Хиляди се събраха на първото издание “На хармана“

Иван Атанасов
От Иван Атанасов септември 20, 2017 11:14

Хиляди се събраха на първото издание “На хармана“

Акценти

  • Събитието бе организирано от „Бизнесът за Харманли“, Община Харманли, „Америка за България“, Платформа „Агора“ и сдружение „Юнити“. Те осигуриха на всички участници безплатно място, средства да закупят продуктите и техника, с която да ги приготвят.

Свързани публикации

Първото издание на фестивала „На хармана“ събра хиляди надхвърли и най-оптимистичните очаквания на организаторите си. В съботния 9 септември в парка „Димана Данева“ (до Гърбавия мост) се събраха хиляди харманлийци и техни гости. Те, разхождайки се край щандовете на местните производители и занаятчии, се докоснаха до разнообра-зието от местни традиции и занаяти, представени от хора, които са ги насле-дили от своите родители, баби и дядовци.
Вечерта, когато дойде прохладата, на сцената излезе народната певица Валя Балканска. Тя, заедно с гайдаря Петър Янев представиха родопски песни. Ръкоплясканията за изпълнителите бяха най-силни, когато запя космическата песен „Излел е Делю хайдутин“. Завърши изпълненията си с „Хубава си, моя горо“.
Кметът на Харманли Мария Киркова й благодари и й връчи плакет на общината.
Събитието бе посетено от народните представители Делян Добрев, Евгения Ангелова, д-р Георги Станков, от областния управител Станислав Дечев и от заместника му д-р Стефка Здравкова.
На фестивала участваха над 40 местни производители и занаятчии, които предлагаха продукцията си.
Село Иваново се представи с колекция от кратуни. Те бяха изрисувани от художника Пенчо Лозанов.
От съседното Смирненци изложиха сирене, произведено в тяхното село.
Макети от дърво на къща и каруци представиха от Славяново. От храните те бяха приготвили голяма пита – поница.
В село Лешниково се намира мандра, където се произвежда биволско мляко и то бе изложено в тяхната шатра.
В палатката на село Доситеево се работеше неуморно. Там на стан плетяха хасъри (рогозки), трудолюбиви жени разточваха търкалачета и приключиха по тъмно.
Представителите на село Черепово се изявиха с готвене на катми, селска бърканица и курбан.
Обреден кешкек, катми, саралия и два пъти токани колачета можеха да се намерят на сергията на село Върбово.
От село Преславец предложиха масленица, къпана баница, пилаф, булгур, баклава, кишкек, катък и овче сирене.
В село Поляново се правят бабини вити баници, сусамени пити за проходилка с булгур, нахуд, домашно меко сирене и кисело мляко. Най-възрастният готвач на селото, 82-годишният Атанас Стойчев, приготви специфичното ястие бумбар, на което пази старата рецепта.
Хората от село Рогозиново бяха приготвили баници, джам шекер, сусамки. Те се представиха и с ръчни плетива.
От Браница показаха характерната за техния край храна тартола, колак и кавърма.
Село Бисер се представи с традиционни храни. За два часа те продадоха 30 баници. Имаше и голям казан със шкембе чорба. Двама музиканти забавляваха гостите, които разглеждаха бродирани изделия.
Куман Жеков бе изложил произведени от него изделия от керамика.
Димитър Стратиев бе показал уникални изделия от дърворезба. Неговата стока се продава веднага, затова помолил купувачите да предоставят купеното от тях на изложбата.
Станка Илиева на щанда си показа бижута от камъни, полимерна глина и вълна.
На изложбата на Мирослав Райдовски можеха да се видят богата колекция от картички с историята на Харманли.
Производството на рядката билка шафран бе представено от управителя на фирмата Радко Кьосев. Той популяризира тази изключително полезна за здравето билка.
Сирена, кашкавал и други вкусни продукти предложи на клиентите си от фирма „Аркус 99”.
Катя Димова от читалище „Харманли“ занимава децата, като ги учеше как да изработват картички.
Производители на мед бяха изложили своите продукти в няколко отделни шатри. Някои предлагаха и пчелен прашец, клей, билки
Атанас Тръндев изложи тахан.
От „Голд ойл” предлагаха белен слънчоглед, рафинирано олио, слънчогледови пелети.
Различни видове круши предоставяха от „Българска круша“ от село Българин. Те се представиха и с произведено от тях десертно грозде.
„Дивата ферма“ от село Горно поле предложи местни екологични ястия.
Няколко часа майстор Митко Саров, от Ефрем, пече „Кокошка по съчанлийски“. На голям шиш 8 часа се въртеше теле, в което имаше агне, в агнето – кокошка, а в кокошката – яйце.
Такова печиво давал работодателят в края на летния сезон в беломорското село Съчанли. След като се опече, той раздавал телето на работниците си, агнето на семейството, а кокошката оставял за себе си.
В Харманли от деликатеса опитаха около стотина човека, които най-бърза се наредиха на шатрата, където то се продаваше на символична цена.
Танцьори пресъздадоха постановката „На хармана“. Нейн хореограф бе Вели Велев, а музиката, на един от най-добрите гъдулари – Димитър Лавчев.
Едновременно тържествено бе открит и гроздоберът в Южен Сакар. Местни самодейци, облечени в народни носии, пресъздадоха старинния обичай. В голяма шарапана млади белоноги девойки мачкаха с босите си крака гроздето.
Във фестивала участваха винарните „Терра Тангра“, „Братанов“, „Вила Басареа“, „Шато Коларово“, „Малката звезда“ и Иво Върбанов. Пред техните щандове имаше много любопитни ценители на тази напитка. За тях на следващия ден бе организиран винен тур, при който ценителите можеха да дегустират и си купят различни видове вина, директно от избите.
Цели на фестивала, определени от организаторите, бяха запазване, съхраняване, популяризиране на традиционните храни и занаяти и активизиране приемствеността на младото поколение и участието в приготвянето на традиционните храни, обреди, традиции, обичаи и занаяти.

Със свои изпълнения на сцената се явиха детските танцови състави „Хорищенче“ от Харманли, „Сакарче“ – Любимец, „Свиленче“ – Свиленград.
Вокални изпълнения на китка от народни песни изпълниха Тейлър Станимирова, Ленко и Мартин Дамянови.
От село Българин се представи група за автентичен фолклор към НЧ „Васил Левски – 1928“. Те изпълниха „Пасала Стояна“ и „Билчим Калина думаше“. Индивидуално изпълнение имаше на Яна Недялкова от с. Браница. „Дене мъри“ – бе изпята от дует Християна Данаилова и Теодора Христова, с ръководител Жеко Ангелов.
На сцената се изявиха смесена фолклорна група „Здравец“ – с. Бориславци, танцов състав от с. Поляново. Имаше танцова група от с. Рогозиново, певческа – „Орешенски баби“. Те представиха и възстановка на обичай „Ирминден“.
Свои изпълнения имаха танцовия състав “Хорищенци”, колегите им “Илинден” – Свиленград, танцовите клубове “Ритмика” и „Гергана“ от Харманли, „Ритъм“ – Любимец, танцовите състави „Сакарци“ – Любимец, „Хорищенци“ – Харманли,
Обичаят „Молитва“ бе представен от самодейци от с. Върбово, „Лазаруване“ от с. Иваново, а “Светене на кума и кумата“ от с. Браница.

Водещият на фестивала бе Атанас Михайлов

Водещият на фестивала бе Атанас Михайлов, който се изявява в няколко предавания по различни телевизии. Той се справи с нелеката задача да представи всички изпълнители на сцената, да каже по няколко думи и за производителите от различните шатри.
Най-много той допадна на танцьорките, защото след края на фестивала, те го поканиха в тяхната компания на ресторант „Приказките“.
Много харманлийци не бяха научили за провеждането на фестивала, а други не знаеха програмата му. Те обаче бързо се информираха от Фейсбук, където посетителите бяха качили свои снимки. Същият ден най-актуалните фотографии в тази социална мрежа бяха от там. Тъй като повечето от снимките в профилите бяха до щандовете на селата, стана ясно от къде им са корените.
Самите участници също останаха (не) доволни от представянето си, защото продуктите, които продаваха свършиха много бързо.

Иван Атанасов
От Иван Атанасов септември 20, 2017 11:14
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.