В Непал има разнообразие на екосистеми – джунгла, планински ливади и ледници

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 15, 2011 02:24

В Непал има разнообразие на екосистеми – джунгла,  планински ливади и  ледници

Продължава от миналия брой

Ние прекарахме в походи по Хималаите общо 70 дни, изкачвайки 4 върха и 4 превала над 5 000 м, някои от тях покрити със сняг и лед, само двама, без носачи или водач.

Непал отваря границите си за чужденци едва през 1949, а първите трекери се появяват през 70те години. Сега страната охотно приветства туристическите долари, а покрай тях и чужденците, които ги оставят. В най-посещаваните райони, Анапурна Химал и Солу кхумбу, на всеки 2-3 часа ходене има малко село с няколко хижи – лоджии, където може да се спи срещу долар-два, и да се нахраниш. Преди 30-тина години тези лоджии са били мръсни общи помещения, отоплявани с тор от як. Сега шперплатови стени оформят стаички за по двама – трима души, не е мръсно, нерядко има и баня. Предприемчивите непалци са се настроили добре към изискванията на чуждестранните туристи и освен местните ястия базирани на картофи, ориз и зеленчуци, се предлагат и всякакви измислени пици (нищо общо с италианския оригинал), омлети, даже стек от як. Цените растат с височината, защото почти всичко идва на гръб от по-ниските части. Жилави носачи разнасят всевъзможни „блага“ на цивилизацията, от Сникерс до бира Хейнекен. Често ги срещах по пътеките и им се възхищавах, носят по 80-90 кг, непрекъснато сноват нагоре – надолу и зареждат всички села и туристически капанчета, срещу мизерните 50-60 долара на месец.

Така в Непал са се пренасяли стоки от незапомнени времена, но масовото нахлуване на туристи, готови да плащат за бутилирана вода и бира в стъклени бутилки, са довели до мнoгoкратно увеличаване на трафика от носачи.

Заслоните са скъпи за тях и те спят на открито, завити само с парче старо одеяло и се топлят и готвят на дърва. Това – заедно с необходимостта да се приготви храна за туристите – води до сериозно обезлесяване и ерозия. Природата определено страда от настъплението на туризма в Непалските Хималаи. Купища боклуци, празни пластмасови бутилки навсякъде, изсечени гори. Плюс деградация на традиционните будистки ценности и нахлуването на характерното за западната цивилизация желание за „правене на пари на всяка цена“. Разбира се, няма нищо лошо в предоставянето на стоки и услуги в планините, стига да е с мисъл за природата. А в Непал това май липсва. Има създадени национални паркове, сравнително добре финансирани с дарения от световни организации, но не се забелязва природозащитна дейност, нито контрол върху безбройните хижи и носачи. Единствените служители на парка, които видях, бяха на входа – проверяваха дали си платил входната такса (между 15 и 20 долара на човек за парк, разрешенията се вземат в Катманду).

Започнах с Анапурна Химал, в западната част на страната, близо до втория по големина град Покхара. Изкачването към Светилището на Анапурна е истинско удоволствие. Уникалното съчетание между върхове над 7,000 м и дълбоко врязани речни долини създава огромно разнообразие на екосистеми – от субтропическа джунгла с рододендрони, лиани и бамбукови гори през пояс широколистни дървета и храсти до планински ливади, после субарктическа тундра с малко мъхове и хилави тревички около скалите, а най-горе са ледниците. Все едно за 4-5 дни да преминеш пеша от Белиз до Аляска.

Пътеката минава през няколко стръмни хребети, някои от тях терасирани за оризови нивички, други – истински джунгли с маймуни и птици, после тръгва по тясната долината на Моди Кола. Наградата за трудното пъплене нагоре са прекрасните гледки към върховете от Анапурна Химал. Над 4,000 метра вече се чувства липсата на кислород във въздуха. Изобщо, един трекинг из Хималаите е свързан с доста мъка за краката и дробовете, спане в прихлупени хижи и прекалено много дал-бхат (ориз със зеленчуци, основно место ястие), но всичко се компенсира от безкрайната наслада за очите…

Самото Светилище е едно от най-красивите места в целите Хималаи. Неголяма ледникова тераса на 4200 м, отвсякъде обградена от вечно бели планини – неизкачваният свещен връх Мачапучаре, Гандхарва, Хинчули, Кангсар Канг, Барачили, Тент пик, Анапурна с огромната и сякаш надвиснала южна стена..

Счита се за свещено место от будисти и индуисти, и до средата на 20 век в него не са били допускани жени и нисши раси.

Наслаждавахме се два дни на гледките, после се спуснахме обратно, пресякохме други няколко хребета, и достигнахме река Кали Гандаки. Тя извира от Тибет и е прорязала най-дълбоката долина в света, между масивите на Даулагири 8 167м и Анапурна 8, 091м. По тази долина минава част от друг красив и популярен маршрут, известен като Обиколката на Анапурна.

Валежите от мусона падат по южните склонове и навътре в долината се получава дъждовна сянка. Пейзажът постепенно се сменя и над 3000 м напомня повече за сухите долини на Тибет, отколкото влажните джунгли покрай Моди Кола. Нагоре в планината населението е предимно от тибетски произход, с монголоидни черти. И селата стават различни – вместо леките постройки със стръмни покриви на различните хинду народности долу, нагоре къщите са предимно каменни, залепени една за друга, с малки прозорци и дебели порти украсени с дърворезба, и с плоски покриви, върху които се редят дървата за отопление. Колкото по-дебели и по-стари дънери са наредени на покрива, толкова повече престиж за собственика. Вечер става студено и може би не е случайно, че местните са се научили да варят чудесна кайсиева ракия. Появяват се красиви будистки манастири, в които всеки може да влезе и да наблюдава как монасите се молят под звуците на гонгове и огромни медни рогове. Церемониите са доста дълги, изпълнени с непозната за мен символика, но дори седейки отстрани, усещаш как бавно се сливаш с хората и свещените планини.

Стефан Хаджианастасов  ( stefan.nomad@gmail.com) от Харманли, работи в САЩ, обиколил планините на повечето щати, Мексико, Канада, почти цяла Западна Европа, (без Испания и Португалия) Сирия, бившите съветски републики.

Снимки: Авторът

Продължава в следващия брой

 

This slideshow requires JavaScript.

Сакар нюз
От Сакар нюз януари 15, 2011 02:24
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.