Музеят в Харманли получи ценно дарение за юбилея си

Акценти

• Вестник Сакарнюз, #3/83, 19-25 януари 2018

Свързани публикации

• Над 50 артефакти откриха в комплекс Глухите камъни 0 30.юли
• Третият протест срещу бежанците събра 30, повечето не от Харманли 0 04.апр.
• Уволниха охранител по време на мач и срещата бе прекратена 0 22.мар.

Дарение по случай 50-годишния си юбилей получи Историческият музей на Харманли. То е от Лиляна Златанова, която предостави документи и исторически архиви, резултат от проучвателната дейност на баща й. Те са били на първия директор на тази институция Златан Петров. Сегашният, проф. д-р Каснакова, изрази благодарността си от жеста и каза, че „едно от най-ярките и запомнящи се имена в тази дейност, безспорно е това на господин Златан Петров. Кметът Мария Киркова също благодари на благодетелката за дарителския жест, ценно наследство за културната институция.
По случай 140-годишнината от освобождението на Харманли от османско владичество в музея е представена изложба. Тя бе открита в сряда, 17 януари, и ще бъде на разположение на посетители две седмици. В няколко витрини са представени ключовите моменти от Освободителната за българите Руско-турска война през 1877-1878 г.
Пред събралите се директорът проф. д-р Цонка Каснакова заяви: „Свободата е състояние на духа на отделния човек, на нацията. Свободата, българската Свобода, на родния край и на Родината ни е дългоочаквана и извоювана”.
След нея

уредник Ирина Атанасова разказа интересни исторически факти,

свързани със събитията около 18 януари 1878 г.
Едно от най-важните събития за града ни и за страната ни е масовостта на българите доброволци, които се отправят за Русия, за да се включат в рекрутирането на Българското опълчение. Щом става известно, че тази страна ще воюва отново с Османската империя, хиляди българи от цялата страна се отправят за славянската империя. Така, ровейки из книгите, се появи и името на опълченец от Харманли (макар и с известна доза несигурност – като родно място е отбелязан и Хасково). Името му е Стоян /Стефан/ Тодоров, записан в 3-та дружина. От нищожните извести биографични данни за него е отбелязано само, че след войната, през 1894 г. е финансов секретар в Харманли.
Сред известните имена е името на подполковник Калитин – истинско вдъхновение за водените от него опълченски отряди. Достатъчно е само да си спомним битката при Стара Загора, когато той спасява падналото Самарско знаме от протягащите се да го пленят османски ръце, след като знаменосецът е покрусен от вражеска ръка. Въпреки раните си Калитин със знамето в ръка заповядва на опълченците атака и сам се хвърля в боя.
Като друг момент на изложбата служителите са поставили фигурите на

генералите, чиито действия оказват най-голямо влияние за изхода на войната.

Това са Михаил Скобелев и Йосиф Гурко. Първият като командир на авангарда на Южния отряд, който настъпва през Стара Загора – Симеоновград – Одрин, а вторият – през София – Пазарджик – Пловдив – Хасково – Одрин, като командир на Западния отряд. Техните две колони “отварят” победоносния път на останалите руски войски към Цариград.
Основно значение за Харманлйският край има “Белият генерал”, както е известен още генерал Скобелев. Ръководените от него войски още в началото (по стар стил) на януари достигат пред вратите на Одрин, изминавайки за около една седмица над 65 версти, в дълбок сняг и почти без почивка.

Под командването на Скобелев е 1-ва кавалерийска дивизия, с командир генерал Александър Струков. Кавалерията, подчиняваща се пряко на неговите команди, за броени дни пробива османската съпротива и за пет дни осигурява безпрепятственото придвижване на руската пехота до Одрин през Симеоновград, Харманли и Свиленград. За свободата на Харманли най-голямо значение има 1-ви лейб-драгунски Московски полк, командван от полковник Николай Язиков. Той изпраща трети ескадрон от полка, който още на 4 януари на обяд превзема железопътната станция и отрязва пътя за отстъпление на османските войски към Одрин. Ескадронът, командван от майор Владимир Чулков, през нощта на 4 срещу 5 януари (ст. стил) 1878 г. се спуска от завзетата от него жп-станция по шосейния път, на който се намира Гърбавия мост. Завързва се сражение, в местността, където днес се намира Руския паметник, тъй като мостът е блокиран от волски коли. Въпреки това сражението е победоносно за руските освободители и на 5 януари малкото градче осъмва свободно. На следващия ден в него пристига и командващия авангарда – ген. Скобелев.

В битката за Харманли падат жертви,

а за сега са известни имената само на четирима руски войни от Московския дргагунски полк и казашката сотна, убити по време на боя.
В изложбата още са представени карти, посветени на Руско – турската война, оръжия система „Крънка“, които са били на въоръжение в руската армия, саби – кавалерийски, отличия, давани на българите от руския император за заслуги и храброст, както и юбилейни медали, посветени на 100-годишнината от Освобождението на България.