На прокуратурата работата е да следи медиите

Акценти

• Вестник "Харманлийски НОВИНИ, интеренет издание бр. 16 (219), година V, 27 април - 3 май 2007г

Свързани публикации

• Етнографите отвориха Великденска работилница в елховския музей 0 20.апр.
• Предстоят горещите премиери на „Автосалон София – 2019“ 0 04.окт.
• „Виевска фолк група“ закри третото издание на фестивала „На хармана“ 0 09.сеп.

“Вие без нас можете, но ние без вас не можем, затова разчитаме на вас.” С тези думи Иван Петров от Софийска апелативна прокуратура се обърна към журналистите, участващи в семинар на тема: ,,Ролята на медиите в борбата с корупцията“, организиран в гр. Казанлък през миналата седмица от Центъра за развитие на медиите. На нея имаше лектори от МВР, от „Нова телевизия“ и от САЩ. Предлагаме ви част от лекцията на Иван Петров от Софийска апелативна прокуратура.
Още в началото той уточни, че казаното от него е личното му мнение и не ангажира институцията, която представлява и разгледа корупцията от гледна точка на криминалистиката и криминологията. Господин  Петров напомни, че корупцията е с най-древния произход. Тя е описана още в библията – когато Адам се е продал за една ябълка.
Много трудно е да се определи едно действие дали е корупционно, защото зависи от много фактори – исторически и географски. В една Доминикана е прието да се дават подаръци на държавните служители, а в САЩ те са забранени. По същия начин стои въпросът и в историческото време. Не можем да кажем, че корупцията в България сега може да се разглежда както в Средновековието. Типичен пример за това са многобройните сватби на Иван Асен ІІ и назначаването на неговите роднини на държавни длъжности, като по този начин е допринесъл за доброто на държавата. Тогава е могло да бъде прието, но сега, ако министър назначи брат си, знаете, че скандалът ще бъде невероятен.
До 90-та година за корупция в България можеше да се говори единствено в държавната сфера. След това тя се разпростря и в частните отношения, предимно в търговските. Типичен пример за това е изтичането на информация за сделки на фондовата борса. За съжаление в България това не е криминализирано. Случаят с винарската изба ,,Тодоров“ е показателен. Хора вътре във фирмата, които знаеха, че ще има продажба на 1 100 хил. акции на френски инвеститор, реализираха печалба от 15% за един ден. На това не се обърна внимание, а и в нашето законодателство липсва такъв текст, който да го криминализира.
Законово определение на термина корупция няма в България. Има криминална корупция, там където законът казва, че определени действия са забранени. Можем да говорим за корупция в чисто социален аспект – т.н. корупционно поведение. Можем да говорим и за корупция вътре в самата фирма, където има измама на работодателя с подаване на невярна информация.
Странно е, когато корупцията се свързва само със злоупотреба на финансови средства. По-скоро тя е злоупотреба с власт, което е по-близко и по-ясно, но не винаги трябва да се счита като криминално престъпление, защото Наказателният кодекс не може да обхване всички действия и да криминализира всяко едно поведение. Затова се говори за подкуп, за рушвет, за неизгодна сделка, за нерегламентирани подаръци, за комисионни и всичко това е корупция.
В момента ние се интересуваме от конкретния служител, който се е корумпирал, а следствието от неговите действия остават на заден план. Ние по-скоро трябва да се интересуваме от това доколко неговите действия се отразяват на системата, в която той работи и представлява, защото негативните последици са не за него, а за институцията, в която работи, и в която се подбиват правилата. По този начин изпускаме по-важното – как тези действия се отразяват на останалите служители в системата. Не се изследват причините довели до това. Това трябва да го направи Институтът по криминалистика.

Има няколко възлови момента, които способстват за корупционна среда. На първо място на някои длъжности и постове има прекалено много концентрация на власт. Големият брой лицензионни и разрешителни режими също способстват за това.

През 2005 г. е имало 478 такива, а през 2006 са се увеличили на 512. Третото нещо са административният контрол и монополите. Ликвидира се един държавен монопол, а на негово място се създадоха четири частни. Пример за това е „Електроразпределение“, което държавата продаде. Четвърто – администрацията е много тромава, неетична, трудно се пробива при нея.
Според прокурор И. Петров трябва да се регламентира ролята на лобистите със закон. Те трябва да упражняват влияние, но то трябва да бъде публично. Той даде пример за непрозрачни сделки – Магистрала ,,Тракия“ и АЕЦ ,,Белене“.
Друг важен сегмент са одитите, които се правят на частни фирми. Те имат задължение според НПК да докладват на прокуратурата, когато установят нарушение. Но на тях им плаща именно фирмата, която иска одита и с това настъпва конфликт на интереси, защото поръчителят е и платецът за извършената работа. Тази граница още не е очертана. За пример: В Топлофикация са минали 6 одита, но никой не е сигнализирал за нарушения в прокуратурата.

Четири неща, необходими за журналиста според прокурор Петров:

Първо: да му се осигурява достъп до информация – най-вече в държавните институции.

Второ: правата да защитава източните си на информация, които му сътрудничат.

Трето: ролята му в безпристрастното отразяване на съдебните процеси.

Четвърто: журналистът не трябва да носи наказателна отговорност за това, което е написал, а морална отговорност за това, което е направил.
Думата корупция не е обида. За мен тя е становище на един човек за това, което друг е извършил и не виждам как някой би могъл да бъда съден за личното си становище. Има доста такива решения вече.
На въпроса защо не се самосезират от сигнали в медиите, той отговори: Няма такова самосезиране, на прокуратурата това й е работа. Тя трябва да следи медиите и да реагира веднага.
Вие без нас можете, но ние без вас не можем, призна журналистите Иван Петров. Разчитаме на вас. Вие имате законова международна рамка за своите права да правите разследвания и репортажи. Той цитира член от Европейската конвенция за правата на човека, в която е записано, че са гарантирани правата на всички, занимаващи се с журналистика. От друга страна напоследък доста икономически групировки си купиха медийно пространство. Тук е вече въпросът как те ще защитят собственика на медията, когато той е атакуван от прокуратурата или службите. Как ще намерят статуквото, равновесието и правото на журналиста да отразява това, което вижда и това, което би се искало от него да напише.