Пенчо Лозанов направи етнографски кът в двора на къщата си в с. Иваново

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 2, 2019 07:23

Пенчо Лозанов направи етнографски кът в двора на къщата си в с. Иваново

Художникът Пенчо Лозанов направи в имота си в село Иваново етнографски кът.
В двора му има два вола и дървено рало, каруца с впрегнато магаре, изрисувана кратуна с интересна история, а по стените има портрети на близки хора. Експонатите са изработени и изрисувани от него, а идеята на твореца е да пресъздаде начина на живот и културата не само на своето семейство, но и на живеещите в този край преди повече от 40-50 години.
На входа на имота те посрещат два вола, впрегнати в рало. Това са Сивушко и Белушко, готови за работа на полето. До тях има каруца с впрегнато магаре. Тя има сантиментална стойност за пенсионирания творец. Той разказва, че след като през 2006 година баща му катастрофирал с нея и след това едва оживял, каручката е била напълно разбита. Пенчо обаче решава и я възстановява.
На една от стените на къщата има нарисувана биволица от породата “Българска мура”. Като малък в семейството му е имало такива животни, а той е бил закърмен с тяхно мляко.
Друг атрибут в атрактивния двор е кратуна. Тя е била изрисувана преди 10 години за човек от Смолян. По какъв начин е стигнала до Америка и се е върнала в България той не знае, но сега я видял в село Мътеница, Хисарско, от където я върнал в дома си.
На дърво има поставени табели, указващи колко часа път има до съседните села. Техните имена са както са били преди много години. Например: Каре тепе – днешно Черна могила, Пъндакли – Лешниково, Джафарче – Елена.
Интересна е и историята на коня Гошко, нарисуван на една от стените. Той е бил продаден в Хасково, от където се е върнал в Иваново за два дни, с поставени му на предните крака букаи (стоманена верига за спъване на кон).
Букаите за Пенчо имат определено значение, внушено от баща му Митьо Лозанов – Джамбазина. Негов портрет е нарисуван на стена. Навремето той се славил, че може да укроти и издои и най-непокорната биволица.

Но по-важната следа, която е оставил в съзнанието на Пенчо е приказката за букаите. Тя е написана под бащиния му портрет: „Букаите – да можеш и да знаеш кога и как?“

Пенчо обяснява, че те имат дълбок философски смисъл. Когато той тръгнал да обикаля света с градския хор, баща му споделил с брат му Лозко на ивановски диалект: „Лозкаа, наш Пенча скъса букаите!“.
На друга стена са портретите на баба му и дядо му Пеньо, на когото е кръстен той. Те са много важни личности в живота на художника. Тъй като родителите му са имали много работа, бъдещият художник прекарвал повече време с баба си и дядо си. Възрастният човек непрекъснато „драскал с въгленчета и кредички“ с лявата ръка. Внукът Пенчо също има влечение към това занимание и както дядо си рисува с лявата ръка.
За баба си художникът казва, че е била закрилница на семейството, дома и градината.
Самобитният характер на Пенчо Лозанов продължава да ражда все нови и нови идеи, а той има силата и енергията да ги реализира.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юли 2, 2019 07:23
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.