Капитановата фабрика

Неговата къща бе най-голямата и най-красивата в града. На два етажа, бароков стил, харесан от него, докато учеше инженерство във Виена, изпратен от баща си – Марин Диканчията, създал собствено богатство със свой проект на нов модел дикани.
След учението се завърна, задоми се, създаде свой дом и построи фабрика за шарлан.

Тогава избухна войната, после другата и другата… Замина на фронта като подпоручик, а се завърна капитан, побелял и като че ли поумнял. Докараха от Германия машините и фабриката заработи.
Той бе собственик, управител, и счетоводител, и снабдител и пласмент, и технолог. При него работеха числом и словом 9/девет/ работника.
Слънчогледът пристигаше с влакови композиции. Шарланът вървеше на поразия.

Не можеше да смогне, но не върна клиент.

В двора на фабриката имаше свинарник, гледаха се и патки, пуйки, кокошки… В градските стада имаше овце, кози, крави, телета. На всеки празник подаряваше на работниците си по една патка, пуйка или по две кокошки, а за коледа по половин прасе. Хранеше семействата им в импровизиран стол, в който се сервираше обяд и вечеря на много ниски цени.

Бе изпратил десетина будни деца да учат в странско.

Подари на читалището прожекционен апарат. Наемаше учители по танци, за да учат жените от града на валс, танго, и прочие. Никой не го споменаваше по име. Всички гальовно го наричаха –Дядо Капитан или Бай Капитан. Той усещаше тази народна любов и се раздаваше още повече.

Добрините му бяха безброй. Буташе с авторитета си и постъпките си местния бизнес да върши добрини, и той ще не ще, от куртоазия се надпреварваше, кой да подари повече на читалище, църква, болница и др. Хората живееха добре под тяхната грижа и защита.
И за всичките тези добрини след 09.09.1944 г. го затвориха в полицията и след като никой не се застъпи за него, след няколко дена го убиха без съд и присъда, като враг на народа, чорбаджия изедник.
Хората се сепнаха и за да се спасят поединично, хукнаха масово да се записват в Патрията. Убиецът му бе Чапкън Доньо и то защо? Защото му бил пасял овцете. Той завалията и това не можеше да прави както трябва, ама го държаха, за да му дадат възможност да си изкара хляба. Да ама такива като Чапкъна се писаха партизани, комунисти.

Взеха новата власт и изтрепаха интелигенцията на народа за 20-30 дни без съд и присъда. Жената на Капитана умря в ареста от пневмония, защото всяка вечер я обливаха със студена вода и я оставяха да спи гола на мокрия циментов под в килията.
Чапкън Доньо си бе харесал дъщерята на Капитана и със заплаха, бой и изнудване я бе склонил да се ожени за него, за да се спаси. Тази интелигентна и красива жена, живееща сред непрекъснат бой, тормоз й унижения нанесени и от неукия си и влиятелен съпруг, му роди син и почина. Синът бе възпитан от баща си, Партията и службите като истинки комунист-еничар и стана арогантен, аморален и безбожен атеист. Започна работа в службите, верен на Партията.

Фабриката я национализираха и назначиха верен човек за директор.

Настана време всеки, които считаше себе си за партизанин, комунист, ремсист, техен род, близък или ятак да получи чиновническа длъжност. Директорът бе неграмотен некадърник, но много верен на партията, не можеше да се справи с управлението шарланената фабрика

и му назначиха зам.директор по производството. След това назначиха зам. директор по техническите въпроси, зам- директор по икономическите въпроси, главен счетоводител и счетоводен отдел, началник отдел производствен, началник отдел снабдяване, н-к отдел пласмент, н-к отдел планов, н-к отдел технологичен, н-к отдел конструктивен, н-к отдел транспортен, н-к лаборатория, Партиен, Профсъюзен и Комсомолски секретари и т.н. всичко 97 човека администрация, а работниците си останаха 9/девет/ човека – пардон: и те се увиличиха по щат, защото към тях бяха зачислени 2 футболисти, 1 борец, 2 гадулари,1 народна певица,1 артист и така работниците станаха по ведомост общо 16, ама работеха старите си девет работници.

Другите само се водеха на работа и си вземаха парите.

Така кретаха чак до 1990 г. След промените фабриката фалира.
Наследникът дойде, приватизира фабриката на жена си, прехвърли всички дялове на сина си. Тъй като бяха от новоназначените капиталисти, те хабер си нямаха от управление, производство, капитали и др. Продадоха всичко на строго определен човек. Тои пък рушна Фабриката, складовете, къщата и построи на тяхното място нов жилищен комплекс от затворен тип. Кръстиха го някак си, ама всички хора в града си знаеха мястото като „Капитановата фабрика” и така си го наричаха.
А народът безправен, смазан и ограбен, който бе загубил някъде на запад елита и цвета си, не бе вече народ, а стадо овце, което се люшкаше на ляво и на дясно, стриган до дъно в зависимост от моментното състояние на своя господар.