Непал, където божественото и земното се преплитат
11 минути
монаси садху
Стефан Хаджианастасов
Стефан Хаджианастасов ( stefan.nomad@gmail.com) от Харманли, работи в САЩ, обиколил планините на повечето щати, Мексико, Канада, почти цяла Западна Европа, (без Испания и Португалия) Сирия, бившите съветски републики, Едно от най-интересни пътувания бе в Непал, от което ви предлагаме пътепис.
Първите ми разговори с приятели и мечти за един дълъг трекинг (многодневен поход с раница из планина ) из Непалските Хималаи са поне отпреди 30 години. Но тогава Свещената планина бе не само на 6 000 км от България, но и много, много далече… Години наред работех за American Telephone&Телеграф, където понятието “3 месеца отпуск” просто не съществува. После неизбежно дойде моментът, когато реших, че животът не е само работа и придобиване на лъскави вещи и започнах да се занимавам предимно с реализирането на мечтите си за пътешествие до далечни планини. Но точно тогава маоистите в Непал пък решиха да започнат една продължителна гражданска война. Няколко години на масови стачки, атентати и кървави сблъсъци между армия и бунтовници доведоха до свалянето на краля, обявяване на Непал за република и всеобщи избори през пролетта на 2008, спечелени от маоистите. Настъпи относително спокойствие, и внезапно, през есента на 2008, от мечтаните планини ме деляха само някакви си 6 хиляди километра и един самолетен билет. Тръгнах.
Хималаите са най-голямата планинска верига в света, там са и най-високите върхове, много от тях свещени за хиндуизма и будизма. На санскрит Хималая означава “Дом на снега”.
Името напълно отговаря на истината. Дори от самолет огромните мащаби и вечната белота поразяват. Часове наред от илюминатора се виждат само върхове. Заедно с Хиндукуш, Каракорум и Памир, този непрекъснат планински масив включва над 100 върха по-високи от 7,000м. За сравнение, най-високият връх извън Азия, Аконкагуа в Южна Америка, е “само” 6,962м.
Главният хималайски хребет, от долината река Брахмапутра на изток, до долината
на Инд на запад, е дълъг 2400 км. В централната му, най-висока част, е Непал, който сред пътешетвениците по света е почти синоним на Хималаите.
Държавата е с приблизително правоъгълна форма, 800 на 200 км, и площ 147,181 кв. км. Граничи с Индия и Китай. В южната част на Непал са низини, известни като Тераи, следва централен пояс от хълмове, а в северната част на Непал, на границата с Китай, са планините, с най-високият връх в света – Еверест 8848м. Осем от 14-те осемхилядници в света са изцяло в Непал или на границата му с Китай: Еверест, Лхоце, Макалу, Чо Ою, Канченджонга, Дхаулагири, Аннапурна и Манаслу. Населението е почти 30 милиона души, живеещи предимно в хълмовете и тераите. Над 80 % са хиндуисти с главен бог Шива. Във високите планински части живеят съвсем малко хора, предимно изповядващи будизма.
За около 40% от непалците, основният език е непали, други 10-тина езици са
разпространени в по-малка степен. Много държавни служители и практически
всички хора, свързани с туристическата индустрия говорят поне малко английски.
Бях чел и мечтал за Непал години наред. Бях прекарал лятото на 2008 с велосипед из Норвегия, преминавайки над 2,000 км и внушителни денивелации през серия от фиорди и плата на 1200 -1500м надморска. височина. Бях подготвен физически за поход без носачи, максимално самостоятелен и некомерсиален. Но нито книгите, нито Норвегия, могат да подготвят сетивата на човека за сблъсъка с цветовете, миризмите и звуците на Катманду. Излезеш ли от летището, градът нахлува в мозъка и го превзема. Прекарахме 2 седмици в този ужасен и прекрасен град, чакайки да спре мусона, за да тръгнем към района на Анапурна. Всеки ден бродихме до изнемога из кривите улички с храмове (на
някои от хилядите божества) и безброй магазинчета, където се продава всичко, преди “със сетни сили” да се доберем обратно до покрива на хотела – традиционното място за отдих, където обикновено има малка градина. Но само след час-два градът започваше да ни вика отново. Сетивата искаха своята нова доза силни усещания, а 800-те хиляди
жители на Катманду я осигуряват по всяко време и с удоволствие. Всичко е в ярки цветове. Шумът, предимно от клаксони на рикши и мотопеди, пронизва. Навсякъде царува неописуемата воня от гниещи боклуци, смесена с мириса на всякакви вкусотии от уличните ресторантчета и горящите аромати в храмовете…
Непалците са бедни, дори по българските стандарти, но не личи да страдат вътрешно заради това. Половината население на Непал живее под световната граница на бедноостта ($ 1.25 на ден), което не пречи улиците на Катманду да напомнят за един безкраен панаир, само без люлките и въртележките. Кулминацията на уличните “тържества” през есента е Индра жатра, осемдневен празник в края на септември, в чест на Индра, богиня на Небесния рай, а също и на дъжда, (които осигурява оризовата реколта).
Божественото и земното са добре преплетени в целия живот на хората и държавата
тук. Една съвсем различна култура, която не може да бъде разбрана за 2 седмици, но поне може да и се насладиш с пълна сила.
Празникът започва с издигане на огромен дървен стълб в чест на Индра. Следват ритуални танци с традиционни носии, символично гонене на хора с маски, символизиращи злите духове, военен парад… и така няколко дни. На третия е главното събитие, живата богиня Кумари излиза от своя храм-дворец в огромна колесница, теглена от хора. Това е едно от малкото й
излизания от двореца през годината. Съответно куп фотографи се блъскат да
направят снимки. Блъскането в тълпа е просто забавление за непалците, никой не се обижда, чувството за лично пространство е доста различно от нашето.
Кумари се счита превъплъщение на богинята Талею. Традицията малко момиче да бъде почитано в Непал, като земно превъплъщение на богиня датира от средните векове. Има различни кумари в различни градове, като Кумари от Катманду е най-известната. Избира се сред будистите от висшата каста Невар Шакя на златарите (към която е принадлежал и Буда ). Трябва да е с перфектно здраве, без белези по тялото, красива, безстрашна, и най-важното – да не е пролята нито капка нейна кръв. Съответно при първото нараняване или менструация се счита, че богинята е напуснала това момиче, и трябва да се търси ново.
Висши будистки монаси провеждат избора, като освен здраве и красота се проверява и дали хороскопът е съвместим с този на краля, тъй като всяка година тя трябва да го благослови. След свалянето на краля бързо е избрана нова Кумари, която вече ежегодно благославя президента на Непал.
Вековната традицията продължава, над политика, форма на управление и религиозни разлики между будисти и хиндуисти.
Следващият етап в избора е проверка за безстрашие. По време на хиндуистикия празник Дашаин 108 волове и кози са обезглавявани и момичето-кандидат трябва да прекара една нощ в храма на Талею сред кървавите глави на животните, осветени от свещи, без да покаже страх… Ако се изплаши, значи не е богиня и на този тест се подлага следващата кандидатка. След като е избрана, новата Кумари преминава през ритуали за пречистване, после прекрачва прага на двореца си и започва един съвсем нов, странен и изолиран живот. Винаги трябва да е облечена в червено и с изрисувано “огнено око” на челото като символ на могъществото й. Дори родителите й’ могат да я посещават само официално. Може да напуска двореца само по изключение, за участие в религиозни тържества и никога не бива да стъпва на земята извън храма. Силата и се счита за толкова голяма, че дори един поглед може да донесе добър късмет. Под прозорците й в двореца винаги има тълпа почитатели, надяващи се да я зърнат. Куп прислужници се грижат за нея, гадатели тълкуват ежедневните й’ постъпки (все пак това нерядко е момиченце само на 4-5 години), висши държавни служители се борят за аудиенция…
Всичко това внезапно се променя при първото проливане на кръв… След кратък ритуал, Кумари става отново обикновено момиче и трябва да напусне двореца. Държавата и предоставя месечна пенсия в размер около 80 долара, което не е малко за Непал, където средните заплати са около половината от тази сума. И все пак, от жива богиня до пенсионерка само за ден-два… едва ли е лесно.
Последният ден от фестивала е за още танци, сваляне на дървения стълб и ритуални жертвоприношения. През есента на 2008 имаше и няколкодневни протестни шествия, стачки, сблъсъци, летяха тухли, имаше счупени коли и витрини, по улиците горяха гуми и дървени отпадъци, а полицаи и войници се разхождаха с автомати и бронежилетки. “Белите туристи” изглеждаха притеснени, но май всичко това не правеше особено впечатление на местните. В Катманду са свикнали с тези неща. Животът по пазарите и магазините си продължаваше както обикновено. А един познат непалец ни обясни причината – за пръв път от много години, правителството не осигурило бик за жертвоприношение и хората били малко недоволни…
Колкото и да е забавен Катманду, планините зовяха. Лятото е дъждовният сезон в Непал. Мусоните духат с неизбежна постоянност и носят огромно количество влага от Индийския океан. Почти всеки ден вали, планинските потоци стават бурни убийствени реки понякога отнасят мостове, пътеките са кални, а пиявиците са… в рая на пиявиците. За местните хора животът си тече както обикновено, те нямат особен избор, но туристите избягват непалските Хималаи през лятото. После идва един прекрасен ден в края на септември, когато отминава последния дъжд, пиявиците изчезват с него, и следващите 3 месеца прогнозата като правило е “през нощта предимно ясно, утре слънчево, възможно е леко заоблачаване”. Изчистен от тримесечните проливни дъждове, въздухът е прозрачен и хладен. Перфектен за снимки. От началото на октомври до декември е най-добрият сезон за трекинг в Непал и хиляди туристи пъплят по планинските пътеки, заедно с кервани якове и носачи, толкова много, че нерядко има истински задръствания.
Снимки: Авторът
