Близо 2 милиарда (неденоминирани ) лева струва на държавата последното огнище на шап в Симеоновград

От Иван Атанасов февруари 5, 2011 06:40

Акценти

Една година преди да се появи шапа в Симеоновград се спря ваксинацията против тази болест. Това бе 1992 година. Затова не можаха да уличат виновен за заразяването. Никой на бе наказан
По стари сведения През 1983 година в село Маточина е имало огнище на шап, което е било локализирано бързо. Стари хора разказват, че шапът се появява циклично и не толкова страшен. Най-лошото е, че от него страдат копитата на воловете им, но след няколко месеца паша и движение по мека почва зарастват. Самата болест шап протича циклично, а вирусът и се разнася непрекъснато из въздуха и не се знае къде ще избие, споделят опитни ветеринари. Те обясняват, че при него има природна цикличност и периодичност и е много устойчив вирус. Той е 6 – 7 типа и още толкова субтипа. Ако го ваксинират за един тип, животното може да се зарази от друг, затова е безсмислено.
Вестник "Харманлийски НОВИНИ" брой 5/414 от 4-10 февруари 2011

Свързани публикации

От нова година досега по всички медии се тиражира ужасната новина, че в бургаско и малкотърновско има животни, които са заразени със шап. Ветеринарните лекари и полиция е изолирала огнищата на заразяване, а болни и съмнителни животни се унищожават. Говори се за бройка от порядъка на 100 – 200 – 300 животни. Медии се надпреварват да показват покъртителни истории за хора, които милеят за домашните си животни, селата са изолирани, има забрана за търговия на открито.

Хората са потресени, разтревожени, обезпокоени да не ги сполети и тях същата участ. Страхуват се, че заразата е дошла и Турция и може да се повтори ако не се вземат марки. Това, което повечето хора не знаят обаче е, че случващото се в този край на България изглежда като пионерска игра, в сравнение с онова което стана в Симеоновград, преди 18 години. През 1993 тук бе регистрирано огнище на шап и бяха умъртвени над 2 000 животни – крави, овце, кози, свине. И тогава съмненията бяха, че заразата идва от Турция, и тогава се апелираше да се вземат мерки.

Цялата история започва в средата на месец май 1993 година. Тогава осеменителя Жельо Комитов има съмнения, че някои от животните в кравефермата в м. Ропите, край Симеоновград са заразени с шап. Той уведомява д-р Димитър Драгов, ръководител на общинската ветеринарна служба и заедно се обаждат в Хасково на колегите си, съгласно инструкциите. От там идва веднага екип да се запознае със ситуацията. Това става в петък вечерта и последва звънене на по-високо стоящи колеги в София.

От там пристига друг екип с ръководител д-р Павел Текерлеков. Прегледали са езиците на няколко животни в оборите, но се са открили нищо и даже казали, че няма шап, може да са се заблудили, защото имало подобно паралелно заболяване. Но по едно време един от тях бръкнал в устата на едно животно и му скъсал една афта от езика. Сложили я в шишенце и веднага са заминали в за столицата.

В Симеоновград започват да чакат. Минава един ден и половина, докато излезнат резултатите. И точно на 22 май им съобщават, че изследванията са показали, има шап.

Така започва всичко и в продължение на месец Симеоновград се превръща в център на шапно огнище, и държавата ще похарчи 2 милиарда неденоминирани лева за да го ликвидира. Това е съобщил на съвещание министърът на земеделието. В тази сума се всички разходи – бензин, лекари, ваксини, дезинфектанти.

След това наградиха всички участници с по 500 лева награда, с изключение на д-р Драгов.

Областният управител веднага издава заповед

След като се обяви огнище на шап веднага се вземат сериозни мерки. Заседава националната епизодична комисия, а на 22 май 1993 година областния управител на Хасково Т. Делчев обявява филиала на кравефермите на ТКЗС „Васил Левски“ в ликвидация в м. Ропите за заразени от болестта шап. Той обявява територията на Хасковски регион и съседните общини от старозагорски регион за застрашена зона. Затварят паркинга наблизо до кравефермата, забраняват кооперативните пазари за продажби на животни на открито, засилват контрола по магазини и предприятия от хранително вкусова промишленост. Създава се областна епизоотична комисия с представители от полицията, прокуратура, ХЕИ, Гражданска защита, Горско, БЛРД, ДАИ, МО, Гранични войски, РВМС, Пътно, Фирмите „Бургарикум“, „Родопа“, енерго. За заразна зона тип „А“, се обявяват селата Троян, Тенево, Дряново, Свирково, Навъсен, Калугерово, Пясъчево, Константиново, Поляново и Преславец.

Заповед издава и кмета на общината Мария Дончева. В града пристигат много докторски екипи. Създава се щаб, да ликвидира заразата. Тогава градоначалничката отстъпва кабинета си, където той се разполага.

Създава се общинска епизоотична комисия и първото и събиране е на 27 май 1993 година. Назначават се отговорници по различни задачи, създават се четири комисии за оценка на животните, вземат се марки да се осигури храна за работещите по ликвидирането на заразата, трима полицаи вардят кравефермата, инструктират се пастирите, определят се маршрути за животните, четири коли събират едрия рогат добитък.

Д-р Л. Лавчев, директор на РВДС – Хасково издава заповед, в която има списък с мероприятията, които трябва да се направят. Това са: забрана за вкарване, изкарване, клане и прегрупиране на животни. Млякото от тях се изливало в яма, и му се прибавяло 2% натриева основа или 4% вирузан. Гледачите остават денонощно във фермите. Забраняват естествено и изкуствено заплождане.

Първите мерки са ограничителни – задължително затварят всички животни в къщи и обори. Забраняват пашата. Хората оставят животните по дворовете, но няма с какво да ги хранят. Идва полиция и жандармерия. Завардват всичко. На петте лъча на входа и изхода на града са поставени постове с полицаи и ветеринари – посоките за Димитровград, Хасково, Гълъбово, Стара Загора, Харманли.

Д-р Драгов, от общинската ветеринарна служба пази цялата преписка за случая

Командването вече поемат ветеринарните лекарите– те казват какво да се прави – те нареждат на полиция, на община. Д-р Драгов, от общинската ветеринарна служба пази цялата преписка за случая – с протоколи за ваксинации, с умъртвени животни и за какво ли не.

На селските кметове се раздават ловни боеприпаси, главно патрони. С тях са стреляли по скитащи кучета и котки. Унищожените животни са загробвани.

Мобилизирани да всички ветеринари в региона. Извадени са на отчет всички домакинства в общината. В Симеоновград те са 2 550, а в осемте села от 67 до 186.

Направени са списъци на всички домакинства и животните които притежават. Започната е тяхната ваксинация, взимат се кръвни проби, а домакините се подписват на списък да това. Правят се протоколи.

По това време председател на Ликвидационния съвет на АПК “Марица”, към който е ТКЗС „Васил Левски“ е Ради Дерменджиев от с. Навъсен. Самите кравефермите се намират на изхода на Симеоновград по посока Гълъбово

147 животни от кравефермата бяха убити

Д-р Янко Делчев ръководи кравефермата на ТКЗС-то. Ето неговия разказ:

„Кравефермата на третия ден след вземането на пробите е затворена. Тогава от Ямбол дойде колега, който е отговорник за екзотичните болести в Южна България. Избрахме мястото, където трябва да се направи ямата за загробването на животните. Тя трябва да отговаря на много изисквания – да има ниски подпочвени води, да няма достъп на други хора и животни. Взе се решение да бъде в двора на фермата, от западната страна. Мястото се намира близо до жп линията за Гълъбово. Кметът издаде заповед за това. Извикахме тежка техника от УСМ – Димитровград. По техни сметки са изкопали около 240 кубика пръст.

След това екип от кланицата в Хасково започна безкръвно убиване на животните със специален стилет. Така се предотвратява изтичането на кръв, която може да разпространи разпространява вируса на шапа.

Животните се избиваха вънка в двора, след това се натоварваха на ремаркета, които ги изсипваха в ямата. Настилаха се по един ред, след това се поставя хлорна вар и един ред пръст. Това стана в продължение на няколко дни, като през първия ден се избиха животните от фермата, които бяха 147, а след това тези от града.

Това бе през първата фаза. През следващата започнаха да се подават животни от града, вкарваха се във фермата, затваряха се в оборите, а след тях минаваше дезинфекционна машина. Наложи се да се изкопае и втора яма до Гробищата на Симеоновград до завоя. Тя бе за съмнителните случаи, защото принципа е такъв – избиваш най-бързо, затваря се ямата с цел неразпространение.

Умъртвиха се животни, които са на домакинства намиращи се само от западната страна на река Марица от квартал „Злати дол“, и за които имаше съмнения че са заразени. Ако някой реши, че няма да си даде животното, тогава го карахме за подпише декларация, че ще ги гледат 3 месеца на оборен решим. Много подписали съжаляваха, защото на умъртвените животни изплатили повече пари отколкото струват.

Докторите Яни Христов от Ямбол и Янко Делчев са коменданти на огнището. Приемат животните, отговарят за убиването, загробването и дезинфекцията след това.

В операцията са бяха включени само държавни лекари, командировани от целия регион. В нея участва и д-р Дж. Читов, сега началник на РВМС Хасково, който отговаря за взимането на проби и ваксинация.

В огнището на кравефермата работят без прекъсване 2 ветеринари, 2 дезинфектори и общи работници – общо около 20 души, които повече от седмица на са излизали от там.

Накрая резултатът е следният: умъртвени са 515 едри животни, 1220 овце и кози, и около 300 свине.

Краят

В края на юни една по една забраните вече започват да отпадат. Определят места за паша на животните край селата. Уведомяват се пастирите.

Чак към края на годината областния управител разрешава провеждане на пазари за животни в Хасковска област, без община Симеоновград, без ваксинирани животни. Те са маркирани по специален начин и могат за се продават за клане само в държавни кланици.

До края на годината се изпращат проби от фураж в София за изсл

Версии

Според някои най-напред шапа се е появил в животните, които са били изкарвани паша край града, защото много от собствениците са крали фураж от силажната яма на ТКЗС-то. Те са го задигали от североизточния и край, който е далече от пазача, и той на практика не може да я следи визуално цялата. Този край е най-близо до съседния турски паркинг, където са спирали тирове. Има съмнения, че фуража от този край на силажната яма е заразен умишлено. След това болестта се пренесла в града, а от там и в кравефермите.

За начина по който е започнала болестта са занимавани специалните служби, но не се е стигнало до категорично становище.

Друга версия е, че това е дело на конкуренти, трета – да се източат пари от Европа.

Министърът Танев моли за помощ ЕИО

На 9 юни 1994 година при министъра на земеделието д-р Георги Танев се събират хора от ФАО*, МБЕ* и ЕИО* с представители на НВМС. От българска страна тук са докторите Тодор Александров от НВМС, Никола Белев от МБЕ, Николай Масалски, Павел Текерлиев от НКВП, Янко Иванов, Бойко Ликов, Илия Македонски, Иван Йорданов, Иван Щерев. Там са се коментирали въпроси предимно с ликвидирането на огнището в Симеоновград.

Д-р Маршан, ръководител на мисията поздравил българските специалисти, които според него са се справили чудесно с овладяване на огнището. Не могат да кажат дали е добре като са ваксинирали животните, но в Европа те така не биха постъпили. Според тях те трябва да се избиват. Препоръчват да се уреди със закон убиването на животните веднага, след като се диагностицира заболяването. От неговата мисия не са съгласни с твърдението, че болестта е пренесена от турски гражданин. Те искали да вземат проба генетичен анализ за доказване на близостта му към някое огнище в Турция. Според него има три начина за пренасяне на заболяването

Аерозолния – не е имало данни да е имало заболяване в Турция, освен това там нямало свине. По-вероятно е да е пренесено от туристи, а това могат за го сторят хора от всяка една страна.

Той е обещал помощ за типизацията на вируса, ако български специалист посети лабораторията им в Пърбрайт, Великобритания.

По въпроса за помощ от тях на България за компенсация на убитите животни, той казва, че досега не са оказвали такава, но можело да помислят. Не могат да помагат в цяла Европа, но имало споразумение в ЕИО за подпомагане в такива случаи.

Д-р Тейлър, представител на ФАО се надявал на повече информация за подобни случаи от нашата страна, тъй като досега такава е липсвала.

Министър Танев пред тях е поискал няколко неща. Първо: съдействие за създаване на Балканска ветеринарна служба, която да бъде нещо като комисията към ЕИО. Това била стара мечта на министъра.

Вторият му въпрос е за компенсация. Той разбирал, че общността нямала такива средства, но ситуацията, която България заема по пътя през Югославия и Румъния създавал голяма опасност за Европа. За да не оставяли с впечатлението, че искат да си купят кока кола с тези пари можело да предоставят точна сметка за разходите и ако нямали практика за плащат за убити животни, то ако може да компенсират техническите разходи, за които също са готови да предоставят отчет и да приемат техен специалист, ако приемат, разбира се.

Министър Танев им казал, че през последните години в страната са загубени 87 хиляди крави и много други животни, в резултат на политически промени, за което го ебило срам, но е факт. „Отново бих ви помолил да помислите за 30 км буферна зона, обезпечена с хора, екипи, техника, диагностикуми, ваксина на Щок, но в никакъв случай ежегодна ваксина. „Това не е границата между Швейцария и Италия. Това е едно важно място, по отношение на географско разположение, етнос. В изблика на демократизъм, ние унищожихме всички съоръжения. Те сега нямаше да пазят хора, а животни“, казал министъра.

Д-р Маршан обещал да отрази в доклада си търговията с България да бъде облекчена, Той казва, че до към края на юли забраната ще стои и чак тогава да бъде вдигната, ако няма други огнища.

Министър Танев им дава честната си дума, че им дава точна информация

*ФАО – Организацията за прехрана и земеделие на ООН /

*ЕИО – Европейската икономическа общност. Тя предшества създаването на Европейският съюз (ЕС).

*МБЕ – Международното бюро по епизоотии