Евродепутати в Харманли заявиха, че ще решават проблемите на бежанците
11 минутиБългария ще настоява за промяна на точки в Дъблинското споразумение, които касаят миграционните въпроси на Европа. Това каза Илияна Йотова в Харманли на работната среща „Бежанците – от европейски стратегии до национални и местни политики“. Според нея то не е справедливо за нашата страна, затова ще настоява за промяна на точката, която задължава бежанците да се връщат в държавите, които за първи път са ги приели.
Госпожа Йотова, която е зам.-председател на Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешни работи, съобщи, че предстои в Европейския парламент да започне дискусия за цялостна политика в областта на миграцията и убежищата и там ще бъдат поставени нашите искания.
В конференцията участваха германката Биргит Зипел – координатор на социалистите в Европейския парламент по политиката за бежанците, Мариане Мици – евродепутат-социалист от Малта, която е една от най-силно засегнатите от бежанския натиск държави-членки, Алваро Родригез Гая бе представител на Европол, а Йете Кристенсен – от Европейската служба за подпомагане в областта на убежищата (EASO).
Мариане Мици сподели, че страната им има същите проблеми. Разказа, че емигрантите, които пристигали на техния остров, си мислели, че са в Италия и не се чувствали щастливи, като разберат това.
Тя също ще настоява за преразглеждане на споразумениито от Дъблин. «ЕС е съюз на солидарността, така че трябва ние да бъдем оставяни сами да се справяме, е нейното мнение.
Алваро Гая от Европол сподели, че е необходим общ подход при борбата с трафикантите на хора, които са криминални групи. Той каза, че основната задача на неговата организация е да оказва подкрепа на държавите-членки.
Йете Кристенсен напомни, че са създали правила, които важат за всички държави, а от нейната организация подпомагали България,да се справи с тези стандарти.
Германската социалистка сподели как се справят в Германия с притока на бежанци, който продължава вече над 20 години. Тя каза, че в ЕС трябва да има солидарност при решаването на проблемите с бежанците, защото нейната страна е подложена на голям натиск.
Според българската социалистка Йотова трябва да се промени и друга точка от Дъблинското споразумение – член 33, който дава възможност на ЕК да санкционира държавите, които не се справят с проблемите си с бежанците. „Това е параграф 22. България не може да смогне на бежанските вълни, защото получава малко пари от ЕС и разчитаме преди всичко на собствени сили.“
Госпожа Йотова отбеляза, че третият й приоритет ще е прилагане на солидарния принцип, който може да се изразява във въвеждането на квоти за приемане на бежанци от всички държави членки в ЕС. Твърдо ще настоява от ЕС да се отпуснат още пари за справяне с бежанския проблем. „България получава малко над 10 милиона евро европейска помощ за справяне с бежанските потоци за целия финансов период 2014 – 2020 г., а само за последната година и половина е направила разходи за 6 милиона евро”, каза тя.
Срещата се състоя в Културния център, където по-късно към тях се присъедини и лидерът на БСП – Михаил Миков.
Преди това гостите от Брюксел посетиха Центъра за временно настаняване в Харманли, а предишния ден бяха в Елхово, където не останаха много доволни от условията, при които са настанени емигрантите.
Даниел Инджиев от Държавната агенция за бежанците обясни, че до края на годината на бежанците ще се въведе картова система, която ще следи движението им на нашата територия. „Това е практика в редица европейски държави и намерението на България е да бъде въведено във всички центрове у нас. Тези, които отсъстват за повече от три дни без разрешение от директорите на центровете, ще бъдат обявявани за издирване. Ще бъдат прекратявани и производствата за статута за тези, които вече са в процедура за получаването му“, съобщи той.
Инвестицията ще струва по предварителни разчети около 250 000 лв. и е оправдана, защото чрез нея ще бъде контролирано времето на на бежанците извън лагера.
А защо никой никъде не споменава,че медицинските служители в лагера от декември миналата година до сега работят без абсолютно никакво заплащане? Или това също е част от Дъблинското споразумение? Смятате ли,че в Германия това може да се случи? Докога ще се подиграват с труда на хората? И ако те откажат повече да работят “благотворително”,какво ще стане? Значи труда на всички останали,от чистачките до охраната може да се заплати,а на медиците-не? Колко се издържа така и докъде се простира хуманността според вас? как се издържат семейства само с хуманност? Никой не работи за чест и слава-то пък на гол тумбак каква чест и каква слава? На всичко в този свят му идва краят.На медицинското обслужване-също.