Гърци и българи в борба за манастира “Света Троица”

Акценти

• Вестник Сакарнюз, брой 49/80, 22 декември 2017 – 4 януари 2018

Свързани публикации

• Слаб интерес на елховлии към мюзикъла 0 03.окт.
• Крачка към саниране 0 24.юли
• Ентусиасти ремонтираха детско отделение с доброволен труд и дарения 0 07.ное.

От книгата му „История на Тополовград и тополовградския край“

Друго допълнително поле за борба в Каваклийска околия е било противопоставянето между българи и гърци, а ябълката на раздора станал манастирът “Св. Троица“. През 1881 г. на празника на манастира стеклото се българско население от Каваклийска и другите съседни околии избрало свои представители, които поискали отчет от игумена на манастира. Последният избягал в Кавакли (Тополовград) и от там съобщил, че документацията и книжата били изгорени през войната (1877-1878 г.), а парите ограбени. Борбата за преминаването отново на манастира към българската църква била продължителна и сложна. През 1898 г. от името на 800 мъже и жени от Каваклийска и Казълъгачка околии се съставило временно настоятелство на манастира. То излязло с обръщение: “Българското временно настоятелство има честта да обяви на всяка власт, полиция, войска и противници, които биха пожелали да направят усилие за изгонване на българите, да знаят, че всички българи са се заклели до един да станат жертва тук и никога да не отстъпват светия си народен манастир “Св. Троица” на противниците си“. На 5. V. 1898 г. в манастира отишли Сливенският митрополит Герасий, заедно с каваклийския архиерейски наместник – иконом Атанасий, Тодор Милков тогавашен околийски училищен инспектор, и много селяни от околните села и го предали на временното настоятелство и под управлението на Сливенската митрополия. Предаването обаче се протакало и временното настоятелство излязло с нов призив към околното население: “Братя, bългари! Днес, когато се радваме на свободата, срамно е да оставим враговете на народността ни да ни тъпчат… Настоятелството има чест най-учтиво да помоли благочестивото население да присъства на 25 май на събора и се притече на помощ на народното ни дело“.
Отново с телеграма се потърсила помощта на редица централни институции. През юни 1898 г. временното настоятелство предало сметките за приходи и разходи на новоизбраното ново българско настоятелство, с което фактически се сложил край на дългогодишната борба за тази българска хайдушка светиня.