Кой от двата начина на живот ще надделее?

Иван Атанасов
От Иван Атанасов ноември 7, 2018 15:10

Кой от двата начина на живот ще надделее?

„Ще се радвам, ако съм убедил поне един от вас да не продава земята си на село, за да си купи телевизор или нов матрак.“ Това бе желанието на писателя Николай Илчевски, който представи книгата си „Записки от селската кръчма“. Авторът направи това в библиотеките на Свиленград и Харманли и пред свои читатели описа какво го е подтикнало да я напише. В нея има 88 разказа за уникални личности и интересни случки от Малко Търново до Силистра.
Николай живее от 9 години на село, а преди това е бил журналист, главен редактор на вестници в Пловдив, ходил и работил по чужбина. Срещал се е с много хора, но най-голямо впечатление му направили тези, извън урбанизираните територии. От разговорите с тях е разбрал, че са непринудени, горди, независими. „Сред небръснатите и необразовани селски муцуни има страхотни хора, интелигентни, с дар Божи. Зад тези човешки лица има такива, които в голяма степен ме превъзхождаха в много отношения. Те могат да направят връзка между различни неща, без да имат специално образование. Има хора естети и прости по душа, гледащи на света с нелакоми очи“. Той разбрал, че онзи, който проектира небостъргачи, и този, който на село ходи с гегата, не са различни хора.
За него човекът е щастлив, когато общува с друго човешко създание, това дава смисъл на живота му, а на село това го има ежедневно.
На тях той противопоставя гражданина, който, за да се докопа до бетонната черупка, е лазил по главите на други.
„Ако това е целта на живота на човека – да има LD телевизор, да гледа филм, хубав матрак, то това не е моят живот”, категоричен е авторът.
За него повечето от живеещите в града са с произход от село, факт, от който се срамуват. Той ги нарича псевдо граждани, които презират калните улици и се дистанцират от селския начин на живот. За Илчевски животът е на село, там, където има тишина, а над главите им няма тоалетна. Където в кръчмите има усмивки около масата, а това е признак за истинско човешко отношение. „Тези индивиди предпочитат да бъдат гладни, но да общуват. В града хората са в клетки и са в триъгълника – жилище – работа – магазин.
Според господин Илчевски на човек му трябва покрив над главата и чудото на XXI век – интернет. Така и от най-затънтеното място той може да е пълноправен индивид. Вече има млади хора, които работят с компютри за чужди компании от най-закътани местенца.
Според философията на писателя битката между двата начина на живот още не се е разгоряла.
Той ожесточено рекламира селото, но не препоръчва всички да отидат там.
Тези, които го представяха, определят Николай Илчевски като автор, който пише за селския живот и го нареждат след Елин Пелин, Йордан Йовков и Чудомир. Засега книгата му се промотира в провинцията, но за да заслужи място редом до прочутите автори, задължително трябва да мине през столицата.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов ноември 7, 2018 15:10
Напиши коментар

1 Коментар

  1. Twin Peaks ноември 8, 06:41

    „Където в кръчмите има усмивки около масата, а това е признак за истинско човешко отношение. „Тези индивиди предпочитат да бъдат гладни, но да общуват.“

    Ето това не го разбирам.

    Отговори на този коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.