Дялко Милковски се побратимил с полския писател Теодор Еж, взел името му

Акценти

• Вестник "харманлийски НОВИНИ", Интеренет издание бр. 16 (219), година V, 27 април - 3 май 2007г

Свързани публикации

• „Мистериите на Хухла“ тези година ще са на 22, 23 и 24 септември 0 22.авг.
• Спряха временно поръчка за медицинска техника 0 09.юли
• Плеядата – Словото, част 2 0 12.апр.

Георги Николов

Дялко Милковски безспорно е една от най-значимите възрожденски фигури на Харманли. И за него като че ли има най-много запазени сведения.
Знае се, че е роден в около 1845 година в село Черногорово. В Харманли идва да даскалува през 1864 година. Като учител се включва активно в борбата за църковна независимост. Той е този, който държи вдъхновена реч в школото, когато на 2 март 1870 година до Харманли стига вестта за учредяването на Българската екзархия.
След Освобождението, през 1979 година Милковски е избран от Харманлийска околия за народен представител в Областното народно събрание на Източна Румелия, преизбиран в него е и през следващите четири години. През 1984 година е назначен за председател на Окръжния съд в Сливен, по-късно го преместват в Бургаския съд. След това се завръща в Харманли и започва адвокатска практика. По това време той е лидер на Стамболовата Народнолиберална партия в града. Може да се каже, че Милковски не само е личен приятел на Стефан Стамболов, но е и негова дясна ръка в партийните и политически дела. Именно като стамболовист харманлиецът става депутат и в 13-тото Обикновено народно събрание през 1903 година. Тогава е заможна и влиятелна личност. Натрупва състояние от стопанисването на ниви, ливади, градини, лозя и воденици. Но енциклопедичната му нагласа го тласка и към занимания, далеч от еснафските. В Харманли той списва вестник, същевременно публикува и в редица други издания, някои от които централни. С истинска изследователска страст проучва миналото на града, подема много начинания за опазването на културното и историческо наследство на Харманли. Негов например е първият превод от арабски на знаменития надпис на Гърбавия мост, построен от Сиавюш паша. Милковски подробно описва и кервансарая в града, който до 1866 година е сравнително запазен. Същевременно се отдава на полиглотската си страст и непрекъснато изучава нови и нови чужди езици. При строежа на Барон Хиршовата железница, минаваща и край Харманли, той е преводач на френските инженери. С всичко това спечелва уважението на съгражданите си. Погребението му в Харманли през 1920 година е многолюдно и с незапомнена траурна тържественост и почит.
Тези и други неща за видния харманлиец могат да се прочетат в книгата на Кирил Динков „Харманли“. Това, което не е широко известно за него, обаче също е не по-малко интересно.

А най-любопитното, поне според мен, е, че Дялко Милковски всъщност е ДЯЛКО МИЛКОВ. МИЛКОВСКИ е заимстваната от него фамилия на полския писател Зигмунт Милковски, известен и под псевдонима Теодор Томаш Еж.

„В края на XIX век Дялко Милковски влиза в кореспонденция с известния по това време полски писател Милковски. Заедно правят планове за организирането на славяните. По време на едно свое пътуване Милковски /полякът/ се отбива в Харманли на гости на дядо ми. Дотогава дядо ми се е казвал Милков. Новосъздаденото приятелство било толкова силно, че двамата панслависти решават да се побратимят и дядо ми пише в мемоарите си: Като резултат на това приятелство аз приех неговото име – Милковски.“ Това е написала като спомени внучката на големия българин д-р Дора Милковска-Димитрова. Кратките си записки по мемоарите на дядо й тя ми предостави преди години по време на едно свое посещение в харманлийския исторически музей. Стана ясно, че Милковски е чел пред внучката си своите мемоари и тя е възстановила една част от тях по-късно по памет, но самите мемоари на Милковски са безвъзвратно загубени.
Както се вижда, Дора Милковска не упоменава пълното име на полския писател, с когото дядо й се сближил дотам, че да заеме сходната на неговата собствена фамилия – МИЛКОВ-СКИ. При мое проучване обаче, в което много ми помогна полонистката Тереза Радомиска-Стефанова, се установи, че най-вероятно става дума именно за Теодор Еж, виден полски романист през XIX и началото на XX век, обществен деец и емисар на Комитета за европейска демокрация на Балканите. В качеството си на такъв е пребивавал и в Турция, и в Гърция, а и в Сърбия. Пропътувал е също така из България, предрешен като просяк. Освен това сред неговите многобройни исторически романи има и един с българска тематика. „В зори“ на Зигмунт Милковски е книга за баба Тонка. За този роман проф. д-р Ванда Смоховска-Петрова твърди, че я вдъхновил Максим Горки за написването на „Майка“.
Логично е тъкмо такава личност като Тадеуш Еж да е привлякла харманлийския възрожденец и двамата наистина да са се срещнали в къщата на Дялко Милковски в Харманли. Логично е още и заради това, че в тази къща харманлиецът е посрещал и друга голяма личност от международен мащаб.

След Освобождението Милковски попада на статия в английския „Таймс“, подписана от известния журналист Джеймс Баучер. В материала имало твърде грозни и буквално измислени неща за България. „В тази страна живеят диваци и по пътищата се разхождат лъвове и тигри“, пишел Баучер.

Възмутен от журналистическите диващини на ингилизина, Дялко Милковски незабавно му написал на чист английски език опровержително писмо, като към него приложил и снимка на цялото си семейство. Този път Баучер се проявява като истински джентълмен и извиняващо се публикува писмото на харманлиеца в „Таймс“, включително с изпратената снимка – красноречиво доказателство за твърде погрешната му представа за българите.
Така Милковски започва кореспонденция и с този пишещ брат и не след дълго кани и него на гости в Харманли. Баучер приема и пристигайки, бива запознат от харманлиеца надълго и нашироко с историята на България, с борбата й за освобождение от турското робство, с природните й красоти и забележителности. Милковски развежда Баучер из страната, води го и до Рилския манастир, до други свети за българите места. Английският журналист остава възхитен от всичко българско и така от непросветен бългоарофоб се превръща в популяризатор на България на Запад. По-късно в негова чест улицата, където се намира къщата на Милковски и където англичанинът е пребивавал, бива наречена ул. „Баучер“.
Ако Зигмунт Милковски вдъхновява Горки да напише романа „Майка“, то Дялко Милковски пък се явява вдъхновителят за написването на безсмъртната поема на Петко Р. Славейков „Изворът на белоногата“. Този факт впрочем е известен и от книгата на Кирил Динков, но в записките на г-жа Дора Милковска е описан по спомените на дядо й доста по-подробно и интересно.
Краеведческите изследвания на Милковски го водят неизбежно и до легендата за Гергана и той не само се запознава с мита, но и разравя истинската история около него. Така открива точното място на Извора на Белоногата край Харманли, известен тогава като „Ак балдър чешмеси“. Дялко Милковски решава да запознае с наученото Славейков, с когото са приятели още от ранните им учителски години. Но когато Славейков вече се слави като народен поет, у Милковски се оформя ясната идея, че старият му приятел може да пресътвори истината и легендата за Герганината чешма в литературно произведение, което да обезсмърти тази покъртителна история. Затова го кани в Харманли и Славейков, връщайки се веднъж от Цариград, се отзовава на поканата. Почти веднага след пристигането му Милковски го отвежда на Извора.
„Накарах ратая ми Али, който беше и файтонджията ми, да впрегне конете във файтона. Качихме се със Славейков и бавно потеглихме към мястото с историческа стойност. По пътя разправих историята на Славейков със събраните от мене точни данни. Той мълчеше през цялото време и само ме слушаше. Когато стигнахме до мястото на Герганината чешма, Петко се разходи няколко пъти напред-назад и по едно време извади от джоба си тефтер и молив, седна под една върба и нахвърли първите редове на поемата, наречена от него „Изворът на Белоногата“.
Струва ми се, че има някаква ритуалност в описаната сцена и че тя се е предала и на цялата поема. Във всеки случай историята на написването й би била изключително интересна за родното литературознание със своята непосредственост – Славейков пише на коляно, Милковски стои чинно настрана, а файтонджията Али немее и вероятно служи на автора по-вярно да предаде образа на везира в поемата. Разбира се, сигурно не е било точно така, но фактът, че именно харманлийският просветител Дялко Милковски е станал причина да се роди „Изворът на Белоногата“, не буди съмнение. Както и това, че поемата за Извора е почерпила идея от самия извор.