Държавата се отвърна от малкия бизнес

Акценти

• Регионален вестник „Сакарнюз“ # 16/900 година XVII, 24 - 30 април 2020 г.

Свързани публикации

• Ангажимент за нулеви отпадъци до 2025 година пое кметът на Свиленград 0 06.мар.
• Успение Богородично 0 11.авг.
• Нарушители с тротинетки могат да останат без тях 0 15.апр.

Никой от занимаващите с малък бизнес от региона не очаква държавата да го подкрепи по време на разразилата се икономическа криза. Това е доминиращото мнение на по-голяма част от хората, занимаващи се основно с търговия, производство и услуги.
В голямата си част това е семеен бизнес и вече повече от месец тези хора са без никакви доходи.

Тяхната дейност е ограничена заради карантинните мерки, те не могат да пътуват, не отварят заведения, не могат да пласират продукцията си.
Картината, който се наблюдава в момента са празни автогари, пълни магазини, опустели пазари, обществени институции затворени за граждани, паркове и спортни терени – недостъпни за хората….
Митко Маринов от „Кемал парк“ споделя, че са пратили 13 човека на борсата, защото нямат приходи. „Тук спираха много тирове, шофьорите ядяха, купуваха от магазина стоки. Сега плащам на човек по 20 лева вечер да пазят базата.

От месец и половина сме в батак, което не  е хубаво. Работата върви на фалит.

Имам сметка за ток 1 000 лева, която не може да плати и кредит към „Уникредит Булбанк“. От там ми дадоха ми телефонен номер, на който да се обадя в София. Разговарях, казаха ми, че ще ми се обадят, но вече седмица никой не ме е потърсил. Някой дърпа много пари от тази криза, но трябва да знае, че на другия край няма пари”, е заключението му“. Кредит от държавата няма намерение да взема, „защото ще ги дам парите за два месеца, после 10 години ще плащам.“
Фризьорките салони вече втори месец получават продуктите, които ползват, с увеличение. Това налага и те да повишат цените на услугите, за да може да им остане печалба. Повечето усещат спад на работата. Обяснението, което те си дават, е че клиентите им пестят парите си, защото не са на ясно за бъдещето. Проблемите ще станат по-дълбоки в в следващи месеци, констатират коафьорите. Дори клиентелата да се задържи, работата им в един момент ще стане невъзможна, тъй като някои от известните марковипродукти, които са внос, вече са се изчерпали от складовете. Фризьорите ще трябва да направят избор на нови козметични продукти. Клиентите да решат – харесват ли ги, или не.
Маникюристите също са засегнати от вдигането на цените на материалите, необходими им за работа. Професионалистите от този бранш споделят, че най-много се усеща скокът в цените да дезинфектантите, маските и ръкавиците, които са препоръчителни, а по време на пандемията и задължителни при работата им. Скокът в цените на професионалните продукти е до 60%. Те ще се увеличават постоянно, въпреки ниската печалба, която реализират маникюристите, които се стремят да не стресират клиентите си. Надяват се кризата да премине по-бързо, споделят някои от тях.
Доста от салоните, в които се предлагат тези услуги, са засегнати финансово от пандемията. Някои от тях не работят повече от месец, а не са облекчени от сметките за наем, осигуровки и данъци. Страхът на тези професионалисти е, че ако кризата продължи, а клиентелата намали, ще работят на загуба и може да фалират.

В региона има стотици хора, които се занимават с търговия от Турция.

От там те носят зеленчуци, плодове, перилни препарати и др.. Продават ги в България и на ден може да си изкарат 40-50 лв. Ако успеят да прекарат нелегално цигари, може да спечелят и 100. Сега бизнесът им спря.
Гаражите на превозвачите са пълни с автобуси, шофьорите скучаят. Доходи няма от никъде.
Адвокатите не стоят по канторите си, дават консултации по телефона, няма дела, защото съдилищата работят само за определен вид дела.
На този фон все по-цинично звучи призивът на държавни чиновници, депутати, които от Фейсбук призовават #StayAtHome, което в превод означава „Стойте си вкъщи“. “Техните заплати са осигурени, а на нас ни наложиха забрани. Стоим си в къщи, а кой ще ни плаща сметките”, е отговорът на хората от най-малкия бизнес.
Има и други мнения. Василка Салапатова, от магазин „Усмивка“ в Харманли, се усмихва и по време на криза. Тя продава, алкохол, цигари, сладки изделия, ядки. Има си постоянни клиенти, с които работи, и те не я изоставят в кризата. На възрастни хора в квартала им носи каквото й поръчат по телефона. „Преди всичко трябва да сме човечни и това се отблагодарява. Само психически усещам кризата“, казва тя.
Хранителни магазини си повишиха оборота. „При нас криза няма, народът е гладен и трябва да яде. Сега, след като ресторантите на работят, повечето от хората си купуват продукти и си ги приготвят в къщи. Може да се каже, че по-добре върви търговията от преди”, споделя собственичка.
В цех за дървообработване разчитат на собствени сили да излязат от кризата. За държавната помощ краткият им коментар е: от умрял писмо да чакаш.

Автосервиз с трима човека също е с намален обем на работа,

но не очакват от държавата да им помогне.
В сервиз за гуми не се оплакват, но отчитат, че в сравнение с миналата година по това време, оборотът е по-малко. „Това обаче ще продължи още няколко седмици, докато хората си сменят гумите”, заключава собственикът Георги Ангелов – Гумата. Според него работата им ще намалее, след като хората не карат колите си, отменили са почивките си през лятото.
Собственик на магазин за дрехи е в трудна ситуация. „Бойко казва: работете и аз работя,“ но как да продаваме след като на хората не е разрешено да излизат. А тези, които могат, ходят само до хранителни магазини.“ Заради рязкото падане на работата, са съкратили са втория човек.

В магазин за левче на Главната улица в Харманли също работят само собствениците, защото са освободили продавача. Мъж и жена се сменят на щанда, защото от тази работа им зависи оцеляването на цялото семейство. Много стоене в магазина също не им носи повече оборот, защото следобед те виждат много малко хора по улицата.
Земеделски производител на разсад не е заложил за някои видове зеленчуци, заради затворени пазари. „Изгубихме два месеца. Сега имаме разсад, който трябва да се засажда по това време и ако отворят пазарите, ще го продадем. Нас много хора ни знаят и идват на място да купуват, но това не като да си на пазара, където минават много купувачи“, споделя собственичка.
Фуражи вече почти никой не купува, а само брашно. Клиенти на този вид търговци са пицарии, които правят разнос и баничарници. Работят по няколко часа дневно. Не могат да зареждат регулярно, защото, за да отидат до Стара Загора, трябват декларации.
Хора от стъкларския бизнес казват: „Преди поставяхме стъкла на 5 – 6 коли дневно, сега на 1 – 2. Не знам докога ще е така, но най-важен е живота,“ споделя майстор Ангел.

Всички заведения, които произвеждат храна, започнаха разнос.

Някои не смогват, други, които имат търговски зали, страдат, защото са оставили само по няколко човека в кухнята.
Най-важното, което искат да знаят хората от малкия бизнес, е докога ще продължават ограниченията. Такъв отговор никой не дава. Нещо повече, всеки ден от правителството и различните щабове идва противоречива информация, която все повече обърква мислите на собственизите на малък семеен бизнес, те не могат да си направят дори елементарно планиране.

Услуга за големите играчи

Най-ефективната мярка, която правителството взе, е подпомагане на бизнеса по схемата 60/40. Тя обаче работи само за големи предприятия, които имат свободни пари. За малките бизнеси, които нямат никакви доходи два месеца, от къде ще дойдат те, питат онеправданите. Тяхното заключение е, че по този начин ще фалират малките фирми, ще се освободи работна ръка, която ще отиде при големите фирми, които и без това изпитват нужда от свежи работен ресурс
Друга мярка на правителството е, че хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, ще имат право на един кредит до 4 500 лв. Това предвижда одобрената от правителството програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на заетостта и икономическото благосъстояние на трудещите се в ситуация на рязък спад в икономическата активност, затваряне на предприятия, опасност от масови фалити, междуфирмена и публична задлъжнялост, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Снимка: МС