Инж. геолог Димитър Деков: „Уранодобивът създаде 500 работни места в Тополовград“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юни 28, 2017 09:35 Updated

Инж. геолог Димитър Деков: „Уранодобивът създаде 500  работни места в Тополовград“

Инж. геолог Димитър Деков е бил зам.-главен инженер на рудник „Пионер“ и геолог на ГГП към „Редки метали“. Работил в периода 1978 – 1981 година

Господин Деков, разкажете ни кога започна да се добива уран в този край?
През 1956 година се правят първите проучвания за добив на уран в района на находище Орлов дол. През 1968 година започват първите сондажи за добив на уран по подземен, хидрометалургинчия способ, който тръгва от тук. При него се поставян два вида сондажи – черпещи и закисляващи. От черпещите се изважда разтворения уран, който е от порядъка на 10 – 15 милиграма на литър, а в закисляващите се пуска сярно – кисели разтвори, които разтварят урана.
През 1970 година са добити първите количества уран от този район.
Тоест от едната се вкарва киселина, а от другата се изкарва, така ли?
Да, разтворите, които се използват, са балансирани, тоест колкото се черпи, толкова се вкарва. В земните недра става кръговрат. Този разтвор, който излиза минава през смоли, които абсорбират урана, а след това се пуска обратно. Работи се при 10 – 15 грама на литър сярно кисели разтвори, а на повърхността те излизат с 0.2 до 2 грама сярна киселина в разтвора.Тоест в недрата не остава киселина.
Това разтваря всичко, става очистване на земните недра. Екологическо погледнато е много добре, защото извлича натрупания уран, защото той в крайна сметка, след дълъг период, да речем след 1 000 години ще създаде друга екологична опасност, която сега не може да коментираме.
Добиването на уран не е така вредно, както се коментира навсякъде.

Ние с Вас сме на място, където се е добивало уран. Можете ли да гарантирате, че сме в безопасност?
Да, тук на повърхността излъчването е от порядъка на 0.12, 0.15 микросиверта* на час. Това е по-малко от допустимата норма. Урановите рудни тела, от които е добит уран, са на 80 метра дълбочина.

От къде идват страховете на хората, че където е имало добив на уран, местото е опасно?
Те идват единствено от непознаването естеството на работата на този добив. В Чехия има уранови рудници, които не са затворени до момента. Те казваха, че водата от там я използват без да се опасяват, че е вредна за здравето.

Вие сте работили в района около Хасково, според Вас от къде дойде замърсяването на водата?
Водата в Хасково идва от лепьожки – естествени рудни тела, които не са били подложени на добивни работи и прокарването през тях на допълнителни сондажи, където са свързани горните и долните хоризонти.
Друга причина е и лошото изпълнение на ликвидационните работи от фирмите, които уж спечелиха търговете за затваряна на местата, където е добивано уран.
Третото е прокарването на допълнителни сондажни работи, които разрешаваше Басейнова дирекция.

Вие сигурен ли сте, че на тези лепьожки излъчването е много по-голямо, отколкото на друго място?
Да, защото съм го мерил с приборите, които имахме.

Разкажете през 1986 година как сте засекли радиационното излъчване от аварията в Чернобил.
Засякохме го, след като превихме еталониране на наши уреди, което е задължително, съгласно инструкциите, които имахме. Алармирахме висшестоящите организации, които първоначално ни казаха, че това не е възможно. По- късно бе потвърдено, че има радиоактивен облак, който бил над България. На 1 май беше валял дъжд, който беше свалил радиацията. Но тя бе единствено от йод, която има период на полуразпад 28 дни. Тоест след 28–30 ден, радиация въобще нямаше.
На 2 и 4 май, ние тръгнахме на геоложка конференция за Ямбол и съответно направихме цялостна снимка на аномалиите в следствие на този облак.
Ние дадохме нашите предписания и общината като ръководство взе необходимите мерки. Бяха сменени пясъците в детските площадки, беше измит градът. Всичкото мляко, което се добиваше през този период, се изхвърляше, защото съдържаше радиоактивни елементи. Това бе ползата от цялостната наша дейност тук.

Вие като засякохте радиацията, разбрахте ли от къде идва?
Наше задължение не бе да разберем от къде идва тя, а да предпазим населението от вредите, които нанася от такива аномалии, защото такова бе естеството на работата ни.

Защо прекратиха уронодобива, не бе икономически изгоден ли?
Напротив, тогава цената на добития уран струваше толкова ниско на България, че другите страни се чудиха по какъв начин е толкова ниска тази себестойност. Технологията позволяваше да се работи икономически изгодно.
Със затварянето на уронодобива България се лиши от 150 милиона долара приходи за държавата и се затвориха 3000 работни места.
Това е политическо решение, което за мен е без всякакъв прецедент в историята на света.
Добивните работи са завършили през 1989 г. с ликвидацията на уронодобива. През това време се работеше на Владимирово, Мъдрец, Навъсен, Чукарово, Окоп и Тенево.
В експлоатацията работиха 350 човека и 150 в проучването. Общо имаше 500 работни места.

* Сиверт (международно означение Sv) е мерна единица от SI за количество поета радиация. С нея се цели да се даде количествен израз на биологичното влияние на радиацията. Други близки единици като грей характеризират предимно физичните аспекти на погълнатата радиация. Кръстена е в чест на шведския медицински физик Ролф Сиверт (1896 – 1966). Използва се от 1979 г.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов юни 28, 2017 09:35 Updated
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.