рейтингът на парламента е нисък, вероятно защото много колеги за съжаление използват трибуната за популистки изказвания и изграждане на личен ПР. Някои от тях създават усещането за празни приказки и бездействие, а истината е, че кипи сериозна работа.
Някои хора си мислят, че когато си депутат можеш да решиш всеки проблем, а това по-често не е така. За съжаление има хора, които не са запознати достатъчно и не могат да разграничат кое е в правомощията на кметовете на общини, кое на съдилищата, кое на държавните институции, кое на изпълнителната власт, и кое на народните представители.
При мен идват граждани, които искат да се сменят изгорели крушки на уличното осветление пред дома им; братя и сестри, които не са си говорили от години и не могат да разделят имотите си; идват хора, които не са доволни от водоподаването; идват възрастни хора, чиито документи са били изгубени в някоя институция; идват и хора, които са видели пропуски в закон. Само последното може да бъде решено в Народното събрание, останалите са в правомощията на съответните органи и институции. Разбира се за всеки друг проблем ние се стараем да съдействаме било то чрез сигнал или личен контакт.
България като цяло има нелошо законодателство. Разбира се винаги има още какво да се надгради. Необходимо е стриктно изпълнение и спазване на това законодателство, за да бъде подредена държавата ни. Един закон, направен в парламента, не може сам по себе си да реши проблема на човека. Той трябва да бъде приложен от някого и спазен от някого. Нещата са комплексни.

Какви ползи ще донесе според Вас председателството на България на Съвета на Европа?
Четири са основните ни приоритети – бъдещето на Европа и младите хора, Западните Балкани, сигурност и стабилност, цифрова икономика. По всеки от тях може да се каже много, но знам, че хората в идните месеци ще чуят детайлна информация по темите от вас, медиите и от нас, политиците. Нека оставим на тях сами да преценят ползите за страната в края на юли след приключване на председателството.
За да спомена някои ползи бих казала, че председателството ни дава възможност да докажем, че сме надежден, стабилен и предсказуем партньор на Европа. За нас е важно да се утвърдим като лидер на Балканите, да бъдем държавата, която да е движещата сила за просперитета, стабилността и мира в региона. Една от целите е чрез председателството на България на Съвета на Европа да променим имиджа на България. Да популяризираме страната ни, да дадем възможност да бъде опозната, да покажем какви са силните ни страни и защо България може и трябва да бъде уважавана.
По време на председателството ще имаме възможността да покажем културно-историческото наследство, природата, човешкия потенциал, капацитета на младите хора. Това създава предпоставки да популяризираме България като място за инвестиции, за бизнес, за туризъм. Над 25 хиляди гости ще посетят страната ни за тези шест месеца, а само парламентарното измерение включва 6 големи срещи, на всяка от които ще присъстват близо 300 гости.
През февруари заедно с колегите от комисията по Бюджет и финанси ще председателстваме в Европейския парламент в Брюксел Интерпарламентарната конференция за стабилност, икономическа координация и управление в ЕС. В центъра на вниманието ще бъде подобряване на отчетността в областта на икономическите и бюджетните политики на ЕС, особено по отношение на Икономическия и паричен съюз, като се вземат предвид социалните аспекти и не се засягат правомощията на националните парламенти. Това е една много важна среща, на която ще се обсъди бъдещето на европейските финанси и в която България, като председателстващ, ще има водеща роля.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов февруари 12, 2018 10:42
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар