Диана Петрова: „Това училище е вторият ми дом“

Наташа Кирякова
От Наташа Кирякова май 4, 2020 09:33

Диана Петрова: „Това училище е  вторият ми дом“

Акценти

  • Регионален вестник # 17/901 година XVII, 1 - 7 май 2020 г. излиза всеки петък в общините: Харманли, Тополовград, Симеоновград, Любимец, Свиленград, Ивайловград, Маджарово

Свързани публикации

Диана Петрова е учител по български език и литература в ОУ „Иван Вазов“ – Харманли.
Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски“, специалност „Български език и литература“ и втора специалност „Руски език“.
Първите стъпки в учителската професия прави в училището, в което е завършила основното си образование и където работи и до днес.
През годините се е утвърдила като учител с високи професионални качества, учител, който провокира креативността на учениците си, а самата тя не спира да надгражда квалификацията си.
За високия си професионализъм е наградена с „Неофит Рилски“ от Министерството на образованието и науката, в екип с Милена Георгиева заемат второ място в национален конкурс „Училището – желана територия на ученика.
Ученици, които тя включва в извънкласни дейности, участват в национални състезания и конкурси, на които заемат призови места.

Госпожо Петрова, след завършване на висше образование Вие започвате работа като учител по български език и литература в това училище, където работите и до днес. Основното си образование също сте получили тук. Може ли да се каже, че то е не само Вашето родно училище, но и Вашият втори роден дом?
Връзката ми с училище „Иван Вазов“ е толкова дълга, че спокойно мога да го нарека мой втори дом. Голяма част от живота ми е минал тук – 43 години. От предучилищна възраст до 8. клас имах щастието да бъда ученичка в това елитно за своето време училище. Това не са празни думи. Ясно помня множеството открити уроци, които моите преподаватели изнасяха с класовете ни пред учителите от цялата област, защото училището ни беше базово – образец за областта.
Моят випуск беше между първите, които останаха да учат в ОУ “Иван Вазов“ и в 8. клас, аз бях първият комсомолски секретар. А като учител пък преживях връщането към обучението до 7. клас.

Споделете ни за първите си години, но вече като учител. Какви разлики откривате в образователната система от времето, когато са били първите Ви стъпки в професията и сега?
Започнах работа веднага, след като завърших Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бях на 22 години – дете с децата. Върнах се в моето първо училище и тук ме посрещнаха моите преподаватели – Петра Аврамова, Кирилка Митева, Никола Зайчев, Райна Спасова, Стоян Митков. Никак не можех да свикна с мисълта, че сега съм тяхна колежка, продължавах да изпитвам изключителен респект към тях. Трябваше ми дълго време, докато премина от учтивото „Вие“ към приятелското „ти“. Но попих от тях онзи дух, който се предава от поколение на поколение в 100-годишното ни училище – на стремеж към новото, на постоянно търсене.
Паралелките бяха огромни – имала съм клас с 39 ученици. Първият ми випуск се състоеше от 6 паралелки – до „е“ клас. Учителският ми норматив беше по-голям, отколкото е сега, по-късно го намалиха. Изпитвах изключителна умора след всеки работен ден. Следобед спях с часове, докато свикна на натоварването. Казвам го, защото сякаш се чувства някаква носталгия по онези години, когато уважението към учителя още беше много силно. Работата обаче не беше по-лека. Чудила съм се дали това е моята професия, но с годините усетих, че съм на мястото си.

Получих шанс да докажа себе си, когато
направихме в училище математическа паралелка.

В нея се записаха много любознателни и амбициозни деца. Класен ръководител ѝ беше Милена Георгиева. От този момент ние с нея станахме екип. Бяхме млади, но все пак имахме зад гърба си поне два випуска.

Какво е значението на личните качества на учителя в образователния процес?
За мен учениците правят учителя – ако те го гледат с очакване, ако у тях има любознателност, старание, желание да научат, ти израстваш като професионалист, защото имаш пред себе си предизвикателство. Не са ти нужни специално организирани обучения, квалификации, защото сядаш и учиш сам, търсиш информация, без да те кара директор или инспектор, опитваш се да бъдеш на ниво. Правиш го, защото няма по-висока инстанция над теб от ученика. Това е моето мнение – не директорът, не инспекторът, не дори и родителят – ученикът е този, който моделира личността на учителя. Така го усещам, възможно е други мои колеги да приемат нещата по друг начин.

Преди два месеца учебният процес в България, а и общо в целия свят, се промени радикално – от класно-урочно премина към дистанционно. И „аналоговите“ учители трябваше да обучават „дигиталните“ деца с нови подходи. Споделете ни как организирахте Вие дистанционното обучение по преподаваната от Вас учебна дисциплина – български език и литература.
Когато обявиха извънредното положение, беше петък. До понеделник ние трябваше да сме намерили най-добрия вариант за връзка с учениците си. Не бях склонна да изпускам нито един урок, защото имам седмокласници. При това исках жива връзка с тях, която да се доближава в най-голяма степен до нормалния учебен процес. И не само аз разсъждавах така. Вдъхновяващо е, когато видиш, че до теб стоят упорити и отговорни хора. Пробвахме различни варианти, течеше постоянна обмяна на информация в учителската ни група в социалните мрежи, кореспондирахме с децата си, учениците ни също предлагаха варианти, защото включихме и тях в обсъждането. Така в началото на седмицата повечето учители по математика, български език и английски език бяхме в платформата, която използваме и до днес – Zoom.us. Тя предоставя достатъчно инструменти, за да можеш да обясниш урока чрез споделен екран и бяла дъска, да изпитваш ученици, защото виждаш целия си клас – кой вдига ръка, кой се разсейва.

В началото използвах активно „Уча се“,
защото беше безплатен за учениците.

Можеха да работят вкъщи самостоятелно – да изгледат видео урока, да решат теста. Когато отново услугата стана платена, започнах да използвам този образователен сайт по друг начин – включвам информацията и упражненията за разнообразяване на уроците. Училището ни от години осигурява на учителите възможността да работи в часовете си с „Уча се“. Така че аз имам достъп до разработките там и ги намирам за много полезни, децата ги харесват.
Друго приложение, с което си служа с удоволствие в часовете, е LearningApps. Тук има интерактивни упражнения, не е трудно и за учителя да създаде свои, работи се лесно.
Благодарна съм и на издателствата, че предоставиха някои свои материали за безплатно ползване. Аз имам предпочитание към материалите на „БГ Учебник“, защото в 7. клас работим с това издателство. Създаде се и Национална електронна библиотека на учителите, която вече е захранена с немалко материали.
След първата седмица МОН пусна платформа, която дава различни инструменти в работата от разстояние – Microsoft Teams. Някои от колегите започнаха работа там, особено с децата от начален етап. Тъй като видео връзката в Zoom.us е на по-високо ниво, продължих да използвам тази платформа като виртуална класна стая, но контролните тестове ги правя в новата платформа, която пък предоставя удобство в това отношение – изработваш тест, учениците го виждат в момента, който ти си определил, след решаването му има автоматично оценяване, ако си въвел точкуване, излиза графика на успеваемостта. Аз не си позволявам да изпитвам само чрез затворени отговори, винаги включвам и задачи за разсъждение. Тях децата ги пишат на ръка, снимат ги и после аз ги проверявам чрез инструментите на Paint.
Материалът и оценките нанасям в електронния дневник, което ми дава възможност да следя общата картина и по всяко време да правя справки, дава обратна връзка и на родителите.
Вероятно за читателя нещата изглеждат много прости и безпроблемни. Не е така, за съжаление. Подготовката на учителя е много по-уморителна, отколкото при нормален учебен процес. Плановете трябва да се напечатат, да прегледаш множество варианти, които има в мрежата за разнообразяване на урока и за домашна, да пуснеш покани за срещите, да помогнеш на децата, които не се справят технически. По време на уроците техниката създава спънки – понякога системата изхвърля някои от участници в срещата, някои деца имат слаб интернет и връзката не е добра. Но това са единични случаи, мисля, че успяхме да намерим най-добрия вариант за контакт с учениците си, вариант, който ми дава възможност не само да обяснявам уроците, но и да обсъждам всеки проблем с моите седмокласници и шестокласници.

Много държа на обратната връзка – дали
децата са претоварени, дали разбират урока при този начин на преподаване.

Благодарна съм, че работя с по-големи ученици. Те вече са технически грамотни в по-голямата си част и така учебният процес е по-лесен.. Благодарна съм и че работя в такъв екип – взаимопомощта е постоянен процес, чувстваш, че има на кого да се облегнеш.

Какви изводи правите от сегашната ситуация?
Даде ли ми нещо този начин на обучение? Да, сега натрупахме опит, който ще спомогне да променим и работата си, когато се върнем в класната стая. Ще продължа да използвам много от инструментите, с които си служа сега. Но ако трябва да съм честна, контактът лице в лице е незаменим. Затова пожелавам здраве на всички ученици и колеги, за да се върнем скоро в познатата учебна среда – обогатени, но и оценили колко ценно е това, което сме загубили временно.

Наташа Кирякова
От Наташа Кирякова май 4, 2020 09:33
Напиши коментар

Няма коментари

Все още няма коментари!

Все още няма коментари, но Вие може да бъдете първият човек коментирал тази статия.

Напиши коментар
Виж коментарите

Напиши коментар

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Реклама

Посещения

  • 9 753 197 преглеждания