Гърци и българи в борба за манастира “Света Троица”

Веселин Кълвачев
От Веселин Кълвачев декември 27, 2017 14:41

Гърци и българи в борба за  манастира “Света Троица”

От книгата му „История на Тополовград и тополовградския край“

Друго допълнително поле за борба в Каваклийска околия е било противопоставянето между българи и гърци, а ябълката на раздора станал манастирът “Св. Троица“. През 1881 г. на празника на манастира стеклото се българско население от Каваклийска и другите съседни околии избрало свои представители, които поискали отчет от игумена на манастира. Последният избягал в Кавакли (Тополовград) и от там съобщил, че документацията и книжата били изгорени през войната (1877-1878 г.), а парите ограбени. Борбата за преминаването отново на манастира към българската църква била продължителна и сложна. През 1898 г. от името на 800 мъже и жени от Каваклийска и Казълъгачка околии се съставило временно настоятелство на манастира. То излязло с обръщение: “Българското временно настоятелство има честта да обяви на всяка власт, полиция, войска и противници, които биха пожелали да направят усилие за изгонване на българите, да знаят, че всички българи са се заклели до един да станат жертва тук и никога да не отстъпват светия си народен манастир “Св. Троица” на противниците си“. На 5. V. 1898 г. в манастира отишли Сливенският митрополит Герасий, заедно с каваклийския архиерейски наместник – иконом Атанасий, Тодор Милков тогавашен околийски училищен инспектор, и много селяни от околните села и го предали на временното настоятелство и под управлението на Сливенската митрополия. Предаването обаче се протакало и временното настоятелство излязло с нов призив към околното население: “Братя, bългари! Днес, когато се радваме на свободата, срамно е да оставим враговете на народността ни да ни тъпчат… Настоятелството има чест най-учтиво да помоли благочестивото население да присъства на 25 май на събора и се притече на помощ на народното ни дело“.
Отново с телеграма се потърсила помощта на редица централни институции. През юни 1898 г. временното настоятелство предало сметките за приходи и разходи на новоизбраното ново българско настоятелство, с което фактически се сложил край на дългогодишната борба за тази българска хайдушка светиня.

Веселин Кълвачев
От Веселин Кълвачев декември 27, 2017 14:41
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.