Ловно-рибарското сдружение на Тополовград стана на 120 години

На 18 май в местността Плочест – Корията, край Тополовград, бе отпразнуван един завиден юбилей. Ловно-рибарското сдружение в района отбеляза 120 г. от своето създаване. Това е структура с правила, достойнство, дисциплина, морал, те са ловци, те са мъже, те са победители и пазители.
Да им е честит празникът! Амин! Амин! Амин!
Ловът е начин на живот. Ловуваш, за да оцеляваш, за да се препитаваш, за да продължиш своя път.
Ловът е бил начин за оцеляване, ловът е бил основна престижна дейност и професия още от древността. Ловът е давал храна, а храната давала живот, за да се продължи напред. Добрите ловци винаги са били на почит и уважение.
Преди земеделието, като първи човешки занимания са били ловът и събирането. Събираш плодовете на природата и убиваш, за да се нахраниш. Това са били основни занимания на човешкия род от дълбоката древност.
Ловът в района на Мастейра, Авролева, Браница и Сакар планина е бил развит още от древността и античността. Ниската, лесно достъпна, планина, обвита с гъсти дъбови гори, пресечена от пенливи рекички, винаги е била желано ловно поле.

Ловните трофеи били украшение и гордост още в античността.

За престижа и уважението към тях още от античността говорят еленовите рога, открити при проучването на укрепения владетелски дом от V век преди новата ера край с. Княжево.
Ловът винаги е бил поминък в района на Сакар планина, гората винаги е приютявала много дивеч.
Ловът тук е бил практикуван още от древността, през епохата на древните траки, Рим, Византия и Средновековна България.
Сакар планина е била любимо място за лов и на турски султани, и техните приближени. Особено чест гост на Сакар планина е бил Мохамед IV, с прозвището Авджи – ловджията.

Във всичките селища из района имало винаги ловджии,

Които пък били и като защитници и охрана в тежките времена.
Нека да се спрем на статията на проф. Александър Кипров в списание “Ловец“ от 1934 г. за посещението на Апостола на свободата – Васил Левски, в с. Орлов дол и организирането на революционен комитет в селото.
Васил Левски е имал разузнаване. Той е знаел, че орловдолци са от Търновско, знаел е, че там може да се посади семето на свободата, знаел е, че селото е било организирано, че имало ловджии, имало и оръжие. Какво е отбелязал проф. Кипров в своята статия: Никое село в района не било така организирано като Минечево: “много млади хора имали евзалии пушки, а много от тях и шишанета, и всички били авджии. С това покривало можели открито да носят оръжие “.
Сведенията от края на XIX век от 1898 г. са, че в гр. Кавакли е имало Ловно-рибарско дружество, като негов председател е бил директорът на местната прогимназия Стефан Маразов.
В по-нови времена, в началото на ХХ век, през 1900 г. в града се отбелязва, че е имало Ловно-рибарско дружество с 256 членове. През същата тази година са били отстреляни 314 диви заека, 32 яребици, 28 диви свине, 4 вълка, 8 диви котки, 26 лисици и др.
Членовете на ловно-рибарското дружество от Кавакли със собствени средства изградили първата хижа в Сакар планина през 1932 г.
Дружеството имало организирани два развъдника за диви животни – „Саядис“ и „Централен Сакар“, и един развъдник за кеклици – „Фикел“.
През 1957 г. горското стопанство в Тополовград е развъдило в горите на Сакар планина благородни елени, донесени от развъдниците „Шерба” и „Паламара“.
Ловно-рибарското дружество разполагало с волиери за отглеждане и разселване на дивеча. Такива за фазани е имало в местностите Пашови ливади край Тополовград, край с. Радовец, до мината край с. Орлов дол и др.
Кеклици били отглеждани край селата Срем, Главан и Мъдрец.

През 1987 г. в Тополовград е изграден Ловен дом с ресторант.

Ловно-рибарското дружеството през същата година се състояло от 18 ловни дружини, в които са участвали 436 членове ловци и риболовци.
Днес, в началото на XXI век, Ловно-рибарското сдружение в Тополовград е организация за пример с нейната работа, структура и постижения. В сдружението членуват 850 човека.
Днес на територията на Сакар планина е организирано и функционира Държавно ловно стопанство – Тополовград, което стопанисва 25 300 ха горска площ (в това число 7817 ха – ловно-стопански район) по северните и североизточните склонове на Сакар планина и покрай река Тунджа.
На територията му се намират:
Ловно-стопански комплекс „Сакар” (с площ 6306 ха), който е разположен сред широколистни гори по централната част и северните склонове на Сакар планина.
Ловно-стопански комплекс „Княжево” е с площ 1511 ха и е в близост до река Тунджа. Тук е уникално съжителството на гора и река
Ловно-стопански комплекс „Сакара” е с площ 2365 ха. Този комплекс пък обхваща южните склонове на планината. В района се ловува благороден елен, дива свиня, вълк, чакал, лисица, фазан, горски бекас, яребици, кеклици и други диви животни.

Има условия за спортен риболов, фотолов, екотуризъм.

Ловът е просъществувал като човешко занимание вече хиляди години, лов ще има, докато има хора.
Винаги ще има какво да се ловува и винаги ще има ловци.
Ние ловците на Тополовградския край пазим, създаваме и крепим България.
Ние сме хора на честа и свободния дух.
Ние обичаме и пазим природата на Сакар планина.
Ловно – рибарското сдружение „Тополовград“ сме всички ние, от нас и от нашите действия и работа зависи неговото бъдеще.
Да бъде! Амин!

В началото на тържеството представителна група „ЛРД – Тополовград“ поднесе венци и цветя пред паметника на площад „Освобождение“.
Ставрофорен свещеноиконом отец Николай Клюнков освети знамето на сдружението и тези на дружинките.
Гости на празника бяха: Васил Станке Василев – председател на НЛРС „Съюз на ловците и риболовците в България“, Красимир Червилов – зам.-областен управител на област Стара Загора, кметът на общината – Божин Божинов, директорът на ДЛС – Тополовград – инж. Николай Лафчиев.
Пред многобройните членове на дружинките и гостите поздрав за празника отправи председателят на сдружението Гошо Атанасов. Той връчи плакети и награди на заслужили и дългогодишни ловни деятели.