Никой няма право да руши, сътвореното за всички
3 минути
Градският парк постепенно се превърна в любимо място за разходка и отдих на майки с малки деца, на възрастни, които обичат да водят малките си внучета на игра там, на хора, дошли да си поприказват на спокойствие. Младежите и учениците предпочитат да го посещават в тъмните часове на денонощието, когато се чувстват по-свободни за държанието си.
Често обаче свободата прелива в слободия и някои намират място за изява като демонстрират поведение, неприсъщо за общите правила. За съжаление никой, както е ясно от последствията, не им се противопоставя, щом се допуска вандалщина. Невъзпитани наши съграждани са демонстрирали сила върху кошчетата за смет, явно с ритници и сега голяма част от тях са изтрошени, смачкани, изкривени. Има изкъртени скамейки, катерушки в детския кът, изпокъсани мрежи….
“Днес ми стана доста мъчно като видях в какво състояние е хубавия ни парк. Няма такова племе като нас!” – споделя в социалните мрежи наша съгражданка.
Така е за жалост! – едни градят, други рушат. И още по-жалкото е това, че се прави нарочно, и то от млади хора, за които е съградено. Нямаме навик да сигнализираме за нарушения, които засягат собственото ни добруване, общото ни благо. Ако видиш и замълчиш, ти също имаш и вина. На всички е ясно, че не може на всякъде да се пази. Навремето имаше “Зелени патрули”, за които хората от по-възрастното поколение ще си припомнят. Не мисля, че това е отживелица, защото сега има още по-голяма нужда от съвестни хора, които могат да повлияят на рушителите. И те са точно там, в тази среда, където са и тези, които изпитват необходимост от това да “избият” някъде агресията си, егоизма си, лошотията си.
Подхвърлям идеята на момичетата и момчета от СОУ “Д-р Петър Берон”, каквито безспорно са повечето, да помислят и намерят начин да убедят своите връстници, че няма да ги прикриват, защото сътвореното е за всички и никой няма право да руши и създава безпорядък и грозота.
