Дончо Чипилски: “ЛРД „Сокол“ привлича все повече чужденци на ловен туризъм”
5 минутиДончо Чипилски е лове организатор на ЛРД “Сокол” – Харманли.
Господин Чипилски, Колко ловци има на територията на община Харманли?
В момента са 1 160, разпределени в 31 ловни дружинки. Бяха 30 до миналата година, след което територията на Изворово и Дрипчево, която беше обща, се раздели на две, съобразно изискванията на закона и правилника за неговото приложение от министъра на земеделието и горите. Това се наложи от факта, че дружинката е много голяма и се затруднява контрола по този начин. Извършените промени съвпадат с ловноустройствените проекти, които се изготвиха миналата година и са за срок от 10 години, от 2006 до 2015.
Каква е ловната територия?
Обхваща територията на три общини – Харманли, Симеоновград и Маджарово, като най-голямата по площ е тази на Харманли. По изследвания е около 55 000 хектара. Общата площ на цялото дружество е 108 хил. хектара.
Всеки ловно-стопански район е обособен на няколко ловища. По принцип всяка една ловна дружинка има такъв развъдник, който се създава за популация и там не се ловува. Единственият лов, който могат да провеждат, това е за изчистване от хищници.
Относно хищниците има големи оплаквания. Какво се прави в тази връзка?
Те са проблем навсякъде. Сега с откриването на ловния сезон се разрешава и ловуването на хищници.
Колко вълци има?
Съгласно резултатите от пролетната таксация са около 26. За миналата година има обстреляни 4 вълка, което е добро постижение, а убитите чакалите са около 560.
Имате ли достатъчно полезен дивеч?
Имаме достатъчни запаси що се отнася до местния дребен дивеч в някои ловни дружини. Това са заек, яребица, кеклик. Тревожно си остава положението при кеклика, като причините за това са няколко. На първо място липсата на необходимата хранителна база, освен това през тежките зимни месеци кеклика се нуждае от кошара, с каквито ние също не разполагаме. Броят им на територията на ловното дружество е изключително намалял докато при яребицата, фазана и заека има ръст. В продължение на 2 години бяха пуснати около 3000 фазана на територията на ловното дружество.
Пожарите оказаха ли някакво въздействие върху това?
Според мен пожарите не могат да въздействат върху животните, които са обект на лов, единствено те могат да представляват проблем за по-малките животни, които могат да бъдат блокирани от пожара. Такива са костенурките, таралежите и някои видове влечуги, но те не са обект на лов. А по отношение на дивото прасе и благородния елен – те не могат да бъдат засегнати толкова от пожарите.
Госпидин Чипилски, запознайте ни с програма за развъждане на дивеч?
Това е национално програма за развъждане на фирмено произведен дивеч. Тя е приета през 2003 г. с цел да се възстановят дивечовите запаси. По тази програма тази година ние ще получим 100 яребици и 375 патици като бонус от тези 21%, които внасяме като такса на държавата. Дивечът се получава от съответните стопанства в Ямбол, Русе и Сливен.
Чужденци идват ли да ловуват тук?
За този сезон имаме заявка за 53 ловци. В момента ловуват 26, като 21 са от Гърция и 5-ма от Италия. Тази години природата за кой ли път ни създава големи проблеми и сезонът е изтеглен с 15-20 дни напред, и причината за това е ясна – голямата суша. Обикновено тук жътвата започва около 15 август, а тази година тя започна в края на юли, сега е началото на сезона, а вече са ожънати 60-70 % от масивите.
Таксите, които чужденците плащат, къде отиват?
Те идват по нашата сметка. От тях ние плащаме държавни такси – 15 %, комисионна за тур-оператора, който представя ловците, плаща се за ловни водачи и т.н. Ценоразписът се определя със заповед на министъра на земеделието и горите. Ловната такса, която се събира всяка година за едър дивеч, е 40 лв., а за дребен дивеч, ако е групов, е 2 лв., ако пък е издадено индивидуално разрешително, таксата е също 2 лв., но важи само за половин месец, като се има предвид, че ловуването е разрешено само през съботите и неделите, и в дните, обявени за официални празници. От тази такса 30% трябва да се внесе до 5-то число в Държавно лесничейство, 30% от оставащите 70% ние превеждаме за изпълнението на Националната програма, а по партидите на ловните дружини остават 49%. Дружеството като юридическо лице разполага с една банкова сметка, в която има 31 партиди – на всички дружинки. Тези средства могат да се използват само за ловно-стопански мероприятия.