Посрещнаха депутати с критики към здравната система

Акценти

• Вестник „Сакарнюз“, #3/132, 25 - 31 януари 2018 г.

Свързани публикации

• Руснаците все повече усещат ефекта на санкциите и войната 0 15.мар.
• Отварят прелеза, ще строят общински пазар 0 10.ян.
• Баловете отминаха, идва ред за сметката 0 08.юни

С остри критики към здравната система бяха засипани двама депутати на Бабин ден в Харманли. В деня на родилната помощ в „МБАЛ – Харманли“ дойдоха инж. Никола Динков и Виолета Желева от БСП, за да ги поздравят за празника. Те посетиха АГ отделението и разговаряха с началника д-р Петко Филипов, с главната сестра Румяна Тилева и с управителя на дружеството д-р Златка Чанкова. Всички те си изказаха болката пред народните представители.
В началото на разговора управителят д-р Чанкова запозна гостите със структурата на болницата и региона, който обслужва, включващ общините Харманли, Маджарово и Симеоновград. „164 човека е списъчният състав, нямаме просрочени задължения, нямаме запорирани сметки. Имаме 6 отделения, чакаме оборудване по трансграничен проект и се надяваме да бъдем санирани“, каза тя.
Сподели, че издръжката на общинската болница е свързана с много трудности, докато частните се увеличават, което значи, че там отиват повече средства.
„Ние искаме финансирането да остане във вашите болници, а не в частните, но мнозинството не се съгласява“, отговори господин Динков.
Завеждащият отделението д-р Петко Филипов обобщи: „Здравната система няма да се оправи още 1 000 години. Касата се източва и това всеки го знае. Ако моята заплата не зависеше от преминалите болни, а от качеството на лечение, тогава щеше да е съвсем друго. Касата щеше да има резерви и нямаше за какво да се източва.“
Според д-р Чанкова здравните работници са на мнение, че моделът е сбъркан.
Депутатът им обясни какво работят в парламента в тази област. „Въпросите, които се обсъждаха, бяха в две посоки. Първо, че даваме допълнително пари на касата, а тя не става по-ефективна. Проектът, който бе създаден навремето за клиничните пътеки, явно си е изживял времето, тоест финансирането трябва да бъде на друг принцип.
Трети е въпросът с цените на лекарствата. В България в тази посока изтичат страшно много пари. Примери много. Ако идем в Турция, цените са три пъти по-евтини, в Гърция – два пъти. Във Фейсбук видях лекарство което в Испания е 7,5 €, а в България – 39 лева.“
Д-р Чанкова попита Виолета Желева: „Миналата година казаха, че ще се дават 6 млн. лв. за неблагоприятни региони, тази година в централния бюджет няма отделено перо. Ще има ли?“
Отговорът бе, че тези пари не са от бюджета, а към програма и не е ясно дали ще стигнат за всички общини.
Управителят продължи с недоволството си: „След като финансирането идва само от едно място, то не може да стига само за фонд работна заплата и за режийни на болницата. Докога няма да се разбира, че трябва да се намери друг механизъм за финансиране. Ако трябва, да пускат пари на общините, за да може те да си издържат болниците. Сега какво става, разчитаме на добрата воля на Общината – дали ще ни даде някой лев, дали няма. А тя също си има бюджет.
Намалени са клиничните пътеки и то предимно тези, които се използват най-много. С парите от НЗОК трябва аз да осигуря заплатата за издръжка на болницата, да осигуря апаратура, защото медицината се развива.
Основната заплата се вдига и така се стимулира неквалифицирания труд. Аз имам 34 санитари, чиито заплати сега ще се изравнят с тези на сестрите и акушерките. Какво правим? Лимитът, който имам, стига за фонд работна заплата… Какво ще се прави след това? Не може да гледате на шефовете на общинските болници като на едни фокусници, на които трябва хем да им излезе сметката, хем да задържат персонала.“
Никола Динков: „Ние искаме болниците да не са търговски дружества, а да се финансират по Закона за лечебните заведения. Тогава философията на финансиране се изменя кардинално.
Ще ви дам пример в общинските администрации. Там вдигат заплатите на чистачките и те се доближават на тези на специалистите в отделите. Държавата не дава дотации колкото трябва и сега трябва от собствени приходи да доплащат, за да може да има разлика.”

Д-р Филипов даде конкретен пример за нереално оценена клинична пътека: “В България секциото е под 1 000 лева. В Германия е 5 000 €, в Швейцария 6 500 франка. С тези 1 000 лева какво трябва да направя? Да платя на двама оператори акушер – гинеколози, лекари, анестезиолог и педиатър, на операционна акушерка, на анестезиологична сестра, на операционна санитарка и на акушерка, която ще приеме бебето. С 1 000 лева да платя на 8 души и 5 дни на гледам майката и бебето! Аз трябва да съм факир. Освен това има разходи за консумативи.“
Според него лекарският труд е недооценен. „Не може завършилите медицина да почват с 500 – 600 лева заплата. Затова хората ще бягат. Няма кой да дойде за 250 € и да не ни плашат, че щели да внесат специалисти.“
Румяна Тилева, старши акушерка, даде друг пример за клинична пътека за новородено, която е 220 лева, тоест много малко.
Началникът на отделението има свой поглед за ситуацията в здравната система. „Министърът на здравеопазването е икономист, за да бъде ефективен, трябва към него да има съвет от специалности, които врат, кипят и ги боли за здравеопазването. А министърът го боли за сметките. Сметките ще бъдат пълни, когато той се вслушва в тези неща, от които изобщо си няма понятие. Така е навсякъде, топлата вода ние не сме я измислили, трябва ефективно да я ползваме, не само за къпане.“
Според Никола Динков доболничната помощ, също се нуждае от дофинансиране, защото е важен елемент, като по този начин ще намалят другите разходи.
Д-р Чанкова сподели, че пета година е управител, а през този период какво ли не е минало през главата ѝ. Купували апарати за отпечатъци, които сега стоели хвърлени. „Няма приемственост и всяка нова заповед, освен че противоречи на старата, но не е по-добра. Вижда ли се това нещо от горе, не се ли вижда, искам да знам?“, попита тя депутатите.
„Ето сега с новия НРД (Национален рамков договор) имам 45 легла, 46-тия няма право да го приема, защото системата няма да го плати. Но какво правя, ако болният е спешен? Аз нямам право да спирам дейност, нямам право да откажа помощ на нуждаещ се. Ще го пращам в Хасково, но там да не е балон… И там имат ограничения.“
Румяна Тилева сподели, че в Оксфорд, където има университетска болница, има райониране? „Толкова ли са прости англичаните, попита риторично тя и припомни, че на млади години се е лекувала в харманлийската болница, защото живеела тук.
Никола Динков изрази учудване защо не се почерпи от опита на утвърдени държави и да се приложи една от системите, която работи в Европа.
Д-р Чанкова препоръча на депутатите да сменят модела в здравеопазването, тогава лекарската колегия ще тръгне след тях.
„Имаме 98 000 лв. надлимитни, които не са платени, и аз ще заведа дело срещу Здравната каса. Ние обслужваме най-големия Приемателен център, имаме договор и с Центъра в Любимец и не всичко ни е платено за здравните услуги, които сме им предоставили.
Все пак гостите успяха да им кажат добри думи. Виолета Желева им пожела: „Да сте здрави и въпреки всички трудности се справяте и се усмихвате. Вие сте хората, които поемата в ръцете си новия живот.“
Никола Динков: „С вашия професионализъм давате нова надежда, ново начало. Да се надяваме, че ще има повече новородени деца, които са смисълът на семействата и да се подмладява общината.“
Гостите поздравиха здравните работници и им подариха торта. Заключението им бе, че трябват сериозни промени в здравно осигурителната система, ако държавата иска да запази малките болници.