Никола Дамянов омайва и теши душите с вечните градски песни

Георги Николов

Тромпетистът и певец на стари шлагери Никола Дамянов е познат както на харманлийската публика, така и на любителите на старите градски песни от цялата страна. Като създател, ръководител и другият участник в дует “Лотос” заедно с Пенка Янкова през 2001 г. в Хасково той печели първа награда на феста “С песните на Ари”. С песните на Кольо пък – прочувствени и носталгични – се тешат харманлийци, запазили томителен спомен за града си от 30-те – 40-те години на миналия век, години без рап и чалга; с танго, фокстрот и едни “Ружи, ружи, бели ружи”…
Дуетът на Кольо Дамянов е отличен с лауреатско звание на Черноморския събор “Евро фолк – Царево 2005”, където се представя с 9 песни. На следващата година харманлиецът се изявява този път самостоятелно на откритата сцена в Царево и отново печели лауреатски приз. А фестът в Царево е сред най-престижните музикални форуми в последно време у нас. Той се явява едно от новите разклонения на Музикалните празници “Евро фолк”, най-популярен сред които доста години е Старопланинския събор “Балкан фолк” във Велико Търново. И там преди време харманлийският “Лотос” красиво разтваря цветове с несравнимия си стил на изпълнение, покорява и публика, и компетентно жури, за да заслужи високи отличия измежду близо 3000 участници, представили се на фестивала през последните му няколко издания.
Преди да дойде това голямо признание и да се появи “Лотос”, Кольо е инструменталист – надува тромпет из разни местни състави близо 40 години. Залепя устни на мундщука още като ученик в харманлийската прогимназия, където по пеене му преподава не кой да е, а корифеят на музикалния живот в Харманли от онова време Стефан Льондев. По-късно, вече в гимназията, го забелязва другият легендарен музикален педагог – другарят Михов и му втропчва тромпета на гимназиалната духова музика.
Това впрочем е и инструментът, дето изкарва на Кольо три дни отпуска от казармата по утвърдената там практика, “който свири на нещо – три крачки пред строя…” Картечарят Дамянов не се суети и излиза пред строя, за да заяви, че освен като мерач не пропуска и нота като тромпетист. Служех в черния полк в Сименовград, отскочих бързо до Харманли, но трябваше да взема назаем училищния тромпет, понеже нямах собствен. Показах го на старшината, колкото да оправдая отпуската, но веднага на следващата отидохме с акордиониста Митко Офицерчето да купим нов тромпет от Пазарджик.
Колкото и да е черен симеоновградският полк, по онова време той разполага с естраден състав, включващ две китари, два тромпета, барабани. Е, в ония джазови години формацията свири популярна танцова и народна музика, според всички идеологически канони, но няма как с такива инструменти да не изпусне и по някоя забранена нотка – все пак годините 1959 – 1961, когато Кольо Дамянов кара войниклъка, са времето на суинга и бибопа. Гледахме да се придържаме към позволения репертоар, но от време на време по забави извън казармата изкарвахме и нещо по-така, спомня си тромпетистът.
На друг музикален устав харманлиецът трябва да се подчинява след уволнението, тръгвайки по пътя на професионалния музикант. Явява се на изпит за категория в бюро “Естрада” в Стара Загора и така за него стават достъпни подиумите на харманлийските заведения. През 1962 г. започва да свири в легендарния ресторант “Москва” в центъра на стария Харманли. Оркестърът е без име, но в него Кольо Дамянов забавлява клиентите заедно с известните харманлийски музиканти – китариста Марко Кризата, акордиониста Георги Водиничаров и саксофониста Митко Иванов. С този състав, попълван периодично и от други музиканти, тромпетистът удържа чак до 1994 г. Като музикант към градската търговия го местят от ресторант в ресторант. Тромпетът му звучи и в реномирания “Хеброс”, преди да стане след приватизацията си нещо като ГУМ; и в ресторанта на комплекс “Гергана”, преди да западне и да го купи Гювен.
Най-интересните му оркестрантски преживявания обаче са докато надува тромпета в летния ресторант на градската градина, преди и той да бъде рушнат и от него да остане само оная прастара тракийска могила, до която бетонният ресторантски дансинг е бил вдигнат в ония години. Тогава Кольо не жали солук, лятно време тук гъмжи от народ. Като че ли цялото ларго от алеята на градината, известно като “чаркът”, се влива в ресторанта. Така си е. В него се сбира и харманлийската бохема, и гостите на града – важни и не толкова важни. Спомням си обаче, когато вече дънехме туист, как Пепа Николова веднъж се завъртя на оня дансинг. Оказа се, че на една маса същата вечер бил отседнал някакъв филмов екип. Та тогава я забелязаха Пепа и от тоя ресторант тръгна актьорската й кариера, твърди Кольо. Той не знае кои точно са били ония кинаджии, на аз се сещам, че кинодебютът на Пепа е в забранения за цели 22 години “Понеделник вечер”, та нищо чудно в летния ресторант да е бил успешният кастинг на харманлийката за тоя дисидентски филм…
Кариерата на Кольо Дамянов също претърпява развитие. Той сформира сватбарски оркестър с името ” Универсал”, без който за известно време не минава нито една харманлийска сватба. В “Универсал” извива глас народната певица Катя Узунова, звучи и гайдата на съпруга й Иван Костов, и двамата възпитаници на музикалното училище в Широка лъка. Свири и пее и създателят на оркестъра.
Както казва, подвизавал се е във всички музикални жанрове. Но старата градска песен извира от сърцето му. Неговите изпълнения на “Разлъка”, “Бедни ми рибарю”, “Минаха години”, “Драгиева чешма” са пропити с най-искрено чувство, способни да развълнуват до сълзи. Другата му слабост са македонските песни от стилистиката на Пирин фолк. Прави и естрадни парчета. По-късно ще събере най-доброто от песенното си и инструментално творчество в 5 касети и 2 албумни диска.
Измежду тях е подбрана не малка част и от репертоара на създадения от него през 2000 г. дует “Лотос”. С формацията певецът и партньорката му обират овациите не само в Харманли и Хасково. През 2003 г. откъсват “Златен кестен” в Петрич с наградата на публиката. В града на липите – Стара Загора, затрогват с авторското си парче “Под липите златен прах се рони”, композирано от известния диригент с харманлийски корен Веселин Гарванов по текст на Мария Желязкова. Двамата от “Лотос” са имали шанса да изпълнят хитовете си на сцена и във вечния град, Рим, по време на турне на читалищния хор “Славей” преди четири години.