Гела Петрова е убедена,че Маджарово ще става все по-красив

Акценти

• Интернет издание бр. 6(13), година ІІ, 29 юни - 26 юли 2007 г.

Свързани публикации

• Концерт и курбан приготвиха ефремци за празника на селото си 0 10.юни
• „Овергаз” не откри нито нефт, нито газ в региона 0 17.мар.
• Светла Георгиева – директор на ОУ „Иван Вазов“: „Това е моето училище и искам да го направя още по-добро!“ 1 02.май

Едва ли има гост на Маджарово, който, пристигайки тук, най-напред да не научи за хотел ,,Рай“. Нещо повече – за него знаят и в европейските стани и отвъд океана. Хотелът създава един по-различен облик на малкия, изоставен от държавата, град.
Преди Маджарово бе миньорско селище, работеше се много, хората имаха пари и чакаха светлото бъдеще на социализма. След като този отрасъл се закри, градът като че ли стана обречен. Държавата абдикира от задължението си да се грижи за гражданите си. Всичко западна. Имаше период, в който апартаменти се продаваха по 300 марки. До 2000 година в Маджарово нямаше хотел, ресторант или магазин.
В крайна сметка хората тук се оказаха по-издръжливи. През последните няколко години предприемчивият дух отново се върна и като че ли напук на държавата градчето започна да живва и то благодарение на няколко бизнесмени. Очаквано или не, то се превърна в желана туристическа дестинация. Днес градът и селата в района се превърнаха в интересна туристическа забележителност за любителите на красива природа, приключения и разнообразие, както българи, така и чужденци. Много хора преоткриха тази край. През летните почивни дни около язовир ,,Ивайловград“ няма свободно място. Природозащитният център „Източни Родопи“, изграден в рамките на проект, финансиран от Българо-Швейцарската програма за опазване на биологичното разнообразие и по-специално на единствената за България колония белоглави лешояди, привлича още и любителите на фауната, а хотелски комплекс ,,Рай“ им осигурява всичко онова, с което гостите се чувстват уютно и комфортно.
Той е построен по идея на родолюбивия българин Ральо Петров, живял близо петдесет години в чужбина. Проектът е реализиран от предприемчивата му и енергична дъщеря Гела Петрова. Откриването и освещаването е извършено на 28 август 2003 година от старозагорския Митрополит Галактион.
Изграждането на хотелски комплекс „Рай“ поставя начало на развитието на туризма в този уникален български край. По-късно, с останалите от строителството на хотела пари, Гела изгражда и първия интернет клуб с 9 компютъра.
Според Гела, България е много ценна, но ние не можем да я оценим. Тя разбрала това след като няколко пъти е посещавала щатите при баща си. Всеки се мами и си казва: Там ще получа пари, ама там и разходите са по-големи. Добре е да работиш в Щатите, а тук да ги ползваш. Защото тука е много евтино, в сравнение с там. Аз специално не можех да го приема това – да живея в САЩ. Много е хубаво, ама след като съм си избрала тука да живея, значи ми е по-хубаво.
Сега Гела строи и Информационния център, от който може да се получи цялата информация за туризма в града. Ще има бюро за продажба на недвижими имоти, магазини. „Много ми е трудно“, споделя тя, „защото нямам големи възможности, но дано някой ми помогне. Аз съм оптимист, защото градчето с всеки изминал ден и година е все по-добре. Тази година имахме много чуждестранни групи.“

От къде идват?
Ами италианци имахме, шведи, датчани. Дойдоха и групи от Сакраменто, Щатите.

С какво този край е интересен за чужденците?
С птиците и местностите „Кромлеха“ и „Глухите камъни“, тракийските скални ниши са им много интересни.

Как привличаш туристите?
Чрез туристически агенции. Имам и интернет страница – www. hotelraibg.com. Направила съм и диплянки.
Даже президентът Георги Първанов, като идваше за тракийския събор, дойде тука да разгледа. Вицепрезидентът Ангел Марин, Карамитрев председателят на Тракийското също са посещавали моя комплекс.

При теб винаги е идеално чисто, нямаш ли проблем с кадрите?
Аз, макар че съм собственик на хотела, не се унижавам да си поддържам тука. С мъжа ми си работим непрекъснато. Едно от любимите ми занимания са с цветята. Всички сама съм си насадила. Имаме и две жени, които работят с нас. Нямаме много кадри, както големите ресторанти, но се справяме. Трудно ни е, но не се огъваме, само напред!

Много места има в заведението, запълва ли се всичко?
Аз съм го направила и се надявам да се запълни всичко. Това е перспективата. С всяка година е все по-добре.

Разбрах, че сте започнали нов строеж?
Това е ваканционно селище със 6 къщички. Всяка има по четири стаи. Ще има ресторант, кухня, рецепция, зала за семинари за 100 човека. Едната къщичка вече е почти към края. Като проект е много хубава, но не знам дали ще имам средства да го завърша, така както искам. Хората кандидатстват, вземат пари по проекти.

Защо не кандидатствате и Вие?
Защото няма кой да ме одобри.

Защо така смятате, Вие сте направили по-трудното.
Ами така мисля, може и да не съм права. Трябва да имаш връзки. Аз всичко, което съм направила, съм го постигнала с честен труд.
Защо правите всичко това?
Защото градчето много ми харесва. Защото тука има много приятели, с добри думи ме подкрепят, това ми дава импулс. Градчето много напредна, стана много добре. И ще продължи да се развива.

Тези полуразрушени сгради отсреща доста загрозяват пейзажа.
Не само това, те са опасни за посетителите. Сигнализирала съм зам.-кмета, но отговор не съм получила. Обиколката покрай хотела подтиска хората. И всеки ден това ме притеснява – околността. Бях уговорила с едни художници да дойдат тука и да рисуват, защото природата е чудесна, но те, когато дойдоха и видяха обстановката отсреща, казаха че ги подтиска. На всички гости тук в хотела им харесва природата, но като излезнат вънка и видят околността, се разочароват. А това говори лошо за общината.

В Америка сте била много пъти, какво Ви направи впечатление?
Америка си е хубава, но я няма тази топлина, както у българина. Тя е красива и хубава за американците, не за българи, за мен, специално за мене – не. Аз три пъти ходих и пак си се върнах в България, защото не ми харесва толкова като България. И ето и баща ми – 50 години е живял там, но пак си дойде в родния край, като се намерихме, като се открихме. Каза: „Аз тръгвам с тебе!“. Взе два куфара и си дойде с мен в България.
Когато той отиде в Америка, нямахте ли връзка?
Не даваха тогава. Години не сме се чували и виждали. И после майка почина, тя се притесни много, разболя се. Ние бяхме аргатчета, работехме тук-там, нямаше кой да ни помогне.

Как се намерихте, след като връзката е била прекъсната?
Съдбата човешка, ето на – намерихме се, открихме се. Той е отишъл като емигрант на времето. Тука властите не говориха добре за него. Мен ме заболя това и тогава писах на Тодор Живков, Петър Младенов и до „Правата на човека“. Всички казаха: „Баща Ви може да си дойде.“ Намерих телефона му и адреса и му писах. И така 89-та се намерихме, той си дойде няколко пъти, аз ходих в Оукланд, Калифорния? Той искаше да остана при него, беше заможен. Но аз казвам: „Повече не мога да издържа“, една година живях там. Той ме пита: „Какво ти липсва?“. Ами липсва ми България, свободата и контактите! Когато си дойде тука не можеше да говори добре български, но след седмица всичко се възстанови и си стана истински типичен българин. И така си милееше за този край. Направих параклис в чест на майка ми и на него.