Новият ОУП на Харманли – поглед в бъдещето или връщане към ръководната роля на общината

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 4/1, 3-9 юни 2016

Свързани публикации

• Намериха дрога у трафикант на мигранти 0 30.ное.
• Над 70 кучета от цялата страна получиха сертификати от изложба 0 21.окт.
• Семейство дари 5 000 лева благотворително на Коледна вечер 0 16.дек.

Повече от месец на вниманието на харманлийци е представен проект за нов Общ устройствен план (ОУП). Обсъждането му се състоя в Културния център, дебатите по него бяха малко, а забележката – само една. Изглежда бъдещето на общината не вълнува нито местната общност, нито заинтересованите институции, макар че в текстовата част на проекта е описано развитието на секторите здравеопазване, култура, икономика, селско стопанство. Дългият текстов документ от над 180 страници, запълнен със статистически, демографски и какви ли не данни, внася объркване за обикновените читатели.
Главната задача, която са си поставали от „Консорциум ОУПО Харманли” (специално създаден за тази работа), е да предложат реален и съвременен пространствен урбанистичен модел за развитие на общината през следващите 20 години. Определят територията й като най-подходяща за разполагане на „мощни” обекти, възползващи се от финансовите инструменти на ЕС, за обслужване и търговия из пазарите и инфраструктурата на Гърция и Турция. Изтъкват, че предимство за Харманли е, че е на стратегическо местоположение, на пътя на общоевропейските транспортни коридори (ОЕТК) 4 и 10, както и на развиващия „север – юг“, под № 9.
Авторите, над 20 специалисти от различни сфери, в текстовата си част обясняват, че са използвали „еко-системния подход”, анализирали и систематизирали наличната информация, опитали се да интегрират и координират регионалните и секторни политики, в контекста на приграничното местоположение на община Харманли и възможността й да се възползва от близко отстоящия ареал на мегаполиса Истанбул“.
Изглежда информацията, с която са разполагали съставителите, е стара, неточна или непълна, защото на някои места има сериозно разминаване с реалността. Например те са записали, че на територията на общината отсъстват молитвени домове на други религии освен православната, а в село Шишманово има джамия от 4 години.
Няма нито дума за най-бързоразвиващия се отрасъл – лозо и вино производството, не е отделено внимание на задъхващата се от автомобилния транспорт инфраструктура на града.
По-интересна е частта, свързана с бъдещото развитие на общината като инфраструктура и икономика. Предлагат да се създадат общински предприятия, складове, кооперации, които да конкурират едрия частен бизнес. Авторите имат интересни идеи, които ако се реализират Харманли ще стане №1, не само в областта. Нещо, което в 500-годишната история на града не се е случвало. Прогнозират, че този момент наближава и той е свързан най-вече с разрастването на Истанбул (Турция). Авторите смятат, че ако се направи подходяща инфраструктура, част от снабдяването на мегаполиса с храна и други стоки може да става и от тук. Дават доводи, че 14-милионният град е голям потребител на всякакъв вид стоки – луксозни, маркови продукти, дрехи, скъпи бижута, диаманти, биологично чисти храни и такива за ежедневна консумация, минерална вода, което определя вноса им за високо доходен.

Какво предлагат?
Първо: създаването на общински „Промишлено-търговски комплекс – IST” с три зони:
а) „промишлена” – за производство от филиали на български фирми на качествени стоки за бита и от интерес за пазарен туризъм;
б) „търговска и за експедиции” – в нея ще се складират и дистрибутират стоки от производители от ЕС и от „северните държави”. Тя ще е обзаведена със заведения за хранене и атракции, разположени в крайградски парк, решен „пейзажно”;
в) “транспортна и за спедиции”.
Вторият мега проект е „Изграждането на „Интермодален терминал” (ИТ), разположен в контактната зона на АМ „Марица” и международното жп трасе Лондон – Истанбул (до спирка Преславец). В него се включва и мощна складова и митническа зона, отредена за съхранение и претоварване с последващо транспортиране на товари в контейнери за корабен превоз – експедирани от пристанището на град Истанбул.
Третото е създаване на Интер – общински селскостопански ХЪБ (Сommercial Hub) – „ОСС-ХЪБ”. На подходящи места, до АМ „Марица”, да се отредят терени за микро обекти, обслужващи транзита на пътниците, предлагащи медицински, административни, юридически, консулски и застрахователни услуги.
За повишаване привлекателността на “ОСС-ХЪБ” и подчертаване древността на града се предлага изграждане на “Етнографски комплекс – Марица”. Предвижда се реклама на тези обекти и в страни от ЕС.
Това е за икономиката. В сферата на социалната дейност се предлага създаването на общинска програма „Социални индустрия” (СИ) за борба с бедността. Обяснява се, че на семейства /домакинства/ в крайна бедност с до три деца, от тях две в/или пред ученическа възраст, ще се предоставят обработваеми терени за ползване (общинска собственост) с дългосрочен договор. Всяко домакинство ще отглежда интензивно (поливно) продукция върху два типа парцела – единият за собствена консумация, с частична пазарна реализация на излишъците, вторият само за пазарна реализация на продукти с „високо пазарно търсене”, за износ. Те са убедени, че тази програма ще се трансформира в „Национална – пилотна“, което се основава на факта, че ще е единствената без аналог в страните на ЕС.
Другото нещо, което се предлага в тази сфера, е учредяване на „Фронт-офис СИ”. Мисията му ще е да бъде организация за доставка на разсад и животни, консултиране, агро-патронаж и реализация на произведеното, доставка и поддръжка на селскостопанската техника.
Предвижда се и създаване на общинско предприятие – бъдещ бенефициент за усвояване на европейски фондове, като конкурент на едрите арендатори и собственици. Предлагат общината да възложи разработката на “Инвестиционна програма” за капитализиране на собствената й обработваемата земя по добрата практика на Австрия. Нещо като ТКЗС!
Най-екзотичните предложения са в програмите „Коприна“, „За интензивно животновъдство“ и „Маслини“. За последната авторите правят аналогия с държавна програма за популяризиране добива на картофи в районите на Източни Родопи, стартирала през 1921 г., за борба срещу глада през тези години. При предложената сега, местното население ще отглежда маслини, засадени по държавна по-ръчка. По наблюдения на автора, в североизточната хълмиста част на Гърция – Дома, Ксанти, населен изключително с граждани с мюсюлманско вероизповедание, има такива. Там насажденията са разположени на каменисти, засушливи терени и с бедна почва, а едно такова стопанство годишно изхранвало 6-членно семейство.
Чрез програма „Коприна“ те се надяват за възвръщане на лидерските позиции на района за отглеждане на копринени пашкули за износ.
Третата програма е за интензивно животновъдство. С нея ще се възвърнат традициите в отглеждането на едър добитък и овце, но сега по природо съобразен начин с електически пастир.

Какво ще струва и кой ще го прави?
Според съставителите всички тези начинания са свързани с големи инвестиции, пари, предимно от фондове на ЕС, като основно действащо лице ще е общината. От къде ще се намерят мениджъри на такова високо ниво и от къде ще се наемат хора за работа в намаляващата община не е посочено в дългия 188 страници документ, подписан от д.арх. и д.ик. Н. Николов, ръководител на проекта.

Проекти за милиарди или претоплена манджа?

Идея за изграждане на мегаструктура край Харманли имаше преди 7 години. Тогава кметът Михаил Лисков внесе докладна да се обособи административна единица със статут квартал на Харманли – Бизнес парк “Европа”. Той трябваше да се изгради между селата Преславец и Поляново.
Мащабите на бизнес парка бе да задмине Хасково и да бъде съизмерим с Пловдив. Бе представена скица без автор, на която с различни цветове бяха отбелязани Национален логистичен център (на мястото на свинекомплекс “Преславец”), производствен център, рекреационна зона, лесопаркове, жилищна зона. Тогава Лисков обеща, че прави подарък на собствениците на тези земи, защото те стават в урегулирани имоти и цените им ще се повишат. Надявал се, след като кризата отмине, там да започне голямо строителство и “кварталът да стане средище между Европа и Азия и Близкия изток”. Не каза от къде е идеята и с какви пари ще се осъществи.
Предложението бе на стойност милиарди евро, с неизвестен източник на финансиране
Седем години след тази пушилка нищо от грандоманските амбиции на чиновника Лисков не се случи.

В следващия брой ще разберете още какво не е написано в програмата, кои са нейните автори и колко е платила общината за нея.