Харманлийски диалект
31 минутиПавел Атанасов
От доста време ме занимава мисълта да направя преглед на харманлийския диалект с някои от неговите особености, мястото му в палитрата от местни говори в рамките на българския език, отношението му към книжовния български език и взаимното им проникване и обогатяване. Знае се, ако не звучи предизвикателно, че в конкретни речеви ситуации изказът чрез определени диалектни форми и изразни средства е много по– точен и емоционално наситен, когато е направен в точната диалектна среда, отколкото чрез формите и средствата на книжовния език. Може да звучи еретично, но е така!
Всичко започна от внезапната проява на думичката „спитля“ /сплескам/ от детските и юношеските ми години, когато поставяхме стотинки върху релсите на жп линията и преминаващият влак така ги сплескваше, че те заприличваха повече на кори за баница. Детски игри!
Основни характеристи на българските говори
1. Знае се, че народните говори в българския език се делят на два типа: източни и западни. Всичко това зависи от изговора на старобългарския звук – ЯТ. В източните говори той е – Я под ударение: ряка, бял /х/ляб, бряг и т.н., а в западните – Е: река, бел хлеб, брег и прочие.
2. Има съществени различия между източните и западните говори при артикулацията на някои съгласни звукове. Така например при думата клетва звукът „Л“ при западните говори е с твърдо произношение /учленява се в средата на устната кухина/, а при източните говори произношението е меко /Л се учленява в предната част на небцето/.
3. Съществена разлика между източните и западните говори е т.нар. редукция /стесняване/ на гласните Е и О съответно в И и У: учИницитИ, вм. учЕницитЕ; Убувки, вм. Обувки; Учи, вм. Очи и т.н. Оттам следват и правописните и правоговорни грешки при малките, пък и при големите. Срещат се и грешки в обратна посока: Обих, вм. Убих; Ободох, вм. Убодох и т.н.
Някои особености на Харманлийския диалект
1. Неправилната употреба на личното местоимение в първо лице единствено число АЗ. Вместо това много често се чува Я или ЯЗ. Няма смисъл от примери, защото почти всички допускат тази грешка. С малки изключения.
2. Неправилната /според книжовния език/ употреба на притежателното местоимение НЕЯ, НЕЙНИЯ и кратката форма на личното местоимение Я. В разговорната реч на харманлиеца по–често се употребява НЕХИ, НЕХНИЯ, а кратката форма Я преминава в ГА: „видях ГА“; „/в/зех ГА“.
3. При образуването на бъдеще време също има различие от книжовния език. Частицата за бъдеще време в харманлийския говор е ЗЪ. Срещат се още ЖИ, ЖЪ, КИ, които са по – характерни за говора в околните села: ЗЪ, ЖИ, ЖЪ, КИ ида; ЗЪ, ЖИ, ЖЪ, КИ дойда и т.н. В последните години се забелязва известно приближаване с правоговора на книжовния език. По – често се чуват частиците ШИ или ШЪ. Това е благодарение на работата в училищата и централните и местни медии, където употребата на диалектната форма със ЗЪ има по – скоро емоционален пълнеж или просто намигване.
4. Императивната /заповед или молба/ форма на глаголите в харманлийския диалект се различават от формите на книжовния език по мястото на ударението – то винаги пада на първата сричка на глагола: /в/земи, иди, яла, вместо вземи, иди, ела.
5. Особено внимание заслужават някои изрази в съчетание с глагола ЯМ. Често могат да се чуят изрази от типа стига Я, нимой /недей/ Я, вместо правилните според книжовния език – стига си ЯЛ, недей да ЯДЕШ /повече/, не ЯЖ и т.н.
6. В харманлийския диалект се забелязват в някои случаи игнориране на правила от книжовния език. Това се отнася преди всичко за т.нар. палатилизация, при която твърди /заднопреходни/ съгласни преминават в предноезични /палатлни/ съгласни. Това обаче не се отнася за всички случаи, а само за отделни типични за харманлийския говор. Така например в израза „ПЕЧЕНИ ЧУШКИ“, К преминава в Ч спрямо нормите на книжовния език. В местния говор няма движение и заради това повсеместно се употребява „ПЕКАНИ ЧУШКИ“. Същото се отнася и за „ТОКАНА баница“, вместо „ТОЧЕНА баница“. В съществителни имена и причастни форми не се спазват описаните правила, свързани с палатилизацията. Например казваме РЪКА – РЪКИ, вместо РЪЦЕ; НОГА – НОГИ, вместо НОЗЕ; ОБЛЯКЪН, вместо ОБЛЕЧЕН.
7. Присъствието на частицата „ЩЕ“ служи като допълнително потвърждаване и няма нищо общо с частицата „ЩЕ“ при образуване на бъдеще време в книжовния език. В потока на речта, за да се покаже съгласие или разбиране след сказуемото или причастната форма обикновено се поставя споменаваната частица „ЩЕ“: чух ЩЕ, видях ЩЕ, така ЩЕ, хубаво ЩЕ и т.н.
8. Закономерност, която не се нуждае от обяснение, е присъствието на много думи от турски произход в местния диалект.
Някои специфични особености на Харманлийския диалект
1. Има четири глагола, които в харманлийския говор се употребяват не винаги според правилата на книжовния език. Това са глаголите: „СЕЯ, САДЯ, СТОЯ, СЕДЯ“. И ако за глаголите „СТОЯ“ и „СЕДЯ“ в голяма степен изказът зависи от положението на тялото в пространството /прав или седнал/, то за другите два глагола зависи от естеството на работата. Сее се семе, сади се дръвче. Излишно е да припомням народната песен „… как се сади пиперо“.
2. Внимание заслужава неправилната употреба на глаголите „ВЛИЗАМ“, „ИЗЛИЗАМ“, „СЛИЗАМ“, „ОБЛИЧАМ СЕ“. В харманлийския говор те се чуват като „ВЛАЗЯМ“, „ИЗЛАЗЯМ“, „СЛАЗЯМ“, „ОБЛАЧАМ СЕ“. Според мене това се дължи на пропуски в образованието, което можем да неречем „НЕСЪЗНАТЕЛНО БЯГСТВО ОТ ДИАЛЕКТА“. По същите причини се употребява неправилно „ДЖЕБ“, „ДЖЕБА“, вместо „ДЖОБ“, „ДЖОБА“.
3. В харманлийския говор се срещат и думи с променено ударение. Употребява се „ЛОЗЕ“, вместо „ЛОЗЕ“; „КОМАР“, вместо „КОМАР“; „САЛАТА“, вместо „САЛАТА“; „ТЕЛЕ“, вместо „ТЕЛЕ“.
4. Срещат се думи с разместени звукове. Може да се чуе думата „ПРЕШНЕЛ“, вместо „ПРЕШЛЕН“. Това се употребява както за тежестта на вретеното, което улеснява преденето, така и за отделните сегменти на гръбначния стълб. Друга такава дума е „БЪХЛА“, вместо „БЪЛХА“.
5. В книжовния език „ОНЯ ДЕН“ означава деня преди вчерашния. В харманлийския говор „ОНЯ ДЕН“ /ОНЬ ДЕНЬ/ означава неопределено минало време, събитието може да се е случило както преди два дни, така и преди няколко дни назад.
Извън вниманието ни останаха думи и изрази, които потвърждават спецификата на харманлийския диалект като например: „ФЧУПИХ“, вместо „СЧУПИХ“; „ХУРНА“, вместо „ФУРНА“; ДРУПКЪТЬ“, вместо „ДРУГ ПЪТ“; „НИМОЙ БАРА“, вместо „НЕДЕЙ ПИПА“; „ГРОБЕ“, вместо „ГРОБИЩА“; „МИШАН“, вместо „НИШАН“ и много други. Много интересна е формата за множествено число на думата „КОСЪМ“, при която /Ъ/ не изпада и се произнася „КОСЪМИ“. Има и много други такива, но за тях по –нататък.
КРАТЪК РЕЧНИК
на често употребявани думи в харманлийския говор
Искам ясно да подчертая, че за диалектните думи няма правоговорен и правописен речник. Аз съм ги записал така, както съм ги чувал и познавам.
А
адамкалък – както трябва
аджамия – неопитен, новак, млад
айрък – троскот
алащисал – свикнал, пригоден
аралък – пролука
адет – обичай
анджък – тъкмо
аргатин – ратай
артък – повече, предо-статъчен
Б
байгън – преситеност
бастиса – съсипа
бастърдиса, бастър – разпилява, унищожава
бахча – зеленчукова, овощна или черничева градина
баялдиса – преситеност
беслеме – храненик
биз-бизе – един до друг, близост
бозум – гроздобер
бонелка – вилица
боща – направо, без път, без правила
будак – чвор
бъкел – нищо, йота
В
вадънлъци – инструменти
втасал – узрял
възгеч – късно
възгещиса – размисля, отказва
Г
галек, галеци – налъм, налъми
галимация – безсмислено зрелище, бъркотия
гашоглав – гологлав, без шапка
гебе – бременна
гевезе – глезене, каприз, непонася неудобства
гидик – място за преминаване
гуджук – къс, нисък, късоопашато животно
гъчи се – бута се, нахалства
гьозум – джоджан
гьормедик – всеяден, ненаситник
гьотере – едно през друго
Д
давръндиса се – възстановява се
дал – клон на дърво
дернек – разговор между съседи пред двора
джангорка – джанка, слива
дробен – къс месо
диктисвам се – опъвам се, инатя се
дикиш – белег
дюздисвам се – нагласявам се, натъкмявам се
дюня – време
дюня – дюля
Е
ербап – смел, безстрашен
ешкере – видно
Ж
желва – костенурка
З
забелка – запръжка
завтасах – успях, пристигнах навреме
закърпа – кръпка
затрела – смотаняк
зиде – повече, много
И
изпъздял – повехнал, позасъхнал
изчурял – изгнил
ингисер – пирон
ищах – желание, влечение
К
каба – слаб, безволев
кавак – топола, преобръщам се
продължава
в следващия брой
калабалък – множество хора
кандисам – омръзна ми, отегчен
калъч – накриво
кама – уплътнител, точка при някои детски игри
карач – бряст
карпуза – диня
карък – неудачник, леко облечен
катъртарна – акация
калдупкам се – претъркалям се, прекатурвам се
каунь – пъпеш
керепеден – клещи
кестерме – направо, без път
кидирлия – с недостатък
кипра – хубава, стройна, гъвкава
кипря се – хубавея, гиздя се
кистисал – уморен, отпаднал
коландисвам – оправям
котарка – заградено място
конушмак – разговор между съседи през оградата
кукнал – клекнал
кулав – съкат
курдисам – нагласявам
кушку – стегнат, прибран, гъвкав
кълки – бедра
кьорфишек – измама, неосъществени очаквания
кюския – тояга
кютек – бой
Л
лакърдия – лековат разговор
М
мекик – мекица
мермележка – смесица
месал – кърпа
меше – дъб
миджия – безплатна помощ
муже – селянин /негативно/
мундар – небрежен, нескопосан, мръсник
мющерия – сделка
Н
намери му колая – намери му решението
назлъндисвам се – опъвам се, не се съгласявам
насюрял – пред зреене
натамани – натъкми
нойденка – оня ден
няпкъть – някога, някой път
О
одма/х/ – веднага
П
пайтал – кривокрак, несръчен
парлама – фиктивно участие
парлатисвам – съсипвам
партиляга – перка, неориентиран
перекенде – смотаняк
пинтия – скръндза, стиснат
пич – израстък, филиз, незрял
посеница – ръченица
пушигъзка – шипка
пъска – семка
С
сакън – недей
салкъм – чепка грозде
салма – помощно стопанско помещение към къща
сандър – вит игра с футболна топка
сарсапать – на пух и прах
сеир – зрелище
сеирджия – който гледа сеир
сертлик – твърдост, якост
скляпам – намигвам
солук – въздух при вдишване и издишване
спитля – сплескам
сугань – лук
сурать – нелицеприятен образ
сурна – влача
съклет – силно вътрешно напрежение
Т
такъми – инструменти, принадлежности
тараш – претърсване след гроздобер
терк – начин, похват
тертип – начин, модел, еталон
тертиплия – образцов
тилтия – пълнеж под самара на магарето
токмак – чук, дебелак
тукать – юмрук /при бой/
търнаци – крака
У
уркузунь – усукана връв
уйдурма – направа
уйдурдисвам – нагласявам
Ф
файда – полза
фъртол – въртеливо движение на водата в река, въртоп
Х
хайванин – животно, говедо
хакерне – напразно
хаптал – глупак, будала
хасъздан – веднага, безотказно
хасър – рогозка
хашлак – малък човек, неопитен
хеле – особено
хута – престилка
Ц
цириганче – врабче
Ч
чавга – стрела, атрибут от детските игри
чалъм – начин, хватка
чалъмлия – който умее да прави хватки
чапрашик – нещо друго, необичайно
чолак – еднорък
чошнал се – качил се
чурук – изгнил
чучнал – клекнал
Ш
шевик – стегнат, енергичен, организиран
шомбал – охлюв
шонга – дребосък
шоп – хвърчило
шушка – дребен боклук, невзрачен
Я
ябанджия – чужденец, другоселец
янгьозлия – разноглед
Харманлийският е част от рупските диалекти. думите са 95% идентични с диалекта на югоизточна Странджа.
Малàк – бивол, малаче – …; Мърсòль – сопол; Пъ̀рле – магаренце; Пъ̀ска е И вид дребна риба, както и Чàвга; Шòмполь – пумпал
Пълна глупост… повечето използвани думи са от пумашкия език !
Откога има и помашки език? Може би откакто го измислиха гърците, за да не признаят, че е български.
Всички тези думи съм ги чувала от близките си и от по- възрастни съседи. Сега се сещам за: седи като кютук, кьоркютюк пиян,гьотверань- мързелив
Всички тези думи съм ги чувала от близките си: майка татко, баба , дядо и др. Има и много пропуснати, но сега се сещам за; седи като кютук, кьоркютюк пиян.
Ропа – яма, по-голяма дупка
Лелек (щъркел), пампор (влак).
Предлагам да се включат “джонга” (цицина), “топал” (куц човек) и “дуда” (черница).
Браво ! С удоволствие изчетох всичко и се върнах в детството си , но много думи са ми непознати…..!!!
Има преливане от околните села , защото в някои изрази чувах гласа на баба Кина от Доситеево !
Иначе много мило ми стана !
Поздравления!!! Посмях се от сърце и се върнах в детството си с умиление. Благодаря!
Прекрасна статия. Похвален труд!
уважаеми граждани всички сме от село
Изпуснали сте думи като сугань- лук;лабуть-бой;бъхта се- бия се
Думата “сугань” е включена.
Хасковски диалект..особено в селата..в Харманли има много интелигентни хора,които говорят много правилно..ненапразно Йорданка Кузманова,Стоян Стоев,Живко Гарванов,Пепа Николова са от Харманли
Голяма мисъл.
Ненапразно, ти също си от Харманли.
За една голяма част от диалектните думи в материала може да се поспори дали са “харманлийски диалект”. По-скоро това е диалектът на хората от околните на Харманли села. Тези хора обаче масово се преселиха в града ни, и промениха значително облика му, за съжаление. Наследниците им, които не са ходили по-далеч от Пловдив, говорят по същия начин: “Ко жи праим ся ва? Паля колата и тръгам!”
Напълно съм съгласна с изказването ви! И повече от половината написани думи са ми абсолютно непознати….
…а пък на мен повече от 90% са ми познати.
Ами научете ги.