Пенчо Лозанов направи етнографски кът в двора на къщата си в с. Иваново

Художникът Пенчо Лозанов направи в имота си в село Иваново етнографски кът.
В двора му има два вола и дървено рало, каруца с впрегнато магаре, изрисувана кратуна с интересна история, а по стените има портрети на близки хора. Експонатите са изработени и изрисувани от него, а идеята на твореца е да пресъздаде начина на живот и културата не само на своето семейство, но и на живеещите в този край преди повече от 40-50 години.
На входа на имота те посрещат два вола, впрегнати в рало. Това са Сивушко и Белушко, готови за работа на полето. До тях има каруца с впрегнато магаре. Тя има сантиментална стойност за пенсионирания творец. Той разказва, че след като през 2006 година баща му катастрофирал с нея и след това едва оживял, каручката е била напълно разбита. Пенчо обаче решава и я възстановява.
На една от стените на къщата има нарисувана биволица от породата “Българска мура”. Като малък в семейството му е имало такива животни, а той е бил закърмен с тяхно мляко.
Друг атрибут в атрактивния двор е кратуна. Тя е била изрисувана преди 10 години за човек от Смолян. По какъв начин е стигнала до Америка и се е върнала в България той не знае, но сега я видял в село Мътеница, Хисарско, от където я върнал в дома си.
На дърво има поставени табели, указващи колко часа път има до съседните села. Техните имена са както са били преди много години. Например: Каре тепе – днешно Черна могила, Пъндакли – Лешниково, Джафарче – Елена.
Интересна е и историята на коня Гошко, нарисуван на една от стените. Той е бил продаден в Хасково, от където се е върнал в Иваново за два дни, с поставени му на предните крака букаи (стоманена верига за спъване на кон).
Букаите за Пенчо имат определено значение, внушено от баща му Митьо Лозанов – Джамбазина. Негов портрет е нарисуван на стена. Навремето той се славил, че може да укроти и издои и най-непокорната биволица.

Но по-важната следа, която е оставил в съзнанието на Пенчо е приказката за букаите. Тя е написана под бащиния му портрет: „Букаите – да можеш и да знаеш кога и как?“

Пенчо обяснява, че те имат дълбок философски смисъл. Когато той тръгнал да обикаля света с градския хор, баща му споделил с брат му Лозко на ивановски диалект: „Лозкаа, наш Пенча скъса букаите!“.
На друга стена са портретите на баба му и дядо му Пеньо, на когото е кръстен той. Те са много важни личности в живота на художника. Тъй като родителите му са имали много работа, бъдещият художник прекарвал повече време с баба си и дядо си. Възрастният човек непрекъснато „драскал с въгленчета и кредички“ с лявата ръка. Внукът Пенчо също има влечение към това занимание и както дядо си рисува с лявата ръка.
За баба си художникът казва, че е била закрилница на семейството, дома и градината.
Самобитният характер на Пенчо Лозанов продължава да ражда все нови и нови идеи, а той има силата и енергията да ги реализира.